здравейте в събота бях на покупки в пловдив.от две години все от там пазарувам и от тогава виждам жена възрастна която продава рози.всеки път беше на едно и също място на ъгала до магазин тейли уейли.в събота такъв стоден ден беше пред евро зона така се казваше магазина.беше толкова отчаяна всеки път и оставих и някой лев.след като излезнах от магазина жената плачеше и измръзваше от студ.от събота не мога да престаана да мисля за трагедията на тази жена.някой знаели какво и се е случило?има ли дом?толкова ми е мъчно жалко че не съм от пловдив и не мога да и помогна.
- Публикувана: 19 ноем. 2007, 21:41 ч.
- Последно мнение: 1 дек. 2007, 16:02 ч.
мила жена продаваща цветя
...Тъжно. Не знам, как би се приело желанието за помощ към такива хора, защото те имат нужда от топлина и храна всеки ден.
Снощи по повод на репортажите за наводнени села чух изказването на ~60-годишна жена, че държавата нищо не прави и дори те имат желание да я напуснат. Подкрепям ги, ако имат навън синове, дъщери и въобще роднини - по-добре да напуснат БГ, тук само се измъчват, гладуват, студуват, мизерстват.
Снощи по повод на репортажите за наводнени села чух изказването на ~60-годишна жена, че държавата нищо не прави и дори те имат желание да я напуснат. Подкрепям ги, ако имат навън синове, дъщери и въобще роднини - по-добре да напуснат БГ, тук само се измъчват, гладуват, студуват, мизерстват.
Шанел, идеята за взаимопомощ е нещо, което еволюира. Започва се със замисляне върху чужд проблем, което прераства в съчувствие, което се трансформира в желание да помогнеш. Насаждането на чувство за вина в първи етап още, не е стимулиране на процеса. Разбирам те, че ноктите ти имат нужда от острене, но има достатъчно други теми, в които да го направиш. Тук просто едно момиче е узрява за добри дела.
Разбирам те, че ноктите ти имат нужда от острене, но има достатъчно други теми, в които да го направиш.
Не мисля,че ме разбираш.Ноктите ми са перфектни,нямат нужда от подръжка.
Знаех си, че признанията ти, че си срамежлива и стеснителна в темата за срещите, са за успиване на врага. Знаех си.
Не мисля,че ме разбираш.Ноктите ми са перфектни,нямат нужда от подръжка.
Знаех си, че признанията ти, че си срамежлива и стеснителна в темата за срещите, са за успиване на врага. Знаех си.
И все пак!Втръснало ми е от теми,в които всички ревем за бедните и гладните.Дори аз се разписах в една такава и после сто пъти съжалих.
Конкретно за жената, за която пише авторката нищо не знам.По принцип се умилявам и гледам да помогна с каквото мога и ако мога.Но!Много често се оказва, че хората не са това, за което се представят.
В Бургас има една женица, която години наред продава цветя по улиците.Разнася ги в една кошница, която е взела кой знае от къде и ходи по улиците или по заведенията, за да ги продава.До тук нищо лошо.И определено е умилително и скъсващо сърцето.Обаче!Цветята се взимат от гробищата.Ако някак сте склонни да преглътнете този факт, добре, но тук историята продължава.Ако сте имали неблагоразумието да откажете да си купите от цветята на тази жена, които като цени не са евтини, то тя започва да ви кълне до девето коляно.
Да, тъжно ми става от вида на мизерстващи възрастни ,ровещи по контейнерите; от деца, които просят или крадат; от хора, които имат нужда от помощ; от...
Но не винаги нещата са такива, каквито изглеждат.
В Бургас има една женица, която години наред продава цветя по улиците.Разнася ги в една кошница, която е взела кой знае от къде и ходи по улиците или по заведенията, за да ги продава.До тук нищо лошо.И определено е умилително и скъсващо сърцето.Обаче!Цветята се взимат от гробищата.Ако някак сте склонни да преглътнете този факт, добре, но тук историята продължава.Ако сте имали неблагоразумието да откажете да си купите от цветята на тази жена, които като цени не са евтини, то тя започва да ви кълне до девето коляно.
