"Единствената вреда за здравето, която може да се свърже с мастурбацията е в резултат на насаждания от остарялото възпитание страх от нейните последици. Когато открият, че детето мастурбира, предприемат неправилни мерки. Сред тях са – забрани, заплахи, засрамване, присмех, понякога – физически наказания. Това се прави с цел да се прекратят “срамните” занимания на детето, като се създаде чувство за вина, разкаяние и угризения на съвестта.
Като резултат обаче, тъй като детето в повечето случаи не може да се откаже от “порока”, се постига действително заболяване – психически увреждания, депресии. Детето започва да смята себе си за болно от неизлечима, срамна болест, която ще го доведе до ужасен край, за недостойно за уважението на хората и т.н."
И тук: "Следва да обърнем внимание и на факта, че децата, на които родителите залавяйки ги в неволна мастурбация, оказват възпитателно-ограничителни мерки, в ученическата възраст растат доста по-нервни, неустойчиви, несигурни, плашливи, за разлика от техните мастурбиращи връстници. Те могат да развият проблеми в приспособяването си, страдат от т.нар. заместителни пороци, които за разлика от неосъзнатата мастурбация, довеждат реална и достатъчно сериозна вреда на оформящият се човек. Към заместителните пороци, се отнасят действията насочени към снижаване на натрупващото се нервно напрежение, което другите деца разтоварват с помощта на мастурбационната активност. Пример за това е яденето на ноктите, на кожичките на ноктите, дърпането на косите, ровенето в носа, смукането на пръсти, хапане на химикалката и т.н. Много хора, за съжаление, не намират нищо притеснително в тези пороци, за разлика от “порочната” мастурбация, което е грешно създадена тенденция във възпитателните периоди на детето. Ако родителите обаче, се стремят да изтръгнат не само създадените заместителни пороци, но и мастурбацията, то децата могат да развият неврози, психози, да нарушат своята двигателна и речева активност. Често, хванати в този “грях”, децата под влияние на уплаха отключват и състоянията на заекване.
Едно депресирано, невротизирано или фрустрирано дете стига много по- бързо до наркотиците от своето уравновесено, спокойно връстниче. Това е. Извинявам се за дългия постинг.