Публикувана: 20 ноем. 2007, 12:02 ч.
Последно мнение: 25 дек. 2007, 22:04 ч.

Мъжът ми има връзка :(

12 155
120
1

Гост

# 30 20 ноем. 2007, 23:48 ч.

Мнения: 84

Цитат на: Dembi в вт, 20 ное 2007, 23:30

Ако те интередува и едно мъжко мнение.
Щом държиш да си запазиш семейството опитай със сериозни разговори и анализи да разбереш причината да се стигне до тук.
И да го обгърнеш с любов и внимание... което той най малко ще очаква от теб в този момент.
Няма да ти е лесно, сигурно го мразиш яко, но това смятам ще го накара да се замисли какво губи (с теб) и какво толкоз ще спечели от тая прословута колежка (ами нищо най вероятно, като я покори няма да му е толкова интересно с нея).

Чудесно мнение! Wink

Мъжка природа, това е! Не се отказвай обаче, но недей да чакаш повече, една година е много време! Успех! Hug

# 31 21 ноем. 2007, 00:01 ч.

Мнения: 46 534

Цитат на: Dembi в вт, 20 ное 2007, 23:30

Грешка тактика, мое мнение ...

Моя роднина действа така вече около 5 години. На мъжът й доста му допадна, тя се старае да му угажда, поддържа се, у тях е винаги чисто, той изпран, пуска го с "приятели" вечер, живот мечта Grinning

така му е много по-лесно да си поддържа връзката с любовницата. Тоя човек никога няма да го разбера, жена му е страшно красива, невероятна просто Confused

# 32 21 ноем. 2007, 00:07 ч.

Мнения: 192

Уф за съжаление не винаги красотата е най важното за един мъж... дори напротив, смело мога да кажа.
Иначе с поста по горе по скоро мислех девойката ако се държи кофти в къщи мрънка за глупости и по тоя начин го е отблъснала и метнала в ръцете на злощастната колежка да сеобърне на 180 градуса, като ги няма тия причини и му е гот на мъжа в къщи рядко се сеща за любовница.

# 33 21 ноем. 2007, 09:14 ч.

Мнения: 317

Аз мисля, че е правилно като сте обсъдили ситуацията. Най-важен е диалогът между двама души. Е, аз вярно че съм на 25 и звучи сигурно малко тъпо от моя страна да давам съвети на по-зрели хора от мен! Но аз съм много открит човек и споделям винаги всичко, което ме измъчва и ми тежи. Просто съм такава натура! Мисля, че по-хубаво нещо от истината няма, колкото и неприятна да е понякога! Naughty

А з адругата - аз бих попитала директно има ли връзка с друга жена, но при всяка двойка е различно. Има хора, които смятат, че ако премълчат нещата те ще отшумят с времето! За това може би ти сама ще усетиш подходящия момент, в който можеш да попиташ мъжа си за подобно нещо. Успех!:bouquet: Стискам палци нещата да се оправят!

# 34 21 ноем. 2007, 09:53 ч.

Благодаря на всички за подкрепата Hug

Много е полезно човек да чуе безпристрастно мнение и съвет. Демби, благодаря и на теб за включването. Добре е да чуя и мъжко мнение.

Няма как да знам дали са правили секс или само са се гушкали. Не ме и интересуват повече подробности. Конкретно "гушкането" споменах, защото и беше пратил смс, че няма търпение да я нагушка насаме в офиса.... Не питайте къде е как съм го видяла. По принцип не съм от хората, които ровят в нещата на мъжа си. Винаги съм му имала доверие и съм му давала пълна свобода. В случая бях провокирана от прекалената му потайност и явните ми опити да скрие от мен нещо. Това го пиша само, за да стане ясно, че не драматизирам, не слушам хорски приказки, а имам информация от първоизточника Confused

Много от вас ме съветват да го питам директно какво има между тях. Тук ми изниква въпросът какво ще спечеля от това? Първият вариант е да ме излъже, от което ще ми стане още по обидно и няма да престанат никога съмненията..... Ако пък си признае, какво? Най-лесно е да каже, че всичко приключва и прекратява отношенията си с нея. Аз пак няма как да съм сигурна дали това е така. Но горчивината и обидата, ще си останат за мен. Май предпочитам да не знам подробности... Уж съм силен човек, трудно падам духом, но в момента си признавам, че едва се държа.

Знам, че това са нормални неща. Наистина може да се случи на всеки подобно нещо. Лошото в случая е, че много се притеснявам дали той ще намери сили и ще успее да прекрати всичко (ако го е решил разбира се). Колежката му се пада подчинена. Всеки ден са заедно. При положение, че нейните проблеми продължават, не вярвам изведнъж просто да спре да го занимава. Признавам си, че ми мина мисълта да звънна на мъжа й и да го помоля да я махне от там. Едва ли ще го направя, просто си го помислих.... де да можеше така лесно да се реши проблема.

