Наистина е тъжно. Всички сме ги виждали. И най-тъжно ми е,че много често се оправдаваме с това,че има много нещастни и просто "АЗ" не мога да помогна на всички,така че успокояваме съвеста си,за това ,че не помагаме на никого. В никакъв случай не искам да обиждам някоя от вас,по-скоро визирам себе си. Толкова пъти ми се е искало да помогна било за някое болно дете,било за някой скитник и много често съм се отказвала от неудобството как ще погледнат на моите 2-3 или 5 лева,които мога да отделя. Знам,че за тези хора всяка стотинка е важна,но не мога да превъзмогна срама си,че не мога да направя повече. А сигурно трябва,защото ако още 10,100,200 човека дадат по 1-2 лева за този един изпаднал в нужда помощта ще е огромна. И затова твърдо съм убедена,че за да има повече такива хора трябва отсега да учим децата си на милосърдие,за да приемат такива жестова за нещо естествено,а не да се срамуват от постъпката си.
- Публикувана: 19 ноем. 2007, 21:41 ч.
- Последно мнение: 1 дек. 2007, 16:02 ч.
мила жена продаваща цветя
Вярно е, че има много мошеници.
Вярно е, че не можем да помогнем на всички.
Но това не бива да ни пречи да помагаме макар и с малко, макар и само на един човек. Да не подминаваме чуждата болка с безразличие и цинизъм.
Често не е нужно помощта да е материална, има много възрастни хора, които освен от топлина и храна, имат нужда просто да си поговорят с някого, да чуят добра дума.
Както и много болни деца, които имат нужда освен от пари за лечение и операции, така и от надежда, вяра и сила.
Вярно е, че не можем да помогнем на всички.
Но това не бива да ни пречи да помагаме макар и с малко, макар и само на един човек. Да не подминаваме чуждата болка с безразличие и цинизъм.
Често не е нужно помощта да е материална, има много възрастни хора, които освен от топлина и храна, имат нужда просто да си поговорят с някого, да чуят добра дума.
Както и много болни деца, които имат нужда освен от пари за лечение и операции, така и от надежда, вяра и сила.
Имаше периоди, в които дотолкова съм се сдухвала, че не ми се е излизало по улиците на София. Просто няма как да помогна на всички... Много добре мога да отсявам истината от лъжата. И 5 процента да е истина, пак ми идва в повече. Тази безпомощност и тази искрена благодарност в очите... И всеки път, когато съм подавала парите, съм се стараела и да стисна ръката на човека. Защото знам, че често им липсва и топлинка, дадена от сърце.