Да, тъжно ми става от вида на мизерстващи възрастни ,ровещи по контейнерите; от деца, които просят или крадат; от хора, които имат нужда от помощ; от...
Но не винаги нещата са такива, каквито изглеждат.
Шанел, идеята за взаимопомощ е нещо, което еволюира. Започва се със замисляне върху чужд проблем, което прераства в съчувствие, което се трансформира в желание да помогнеш. Насаждането на чувство за вина в първи етап още, не е стимулиране на процеса. Разбирам те, че ноктите ти имат нужда от острене, но има достатъчно други теми, в които да го направиш. Тук просто едно момиче е узрява за добри дела.
Моите уважения!!!И аз имах нужда да чуя това!Благодаря ти
!
Вчера отново видях жената пред магазин за 1лв на Главната в Пловдив и я заговорих. Оплака ми се жената, мъжа и е починал на 27 години и тя е останала сама, синът и също починал млад. Живее при сестра си, която пък има болна от бъбреци дъщеря, на хемодиализа в тежко състояние.
Аз ще и занеса малко дрехи тези дни
Който има възможност може да и занесе обувки. Носи 38ми номер, а всички около мен носят 36-37ми номер. Нови нямам възможност да купя.
Жената е там всеки ден почти, дори и в най-големия студ. Не проси, седи си с кофичката с рози и чака да я забележат.
Аз ще и занеса малко дрехи тези дни
Който има възможност може да и занесе обувки. Носи 38ми номер, а всички около мен носят 36-37ми номер. Нови нямам възможност да купя.
Жената е там всеки ден почти, дори и в най-големия студ. Не проси, седи си с кофичката с рози и чака да я забележат.
Шанел, идеята за взаимопомощ е нещо, което еволюира. Започва се със замисляне върху чужд проблем, което прераства в съчувствие, което се трансформира в желание да помогнеш. Насаждането на чувство за вина в първи етап още, не е стимулиране на процеса. Разбирам те, че ноктите ти имат нужда от острене, но има достатъчно други теми, в които да го направиш. Тук просто едно момиче е узрява за добри дела.
Абсолютно подкрепям Летящата с това се започва, всеки сам открива начина си да помага. Понякога в началото човек търси подкрепа за самата мисъл и идея, които са минали през ума му.
Няколко пъти влизам в темата, но само чета. Днес реших да се разпиша. Познавам Старицата до толкова, че да не се обижда, когато й давам парички или храна. Вижте и това.
Не исках да пиша в темата, но последните мнения ме провокираха. Знам я жената още от доста време, след като отворих темата обаче не можех да спра да мисля за нея. Преди една седмица отидох имайки намерение да й дам само пари без да взимам роза, но тя ми подаде розата, която беше в ръцете й и аз не можах да не я взема. Дадох и парите и й купих един сандвич. Тя ми каза - утре пак да дойдеш, а аз се усмихнах, но всъщност ми се плачеше...Както и да е, ще помагам когато и с каквото мога на тази жена, исках най-вече да споделя, че розата е все още за повече от седмица, жива и свежа, точно до мен на бюрото ми в момента на работа, това е най-хубавата и най-дълго издържала роза, която съм имала...
Добре, че поне жената има покрив над главата си и се намират хора, които да и помагат.
Добре, че поне жената има покрив над главата си и се намират хора, които да и помагат.
LidiS миналата година пред Руската църква в София седеше една много възрастна бабичка, продаваше букетчета от градински цветя........ другото го има в твоя прекрасен разказ и не искам да те повтарям.
Тази година рядко минавам от там и преди две - три седмици пак минах, надявах се да е там бабичката, една такава дребничка, сбърчкана но с едни добри очи и добра усмивка...........
Нямаше я ............
Дано просто си е останала в къщи този ден, беше много студено......
Много ме разчувства твоя разказ
Стана ми мъчно за тези жени, които сме срещнали в два големи красиви града, беззащитни, самотни ........