Твърдо съм решила да се боря за семейството си. Ще имаме още разговори със сигурност. Причините да се стигне до тук са ясни. Не веднъж сме говорили. Обикновено резултатите от разговорите са една седмица коренна промяна и после пак по старо му. Надявам се този път мъжът ми да проумее, колко сериозни са нещата и какъв е другият вариант за развръзка... За сега дава вид, че го е разбрал. Дано да е така. Дано да не е прекалено късно. Само това мога да се надявам Praynig

# 35 21 ноем. 2007, 09:56 ч.

Мнения: 385

За себе си не си представям как бих си наложила воля да премълча,но аз по природа съм доста импулсивна. Преди време и аз разбрах за връзка на моя мъж с негова подчинена и откачих, извиках го по спешност като теб,но не в къщи а навън където бяха мойте приятелки, които ми казаха за въпросната мома, да го питам пред тях, той каза че не сме добре и няма такова нещо,а те мълчаха като риби пред него и нищо не казаха от това което бяха говорили пред мен преди това. Прибрах се вкъщи, събрах му багажа и му казах да си отива при майка си и баща си.Хич не му се вярваше и близо месец нещата му стояха у нас в торбички.Накрая си ги прибра и две години живяхме отделно.Най-интересното е, че през това време той намираше много време за нас, не беше така ангажиран като преди,абе държеше се доста различно и прилично. След две години го прибрах, но сега не бих казала,че съм постъпила правилно. Между другото и до днес твърди, че не е имал връзка с въпросната. Мъжете са така и на калъп да ги хванеш ще отричат до дупка.
Написах моята история ако можеш да извлечеш някаква поука от нея, аз не успях.

# 36 21 ноем. 2007, 10:02 ч.

Мнения: 742

Как бих постъпила аз(веднъж съм го правила):

Първо разговор с мъжа - въпроса ребром. Ако каже - няма нищо, очна ставка. Момата да е на линия, да й се чуе гласа. И ще преценям според реакциите и поведението им как стоят нещата. Бих дала втори шанс, само ако получа ясни гаранции, че нещата ще се променят. Под ясни гаранции разбирам дори и смяна на работата - той, тя, няма значение.

Да не дава господ да ми се случи втори път- не бих могла да преживея болката отново. Но е истина, че времето лекува

# 37 21 ноем. 2007, 10:18 ч.

Лудетина и Ели, благодаря и на двете, че споделихте....
Ели, вече писах, че мъжът на колежката от доста време подозира за връзката им. Даже той за себе си е сигурен, че имат връзка. Няколко пъти са правили очни ставки тримата, сигурно стотици пъти е звънял на мъжа ми и се се разправяли по телефона. Обикновено това се случва като е пил. Според мъжът ми просто е много ревнив и създава интриги. Всичките ни познати са в течение, колегите им също. Версията е, че нейният мъж е си измисля всичко. Даже често се шегуваме за "любовницата му".
Аз може би бях глупачка, че повярвах на всичко това. Хем си знам, че приятелство между мъж и жена е почти невъзможно да има. Особено при тези обстоятелства... сега и да съжалявам е късно. Трябва да предприема нещо.
След като толкова време ме е баламосвал и лъгал, не вярвам, че сега ще си признае всичко. Очни ставки нямам намерения да правя. Ако няма промяна и не приключи всичко просто ще си събера багажа. Това все пак си е неговият живот. Ако иска да го прекара с нея, спасявайки я от лошия и съпруг - прав му път. Ако е откровен и иска да е с нас, ще трябва да му повярвам пак и да се надявам да му "дойде акъла".

# 38 21 ноем. 2007, 10:23 ч.

Мнения: 1 942

Много неприятна ситуация. Съжалявам Hug

В подобна ситуация аз не бих се срещала с жената от офиса или с мъжа и. Бих говорила с мъжа си, бих поискала обещания. После бих си замълчала без да мърморя и да правя сцени, но бих започнала да полагам повече грижи за собствения си живот - за външния си вид, да се срещам с приятелите си, да си създам нови, да ходя на дискотека ако щеш и всичко това без да загърбя семейството си. С две думи бих накарала мъжа ми да мисли за мен и това, че мога да се справя чудесно без него, за другите мъже които ще се заинтересуват от мен, а не да "спасява" колежката.

