Темата се ражда по молба на една дама, която ме помоли на лично и провокирана от една друга тема.
Да ви кажа - аз не съм медицинско лице, не съм алкохолик (или поне така си мисля
) но съм имал и имам досег с такива хора.
Това с което ще започна е какво е алкохолизма, кои са признаците...всичко е базирано на моя скромен опит.
За много хора алкохола се оказва едва ли не единствен начин за справяне с проблемите които възникват в ежедневието. В началото се почва с по малко - една - две бири, кво толкова... постепенно се преминава на ежедневните вечерни "аперитиви". После те стават "обедни". И се минава след това на бири и вина... И на тежки запои в компании. А после и самостоятелни алкохолни оргии.
Живота на съвременния българин е напрегнат. "Ще пийна едно-две вечер кво толкова, да се отпусна" си казва човек и без да се усети почва да вкарва и едно "аперитивче" на обед. От там да пийва биричка сутрин за изтрезняване... И така, вече капана е щракнал, и човек е минал границата.
Крайните фази са тежки. Прецакваш си живота. Прецакваш семеството, кариерата. Прецакваш всичко. Децата ти не желаят да те виждат, жена ти (мъжа ти) минава на другата улица, като те види... ама защо така, аз ще пийна само едно, ей така, да се отпусна...
Алкохолизмът не е шега. Алкохолизмът е болест! Алкохолика не е само дрипавия клошар край кофите, алкохолика е изпълнителния директор на банката в която работиш, независимо от скъпия костюм и високата позиция. Ако не спреш те чака тежка цироза и бавна и мъчителна смърт.
Алкохолика е строителния работник който почва деня с бира за изтрезняване, лелката с измъчения вид от касата на енергото, която в петнайсетминутната почивка изтичва до магазинчето отсреща за едно "патронче" водчица. Алкохолика е полицая който е мушнал едно малко по няколко пъти за да мине по леко нощното дежурство... примери още Господ дал много...
Как да го познаем?
Ако не е пил, алкохолика е нервен и припрян. Прави грешки, избива го пот. Всяка секунда мисъл му е насочена към това да "вкара" едно. Алкохолика е разсеян и меланхоличен, не му пука за света около него и околните. Алкохолика твърди че винаги може да спре, но НИКОГА не го прави.
Когато вкара едно две усеща страхотен прилив на енергия. Способен е на чудеса. След което се минава в следващата фаза, в която алкохолика е способен на всичко- да заспи до кофата за боклук, да се прибере в къщи, да събуди жена си и децата, да ги пребие от бой и дори да ги изхвърли на улицата и изобщо да свърши един милион идиотщини за които му е бедна фантазията на човек.
На другия ден алкохолика може да е съвсем нормален човек. Да не помни нищо. И да почне от начало всичко.
Без значение мъж или жена - алкохолика може успешно да провали живота си и да стигне дъното. Да направи така че дори най близките му хора да го намразят, родителите да го лишат от наследство. Ако е дама да си легне с най грозния мангал на земята. Ако е мъж да свърши един милион простотии от позиции на силата която има, да пребие семейството си, да изхвърли посред зимна нощ престарелите си родители на улицата...да се качи в колата и да утрепе някой и още куп простотии за които нормален човек не може и да си помисли.
Досега в скромния си житейски опит съм се сблъсквал с няколко такива случая. Първото ми сериозно сблъскване бе с гаджето ми по време на студентските години. По стечение на обстоятелствата и не на последно място купонджйския живот в Студентски град - почти ежедневните запои и оргии девойката затъна...Тогава, в началото на 90-те беше гордост да се отрежеш, пиеше се като за световно... за съжаление тогава изобщо нямах опит и търсех вината във себе си, като всеки един влюбен глупак в първата си любов... а то начин - йок... След една две бири (вино, ракии и кво ли още не) девойката изпадаше в депресии, побъркваше ме от нерви...От гледна точка на вече миналото време си давам сметката че тя си е била класическа алкохоличка... както и да е разделихме се след което обаче тя продъжи да порка, да ми звъни по нощите ... ходил съм да я прибирам от къде ли не..пияна заляна.. оповръщана... 'оправила' една читалня народ... Слава на бога нави се да отиде на доктор от там насетне не знам, разделихме се окончателно... ожени се за друг колега от групата и доколкото знам са щастливи (дай боже)... хепи енд.