И същевременно ми стана някак хубаво в душата, че има хора като теб, като Летящата, като ester
За вас!
Тази година рядко минавам от там и преди две - три седмици пак минах, надявах се да е там бабичката, една такава дребничка, сбърчкана но с едни добри очи и добра усмивка...........
Нямаше я ............
Дано просто си е останала в къщи този ден, беше много студено......
Много ме разчувства твоя разказ
Стана ми мъчно за тези жени, които сме срещнали в два големи красиви града, беззащитни, самотни ........
И същевременно ми стана някак хубаво в душата, че има хора като теб, като Летящата, като ester
За вас!
Няколко пъти влизам в темата, но само чета. Днес реших да се разпиша. Познавам Старицата до толкова, че да не се обижда, когато й давам парички или храна. Вижте и това.
Именно, когато помагаш с пари или храна, или дрехи, има винаги вероятност човекът да се почувства унизен и обиден. Деликатно е. И тъжно. Понякога това не са старици, а малки деца. И е още по-тъжно.
Цветя от гробищата...това даже с байганьовщина не мога да го свържа.
Мошеници и цинизъм има за всичко.
. почти всеки град си има подобни женици. Това си е вид просия. Въпрос на личен избор. Често цветята са от гробища. Често тези "мили" женици проклетисват, ако откажеш да си ги купиш. Често това е начин да се избяга от работа с повече усилия. Често това си е чисто мошеничество.
. подобни реакции са инфантилни. Не се извинявам. Така го мисля.
. подобни реакции са инфантилни. Не се извинявам. Така го мисля.
Жалко е. Много е жалко. Сърцето ми се къса когато видя някоя баба или дядо в това положение. Тъжно е, че тези хора са изживели целия си живот работейки, грижейки се за семейство, за деца, за прехрана и не заслужават последните години от живота си да ги прекарат така.
Хубаво е, когато някой иска да помогне с нещо. Едни искат да помагат на възрастни хора, едни на деца. Без значение на кого ще се помага помощта винаги е полезна както за тези, на които се помага, така и на самите нас, защото ни прави по-добри, по-смирени, по-израстнали.
Поздравявам авторката за темата. Хубаво е когато нещо такова направи впечатление на някого.
Хубаво е, когато някой иска да помогне с нещо. Едни искат да помагат на възрастни хора, едни на деца. Без значение на кого ще се помага помощта винаги е полезна както за тези, на които се помага, така и на самите нас, защото ни прави по-добри, по-смирени, по-израстнали.
Поздравявам авторката за темата. Хубаво е когато нещо такова направи впечатление на някого.
. почти всеки град си има подобни женици. Това си е вид просия. Въпрос на личен избор. Често цветята са от гробища. Често тези "мили" женици проклетисват, ако откажеш да си ги купиш. Често това е начин да се избяга от работа с повече усилия. Често това си е чисто мошеничество.
. подобни реакции са инфантилни. Не се извинявам. Така го мисля.
. подобни реакции са инфантилни. Не се извинявам. Така го мисля.
Конкретно в случая става въпрос за много възрастна жена. Никого не съм я чула да проклетисва. Не става въпрос за бягства от работа или семейство, а за спасение, оцеляване. Разбира се, че и описаното от теб го има на улицата, но поне за себе си твърдя, че достатъчно добре разграничавам нещата и нищо инфантилно няма да помогнеш на възрастен човек. Да не дава Бог да стигаме до такова положение. Конкретно за този случай изказването ти е не на място. Не се извинявам- така го мисля.
Конкретно в случая става въпрос за много възрастна жена. Никого не съм я чула да проклетисва. Не става въпрос за бягства от работа или семейство, а за спасение, оцеляване. Разбира се, че и описаното от теб го има на улицата, но поне за себе си твърдя, че достатъчно добре разграничавам нещата и нищо инфантилно няма да помогнеш на възрастен човек. Да не дава Бог да стигаме до такова положение. Конкретно за този случай изказването ти е не на място. Не се извинявам- така го мисля.
