вяра на никога нямам вече,мъжете ме дразнят,всички и то
Може би най добрият вариант за мене ще да съм сама с детето си,така виждам нещата
В черна дупка съм отдавна,боли ме много от предателството от унижението,най вече от подигравката с мен
и детето ни... Най лошото е ,че искам да излизам от тази черна дупка а не мога май,искам новото начало а не го виждам да е близко пред мен.
Моля се вечер да има с кой да споделям,да се радваме заедно на ежедневието,да споделяме интереси,да се обичаме
Такъв обаче няма,едва ли ще намеря такъв човек ,просто няма го,всички мъже ми изглеждат безкрайно пошли и лоши,което е безкрайно лошо
Млада съм, а мечтите някак си всякаш ми умряха,връщам се назад към лошите моменти и душата ми е все черна...
Не искам да се връщам а всякаш е мога да преодолея желанието да се връщам и да преосмислям лошотиите...
Колко хубаво звучи темата да започнем отначало.....
Бих искала да съм най големият оптимист за всички които сме тук,но за себе си не мога...