Честити бебенца на Vi,Веси,Валенсия,Дита,TIHA VODA,krisi4 и Ренииииии! Да са и живи и здрави и мнооого да слушкат!
Аз си позволявам да пиша и за Рени,защото знам,че и тя е мама на принцеса Елмира 3950кг и 51см ,дано не ми се сърди,че съм известила преди нея тя ми беше кураж донякъде,че нали по едно и също време в болницата...
Много имам да пиша,ето,че вече разбрах що са това майчини тревоги,само да шумне и съм скочила,засега е сравнително кротка,обаче с това кърмене ,зърната са ми леш,циците запушени и помпата едва ги отпушва,не знам на беба стига ли и..като цедя са някъде около 40-50мл,пък тя доброволно си пуска гърдата..абе за неволите ще пиша и питам пак,но засега имам един основен въпрос:мога ли да се изкъпя? доктора каза,че може,даже и без лепенка ,а зълва ми казва,че операцията до 14 ден не се мокри,казвайте кво да прая,че съм мръсна и с мазна коса не е за разправяне За раждането да пиша:
значи 1-во да кажа,че разбрах и от двата вида..
отивам в понеделник сутринта и почваме да търсим лекаря,аз съм прегърнала едно шишенце с вода-да имам за мокрене и едно списание,че нали щях да чакам...
идва той и вика"айде,влизай да те прегледам",оставям аз мойте хора пред вратата на род.отд.и доки ми вика айде събличай всичко д ате прегледам,аз"ми тогава да си взема багажа..."айде давай по-бързо"-отидох,взмах го и викам на мойте след малко като ме прегледа ще дойда да ви видя,тръгнах д анаизкарвам нощници ала-бала и ми викат махай всичко и ми тръснаха болнична нощница,чака моя дктор нервен пред родилна зала и аз"ама тука ли ще ме преглеждате" ,оказа се,че да-влязох и щях да припадна,точно една жена раждаше на 10 см от мен ,ако можех бих си тръгнала....
Качих се аз и като ме бръкна то ми ти лекар едно яко и направо се усещах как му се молех да спре,немааа...продължи си човека и вика на сестрата"слагай и системата",докато се усетя вече ми я боднаха(окситоцина),"айде ставай и отивай да чакаш",тръгнах със с-мата да търся мойте хора,а те им дали дрехите ми и им казали да чакат от другата страна...почувствах се толкова самотно и се разтреперах от страх,исках да видя някого поне за малко,а там крещят и ражда с/у мене точно...майка пък в същия ден с як грип.....но ме викнаха след малко поне нея да видя за 1 мин,разплаках се,а и ме болеше..айде вътре в предродилна,а то предродилна зала една симпатична стая с две легла,а що си мислех,че ще е "зала"
почнаха се яките болки ими се реве и всяка жена погълната от себе си и от болките си (бяха 3 общо навсякъде),звъня аз поне на моята мащеха-знаех,че е на работа,на по-горен етаж е,тя не ми отговаряше и съвсем щях да е предам и я гледам след минута се появи,ей един светъл лъч пона д аме успокоява и да ми разтрива кръста,пуснаха запис на тонове и след около 20 мин вече яко ме болеше не мога да го опиша,викнаха ме пак за преглед,(защо е необходим при секцио ) е тоя път така пипна,че крещях и се молех и той вика-"ама ти си много крехка,какво сега-ще се режем ли" аз естествено-дааааааа,айд еприготвяйте опреционната..в същото време гледам един голям шиш се задава с/у мен,ае не голяма болка,ама ..пукнаха ми водите...оказа се,че съм имала мн малко вода и съм дошла с почти 5 см р-е,ама тая гледка на раждащата и викаща до мен жена с 10 см р-е и след това я рязаха,не разбрах защо ,посто ми дойде много...
върнах се при мойта дрига майка и почнахме да чкаме...айде дойде момента,взлиам аз вътре в опреционна и пак шаш като видях тия ми ти инструменти,разпънаха ме хубаво и взеха отвсякде нещо да ми правят,видях и каеттъра и ми призля,много болезнено ми го сложиха,после от едната страна анестезиолога ме пита някакви неща,напрво не се сещам какво говорех от страх,ама все пак си имах придружител вътре ,пусна ми от някаква тръба /у мен да дишам"кислород",викам аз за кавко ми е тоя кислород и тоя почна някакви ала-балавизми да ми разправя,викам вие ми пускате упойка-усещам и тоя а неее,не е-ама з викам всичко знам не може да ме излъжете и той-и откъде знаеш всичко,аз-от интернет,та падна смях и съм заспала,после вече в стаята мойта 2-ра майка ми държи ръката и аз лека -полека разбирам кво става,питат ме разни неща,отговарям с глас като то тунел,след малко почнах да усещам болк аи да различавам образи,казаха ми пак,че съм родила момиченце те ми я показвали,ама з не помня преди това,след малко вече четях надписите в стаята и ми биха обезболяващо.
Като се освестих се оказа,че не мога хич да мръдна не било и това лесно....да отбележа само,ч цялото родилно е след ремонт и бях в супер стая с теракот,огромна мивка и плот за бебета,удобно легло,стаята с дограма нова и щори,ТВ и баня хубава колкото нащта абе супер чисто и ново всичко,моята 2-ра майка много ми помагаше и е спяла на другото легло до мен през цялото време,бях като принцеса,че като гледах другите как са...ама нали тя е мед.лице и я пуснаха..като ми дадоха да видя малката вече бях влюбена и това е мами,снощи преди да ни изпишат вече рявах с е нея като я гледам да се мъчи...мъничето на мама
айде пак ще разправям,ама сега да полегна,че съм супер изтощена и едва ходя от умора иначе операцията добре я понасям вече,а и малката ското ще писне и ще се чудя от циа ли откъде да я храня,взехме и Аптамил за дохрнване..имам кърма,ама с яко запушени канали,айде до скив
качвам снимки,ама да не с еплашите,много съм изтощена и мръсна