Преди време бях на пазар в един магазин за хранителни стоки и пред мен един много възрастен дядо- плащаше си сиренето. Не му достигаха 5 ст. и знаете ли какво направи продавачката, отряза му от парчето сирене колкото за 5-те стотинки, стана ми много жал
. ракрещях и се , като се има впредвид колко пъти съм оставала жълти стотинки ей така и платих на човека сиренцето, че му взех и още неща и някак си ми става много мило като се сетя за тази случка и същевременно ме е яд на такива хора като "продавачката".
Охххх тъжно ми стана.Това малко като приказката за"малката кибритопродавачка" ми прозвуча.зА СЪЖАЛЕНИЕ РЕЗИ ХОРА СА СТРАШНО МНОГО И НЕМОЖЕ ЕДИН ЧОВЕК ДА ПОМОГНЕ НА ВСИЧКИ.Аз редовно срещам такива хора.Тук до пазара до нас има един дядо с едни тъжни очи ,продава разни зеленчуци.Като го видя и ми става едно такова.....и ми се свива сърцето. Как да им помогнем ли...? Аз им давам по някой лев ,ей така без да купувам нищо.Ако всеки им даде по някой лев ще е добре не само да ги съжаляваме и подминаваме.
Миналата седмица бях с приятелка и децата в едно заведение и се приближи една възрастна дама и попита дали може да ме нарисува. Казах и че може и тя ми направи бърз портрет за няма и 5 мин. Рисуваше с черен туш и вместо четка използваше перо от патка. Подари ми рисунката, която беше доста добра, аз пък на свой ред и и дадох една банкнота от 5 лв. Стана ми жал за жената личи си че е бедна и съм чувала че живее на улицата. Ходи по заведенията и рисува хората и който и даде нещо даде.
@нтико, цинизмът ти предизвиква единствено съжаление у мен... Категорично отказвам да стана толкова цинична, за което нямам никакво намерение да се извинявам.
Аз си имам и един дядо, който идва да продава разни неща (билки, подправки...) в магазина под нас и съм го засичала как ходи и разглежда витрините, но не си купува нищо. Имам вече 3 пакетчета гьозум и няколко пакетчета липов чай от него, защото не искам да го притеснявам да му давам пари просто ей така. И сега и тази баба...Сърцето ми се къса направо...А не мога да помогна на всички...Искам, но не мога
Но едно от нещата, заради които обичам този форум, макар че рядко пиша, а повече чета, е че тук всеки ден се убеждавам, че наред с циниците и непукистите има страшно много хора, които ги е грижа за другите и помагат от сърце. Всеки път като видя как успяват да се съберат парите за лечение на някое детенце или как хората откликват на поредния апел за помощ сърцето ми се изпълва с надежда и денят ми става по хубав! Благодаря на всички за което!
Аз си имам и един дядо, който идва да продава разни неща (билки, подправки...) в магазина под нас и съм го засичала как ходи и разглежда витрините, но не си купува нищо. Имам вече 3 пакетчета гьозум и няколко пакетчета липов чай от него, защото не искам да го притеснявам да му давам пари просто ей така. И сега и тази баба...Сърцето ми се къса направо...А не мога да помогна на всички...Искам, но не мога
Но едно от нещата, заради които обичам този форум, макар че рядко пиша, а повече чета, е че тук всеки ден се убеждавам, че наред с циниците и непукистите има страшно много хора, които ги е грижа за другите и помагат от сърце. Всеки път като видя как успяват да се съберат парите за лечение на някое детенце или как хората откликват на поредния апел за помощ сърцето ми се изпълва с надежда и денят ми става по хубав! Благодаря на всички за което!
@нтико, цинизмът ти предизвиква единствено съжаление у мен... Категорично отказвам да стана толкова цинична, за което нямам никакво намерение да се извинявам.
Аз си имам и един дядо, който идва да продава разни неща (билки, подправки...) в магазина под нас и съм го засичала как ходи и разглежда витрините, но не си купува нищо. Имам вече 3 пакетчета гьозум и няколко пакетчета липов чай от него, защото не искам да го притеснявам да му давам пари просто ей така. И сега и тази баба...Сърцето ми се къса направо...А не мога да помогна на всички...Искам, но не мога
Но едно от нещата, заради които обичам този форум, макар че рядко пиша, а повече чета, е че тук всеки ден се убеждавам, че наред с циниците и непукистите има страшно много хора, които ги е грижа за другите и помагат от сърце. Всеки път като видя как успяват да се съберат парите за лечение на някое детенце или как хората откликват на поредния апел за помощ сърцето ми се изпълва с надежда и денят ми става по хубав! Благодаря на всички за което!
Аз си имам и един дядо, който идва да продава разни неща (билки, подправки...) в магазина под нас и съм го засичала как ходи и разглежда витрините, но не си купува нищо. Имам вече 3 пакетчета гьозум и няколко пакетчета липов чай от него, защото не искам да го притеснявам да му давам пари просто ей така. И сега и тази баба...Сърцето ми се къса направо...А не мога да помогна на всички...Искам, но не мога
Но едно от нещата, заради които обичам този форум, макар че рядко пиша, а повече чета, е че тук всеки ден се убеждавам, че наред с циниците и непукистите има страшно много хора, които ги е грижа за другите и помагат от сърце. Всеки път като видя как успяват да се съберат парите за лечение на някое детенце или как хората откликват на поредния апел за помощ сърцето ми се изпълва с надежда и денят ми става по хубав! Благодаря на всички за което!
Наистина е тъжно. Всички сме ги виждали. И най-тъжно ми е,че много често се оправдаваме с това,че има много нещастни и просто "АЗ" не мога да помогна на всички,така че успокояваме съвеста си,за това ,че не помагаме на никого. В никакъв случай не искам да обиждам някоя от вас,по-скоро визирам себе си. Толкова пъти ми се е искало да помогна било за някое болно дете,било за някой скитник и много често съм се отказвала от неудобството как ще погледнат на моите 2-3 или 5 лева,които мога да отделя. Знам,че за тези хора всяка стотинка е важна,но не мога да превъзмогна срама си,че не мога да направя повече. А сигурно трябва,защото ако още 10,100,200 човека дадат по 1-2 лева за този един изпаднал в нужда помощта ще е огромна. И затова твърдо съм убедена,че за да има повече такива хора трябва отсега да учим децата си на милосърдие,за да приемат такива жестова за нещо естествено,а не да се срамуват от постъпката си.
Вярно е, че има много мошеници.
Вярно е, че не можем да помогнем на всички.
Но това не бива да ни пречи да помагаме макар и с малко, макар и само на един човек. Да не подминаваме чуждата болка с безразличие и цинизъм.
Често не е нужно помощта да е материална, има много възрастни хора, които освен от топлина и храна, имат нужда просто да си поговорят с някого, да чуят добра дума.
Както и много болни деца, които имат нужда освен от пари за лечение и операции, така и от надежда, вяра и сила.
Вярно е, че не можем да помогнем на всички.
Но това не бива да ни пречи да помагаме макар и с малко, макар и само на един човек. Да не подминаваме чуждата болка с безразличие и цинизъм.
Често не е нужно помощта да е материална, има много възрастни хора, които освен от топлина и храна, имат нужда просто да си поговорят с някого, да чуят добра дума.
Както и много болни деца, които имат нужда освен от пари за лечение и операции, така и от надежда, вяра и сила.
Имаше периоди, в които дотолкова съм се сдухвала, че не ми се е излизало по улиците на София. Просто няма как да помогна на всички... Много добре мога да отсявам истината от лъжата. И 5 процента да е истина, пак ми идва в повече. Тази безпомощност и тази искрена благодарност в очите... И всеки път, когато съм подавала парите, съм се стараела и да стисна ръката на човека. Защото знам, че често им липсва и топлинка, дадена от сърце.
Препоръчани теми