Преди три години изпратихме бивш колега - математик. Алкохолизма провали живота му, остави две деца сирачета. В привидно нормалното му семейство е била нетърпима атмосфера... Човека премина всички фази, накрая цирозата си каза думата. Много съжалявах за него, щото бяхме добри приятели, въпреки 10 години разлика. Той беше кротък човек, от тоя тип на който му треперят ръцете и го избива пот. Сутрин си сипваше водка в кафето, към 10 "отиваше за цигари".. на обед пак... не ми се говори. На лице бяха занемарения външен вид, влизаше в час само след като пийне... не ми се връща към тия спомени...
Ето малко цитати от другата тема:
lia:
Характерните черти:
- винаги отрича и дори е обижда когато му кажеш, че има проблем. Склонен е дори да се скара с най-близзките си за това.
- не му стигат парите за много неща
- обикновено след ракийката вечер следват бира или вино;
- към обяд е готов за нови подвизи;
- само след като пие вече е в състояние да се концентрира, да спре да трепери и да се чувства по-уверен за да работи;
- не може да спре да пие и след въздържание 1 чаша пак го връща към пропастта;
За съжаление загубих единия си родител от това, а другия отрича да има проблем. Познайте какво му е?
Unknown_lady:
Първата червена лампичка трябва да ти светне когато задължително и всяка вечер има аперитив, той не го брои изобщо за алкохол, започва да се ядосва, когато го спираш и казва "какво пък толкова, по едно малко, винаги когато реша, мога и да не го пия", да, ама не. Не може да мине нито една вечер без стограмката примерно (а и повече де). Това е форма на алкохолизъм.
Ето и един линк към форума на алкохолно - зависимите в dir.bg
http://clubs.dir.bg/postlist.php?Board=anonalc&GCDirID=39fc5 … 8e976f5fd4bbc0312
Има много полезна информация и откровения... както те самите казват - няма бивш алкохолик.
Моля всички които желаят да се включат.
Да ви кажа - аз не съм медицинско лице, не съм алкохолик (или поне така си мисля
) но съм имал и имам досег с такива хора.Това с което ще започна е какво е алкохолизма, кои са признаците...всичко е базирано на моя скромен опит.
За много хора алкохола се оказва едва ли не единствен начин за справяне с проблемите които възникват в ежедневието. В началото се почва с по малко - една - две бири, кво толкова... постепенно се преминава на ежедневните вечерни "аперитиви". После те стават "обедни". И се минава след това на бири и вина... И на тежки запои в компании. А после и самостоятелни алкохолни оргии.
Живота на съвременния българин е напрегнат. "Ще пийна едно-две вечер кво толкова, да се отпусна" си казва човек и без да се усети почва да вкарва и едно "аперитивче" на обед. От там да пийва биричка сутрин за изтрезняване... И така, вече капана е щракнал, и човек е минал границата.
Крайните фази са тежки. Прецакваш си живота. Прецакваш семеството, кариерата. Прецакваш всичко. Децата ти не желаят да те виждат, жена ти (мъжа ти) минава на другата улица, като те види... ама защо така, аз ще пийна само едно, ей така, да се отпусна...
Алкохолизмът не е шега. Алкохолизмът е болест! Алкохолика не е само дрипавия клошар край кофите, алкохолика е изпълнителния директор на банката в която работиш, независимо от скъпия костюм и високата позиция. Ако не спреш те чака тежка цироза и бавна и мъчителна смърт.
Алкохолика е строителния работник който почва деня с бира за изтрезняване, лелката с измъчения вид от касата на енергото, която в петнайсетминутната почивка изтичва до магазинчето отсреща за едно "патронче" водчица. Алкохолика е полицая който е мушнал едно малко по няколко пъти за да мине по леко нощното дежурство... примери още Господ дал много...
Как да го познаем?
Ако не е пил, алкохолика е нервен и припрян. Прави грешки, избива го пот. Всяка секунда мисъл му е насочена към това да "вкара" едно. Алкохолика е разсеян и меланхоличен, не му пука за света около него и околните. Алкохолика твърди че винаги може да спре, но НИКОГА не го прави.
Когато вкара едно две усеща страхотен прилив на енергия. Способен е на чудеса. След което се минава в следващата фаза, в която алкохолика е способен на всичко- да заспи до кофата за боклук, да се прибере в къщи, да събуди жена си и децата, да ги пребие от бой и дори да ги изхвърли на улицата и изобщо да свърши един милион идиотщини за които му е бедна фантазията на човек.
На другия ден алкохолика може да е съвсем нормален човек. Да не помни нищо. И да почне от начало всичко.
Без значение мъж или жена - алкохолика може успешно да провали живота си и да стигне дъното. Да направи така че дори най близките му хора да го намразят, родителите да го лишат от наследство. Ако е дама да си легне с най грозния мангал на земята. Ако е мъж да свърши един милион простотии от позиции на силата която има, да пребие семейството си, да изхвърли посред зимна нощ престарелите си родители на улицата...да се качи в колата и да утрепе някой и още куп простотии за които нормален човек не може и да си помисли.