За протокола по мнението на Демби - ами аз ако съм мъж и жена ми щом проревнува и се юрва да ме обгрижва и глези, то тогава по-често ще се постарая да я държа "на педал". Така хем аз ще си "шавам" хем у дома ще е песен!

И нека пожелаем на колежката да си намери нова, по-хубава работа и нещата се понаредят някак си.

# 39 21 ноем. 2007, 11:12 ч.

Цитат на: Sillveto в ср, 21 ное 2007, 10:23

И нека пожелаем на колежката да си намери нова, по-хубава работа и нещата се понаредят някак си.

Проблемът е, че тя не желае да напуска работа. Мъжът й искаше да се махне, даже й намери работа, но тя не иска.
Моят мъж пък си е втълпил, че тя е едва ли не незаменима. Никой нямало да върши тази работа за толкова малко пари.... Може и прав да е.
Не искам да поставям ултиматуми. Знам, че на сила нищо не става. Щом той мисли, че могат да работят заедно и нещата при нас да се оправят... ще видим дали ще се получи.

# 40 21 ноем. 2007, 12:09 ч.

Мнения: 385

Само да кажа, че след такава случка доверието много трудно се възвръща. Ситуацията е много гнусна и си представям как ти се свива сърцето, никой мъж не го заслужава това,ама никой. Crossing Arms

# 41 21 ноем. 2007, 12:22 ч.

Мнения: 2 556

Аз бих поставила ултиматум и още как. Работата и колежката там ли са по-важни от мен и децата или какво? Ако те са по-важни, да си остава с тях. Никаква толерантност в подобна ситуация, и без това каквото има да става, ще стане. Аз бих напуснала всяка една работа и бих прекратила всякакви емоционални връзки, ако това ми заплашва семейството. Затова бих очаквала същото и от мъжа ми. Ако няма сили да го направи, свободен е да си действа както иска. Мъже по този свят има много, защо да се търпи подобно положение??

# 42 21 ноем. 2007, 12:41 ч.

Мнения: 647

Нямам идея какво да те постветвам.Ситуацията е много неприятна.Но в никакъв случай не оставяй нещата пак по течението. А най-вече не разчитай на думата на съпруга си. Сега ще обясня защо, като с това рискувам да си навлека гнева на много от пишещите тук. Ако тази "колежка'' наистина има такива проблеми със съпруга си и живее с подобен идиот тя ще направи невъзможното да не загуби мъжа ти. Дори нямаш идея колко силен противник може да се окаже една отчаяна жена. Тя трудно може да се замисли за болката на която подлага теб , при условие че за нея болката е не по-малка.
Така , че първото нещо което трябва да решиш за себе си е дали ако наистина има връзка би му простила.Ако можеш да го направиш - забрави за стягането на багажа , подготви се за война и действай ! Желая ти успех !

# 43 21 ноем. 2007, 13:00 ч.

Мнения: 3 146

Цитат на: Dembi в вт, 20 ное 2007, 23:30

Много силно мнение,мъдро дори, бих казала. Подкрепям напълно!

# 44 21 ноем. 2007, 13:47 ч.

София
Мнения: 13 206

Цитат на: гост13935 в ср, 21 ное 2007, 11:12

Цитат на: Sillveto в ср, 21 ное 2007, 10:23

И нека пожелаем на колежката да си намери нова, по-хубава работа и нещата се понаредят някак си.

Изчетох темата... инфото в този цитат за мен лично е показателен. Имат си връзка, при това не е безобидна. Така мисля аз. Първо тя да се съпротивлява да напусне, като работи за малко пари. Той.. няма незаменими хора! Така че явно и от двете страни няма желание да се разделят. Ако беше нещо безобидно или ако няма нищо поне единия ще поиска да промени нещата, за да си запази семейството.
Казваш не искаш ултиматуми. А защо? Да, насила не става нищо, но пасивното изчакване също не върви, защото ти ще свикнеш със ситуацията, а на него така му е удобно. Лично аз бих изяснила нещата. Че ще те излъже е ясно, но аз бих дала да се разбере, че ако не промени нещата, ама не само в думите си няма да го бъде живота с него.

Не мога да се съглася с Демби за едно нещо. Че трябвало да се въртиш едва ли не като пумпал да му привличаш вниманието. Също не смятам, че ти си причината. Ако мъжа ми изневери, щото много мърморя не значи, че причината е в мен. Неговото оправднаие може да е такова, но човек трявба да потърси вината и в себе си. За да мърмори жената причината може пак да е мъжа Wink

Препоръчани теми

Постоянни скандали

Омъжена, но самотна. Накъде?

Не знам какво да правя! Мъжът ми ме обижда, псува, унижава и .....

Любовницата и съпругата

Причина:

Причина: