Живея и работя в сравнително малък град, живяла съм и в София.Не съм спирала и за ден да работя, докато бях в майчинство,за да осигуря допълнителни доходи,които да ни подпомогнат финансово,същевременно и сама си гледах детето допреди около месец, когато тръгна на ясла.(Понеже ще попитате как става тая врътка-ами работих на хонорар( с граждански договор) от вкъщи, по 3-4 часа на ден, занимавам се с проектиране).Не ми е лесно, но и не разчитам само на заплатата на съпруга ми.
Аз също няма да съм до детето си през първите 2 години от живота му,но не обвинявам за това ниските обещетения или помощи(все едно),които държавата ми отпуска като майчинство
Според мен 90% от заплатата през първите 9 месеца са доста добра социална политика,която насърчава раждаемостта.През останалото време до навършване на 2 годишна възраст на детето парите,които държавата отпуска не вярвам да надвишат някога минималната работна заплата(била тя 180 или 220),защото целта на държавата е да ви стимулира да се върнете на работа.Освен това когато искате по-високо майчинство за отглеждане на собственото си дете е добре да го съизмерите със заплащането в този сектор.(Една медицинска сестра в ясла например получава 220лв. и се грижи за поне 10 'чужди' деца).Е как тогава държавата да ви плати по-високо обещетение от нейната заплата за това,че стоите в къщи и се грижите за детето си?
Да,въпрос на избор е дали да останеш в къщи и да гледаш детето си или да се върнеш на работа-това е целта на тези 180 лв-да подпомагат отглеждането на детето,но не за поемат цялата му издръжка,за да те накарат да се замислиш дали не е по-добре да се върнеш на работа.
В държавите за които говорим и към които се стремим условия като нашите,които вие не харесвате за отглеждане на дете няма.Вярно,стандарта е по-висок,заплатите по-големи.
Затова ви питам, не е ли по-добре да изискваме по-високо заплащане на труда си и да работим повече, отколкото да драпаме със зъби и нокти за повишаването на тези 180 лв, които на този етап повече от 220 няма как да станат и пак нама да стигат за нищо?
Не казвам че е лесно, особено в по-малките градове, но начини има.Днес животът е толкова динамичен и предлага много възможности, пък и никой не е вързан за работата си или за града в който в момента живее,ако това го обрича на мизерия.
Животът по принцип не е лесен,а да отглеждаш и възпитаваш дете още по-малко.