Досега в скромния си житейски опит съм се сблъсквал с няколко такива случая. Първото ми сериозно сблъскване бе с гаджето ми по време на студентските години. По стечение на обстоятелствата и не на последно място купонджйския живот в Студентски град - почти ежедневните запои и оргии девойката затъна...Тогава, в началото на 90-те беше гордост да се отрежеш, пиеше се като за световно... за съжаление тогава изобщо нямах опит и търсех вината във себе си, като всеки един влюбен глупак в първата си любов... а то начин - йок... След една две бири (вино, ракии и кво ли още не) девойката изпадаше в депресии, побъркваше ме от нерви...От гледна точка на вече миналото време си давам сметката че тя си е била класическа алкохоличка... както и да е разделихме се след което обаче тя продъжи да порка, да ми звъни по нощите ... ходил съм да я прибирам от къде ли не..пияна заляна.. оповръщана... 'оправила' една читалня народ... Слава на бога нави се да отиде на доктор от там насетне не знам, разделихме се окончателно... ожени се за друг колега от групата и доколкото знам са щастливи (дай боже)... хепи енд.
Преди три години изпратихме бивш колега - математик. Алкохолизма провали живота му, остави две деца сирачета. В привидно нормалното му семейство е била нетърпима атмосфера... Човека премина всички фази, накрая цирозата си каза думата. Много съжалявах за него, щото бяхме добри приятели, въпреки 10 години разлика. Той беше кротък човек, от тоя тип на който му треперят ръцете и го избива пот. Сутрин си сипваше водка в кафето, към 10 "отиваше за цигари".. на обед пак... не ми се говори. На лице бяха занемарения външен вид, влизаше в час само след като пийне... не ми се връща към тия спомени...
Ето малко цитати от другата тема:
lia:
Характерните черти:
- винаги отрича и дори е обижда когато му кажеш, че има проблем. Склонен е дори да се скара с най-близзките си за това.
- не му стигат парите за много неща
- обикновено след ракийката вечер следват бира или вино;
- към обяд е готов за нови подвизи;
- само след като пие вече е в състояние да се концентрира, да спре да трепери и да се чувства по-уверен за да работи;
- не може да спре да пие и след въздържание 1 чаша пак го връща към пропастта;
За съжаление загубих единия си родител от това, а другия отрича да има проблем. Познайте какво му е?
Unknown_lady:
Първата червена лампичка трябва да ти светне когато задължително и всяка вечер има аперитив, той не го брои изобщо за алкохол, започва да се ядосва, когато го спираш и казва "какво пък толкова, по едно малко, винаги когато реша, мога и да не го пия", да, ама не. Не може да мине нито една вечер без стограмката примерно (а и повече де). Това е форма на алкохолизъм.
Ето и един линк към форума на алкохолно - зависимите в dir.bg
http://clubs.dir.bg/postlist.php?Board=anonalc&GCDirID=39fc5 … 8e976f5fd4bbc0312
Има много полезна информация и откровения... както те самите казват - няма бивш алкохолик.
Моля всички които желаят да се включат.
Лечението започва с оценка на тежестта на състоянието. След детоксикацията в клиника следва групова терапия. Трябва да се започне активна психотерапия, да се изясни и отстрани причината на саморазрушителното поведение. След стабилизацията груповите сесии продължават най-малко още 1 година, по веднъж седмично. За оздравителния процес е необходимо да се добави и индивидуална психотерапия, а също и методи от алтернативната медицина. Продължава се с лечението до пълна психическа реабилитация. За такива зависими е особено важно да са включени в група за взаимопомощ. Те са доста лабилни, тъй като всичките им познати и близки са настроени срещу тях, което пък активизира защитни механизми и съпротиви и това ги кара да пият още повече. Важно е да срещат подкрепата на групата, но първо самите те трябва да осъзнаят, че имат проблем и да пожелаят да се лекуват. Семейството също трябва да признае проблема, а не да твърди, че "по едно малко " за аперитив всяка вечер е нещо нормално. Подкрепата на семейството е от изключителна важност. Това е наркомания, при това сериозна. Лекува се трудно и много бавно, много е скъпо, също и изисква мнооого търпение и постоянство, както от зависимият, така и от семейството му. Не всеки може да го има обаче - както търпението, така и средствата за лечението. Затова е най-добре изобщо да не се започват историите с пиенето. Ще се спестят много драми. 
