Здравейте, мили другарчета, от ония симпатични времена, когато си общувах всекидневно тук с вас в бели и черни дни! 
Прищя ми се, ей така, с радост да ви драсана някой ред, макар че известна част от старите ми муцунки вече май не мога да ги срещна тук.
Първо, да си кажа, че след тежко и мъчително двугодишно боледуване почина
онази ваша приятелка, която ревеше за чужбина и не щеше в България. По причина на тази болест комай, не удържах на обещанието си да не ви забравям и да се вестявам от време на време поне.
Сега обаче съм вече свежа, горда бусманчанка
и ми се прищя да ви се обадя и да ви изпратя едно сърдечно поздравче. Довършихме най-сетне новата ни къща с прекрасен двор и вече живеем в нея. Саши вече е на шест, Иванче - на три и половина, а младенецът Бори, когото заедно раждахме стана на две и половина. Имаме си и две котета, и три заека (засега...). Имаме си и бидон с кисело зеле - първият ни семеен бидон 
, Александър тръгна на народни танци в селското читалище, а напролет ще сеем думатиту. Идилията е пълна.
Наистина трябва да кажа, че сега много се кефя, че живея в България и вече съвсем определено мога да заявя, че това е мой съзнателен избор.
Някак си пораснах по въпроса и въпреки, че положението в основни линии продължава да е хужегубернаторское 
аз го приемам и го обичам точно такова, каквото е, във всеки един момент. Това приемане ме настройва положително и в действителност във всичко виждам добрия край.
Поздравявам ви и от Жоро, който също е станал чудесен бусманчанин. Аз много му се възхищавам. През деня все още си директорства на същото място, а след работа си умира да работи по двора - коси, копа, полива. Сега зимата се моля за повечко сняг, та да има какво да рине.
За достоен завършек ви черпя по стара форумска традиция с нещо, което знам, че обичате. Скромно, но от сърце, по чаша бозица за стара другарска душица. Пък и за всеки друг, който желае да си попийне с нас. Нека да ви е сладко на всички:
Прищя ми се, ей така, с радост да ви драсана някой ред, макар че известна част от старите ми муцунки вече май не мога да ги срещна тук.
Първо, да си кажа, че след тежко и мъчително двугодишно боледуване почина
онази ваша приятелка, която ревеше за чужбина и не щеше в България. По причина на тази болест комай, не удържах на обещанието си да не ви забравям и да се вестявам от време на време поне. Сега обаче съм вече свежа, горда бусманчанка
и ми се прищя да ви се обадя и да ви изпратя едно сърдечно поздравче. Довършихме най-сетне новата ни къща с прекрасен двор и вече живеем в нея. Саши вече е на шест, Иванче - на три и половина, а младенецът Бори, когото заедно раждахме стана на две и половина. Имаме си и две котета, и три заека (засега...). Имаме си и бидон с кисело зеле - първият ни семеен бидон , Александър тръгна на народни танци в селското читалище, а напролет ще сеем думатиту. Идилията е пълна. Наистина трябва да кажа, че сега много се кефя, че живея в България и вече съвсем определено мога да заявя, че това е мой съзнателен избор.
Някак си пораснах по въпроса и въпреки, че положението в основни линии продължава да е хужегубернаторское аз го приемам и го обичам точно такова, каквото е, във всеки един момент. Това приемане ме настройва положително и в действителност във всичко виждам добрия край. Поздравявам ви и от Жоро, който също е станал чудесен бусманчанин. Аз много му се възхищавам.
През деня все още си директорства на същото място, а след работа си умира да работи по двора - коси, копа, полива. Сега зимата се моля за повечко сняг, та да има какво да рине. За достоен завършек ви черпя по стара форумска традиция с нещо, което знам, че обичате. Скромно, но от сърце, по чаша бозица за стара другарска душица. Пък и за всеки друг, който желае да си попийне с нас.
Нека да ви е сладко на всички: 
! Колкото до живота в чужбина, никога не знаеш къде ще ви завее вятъра с работата на мъжа ти 
! 
)... Гушкам ви и тричките (като се освестя от смеха обаче)! 
Взех да прОтО4вам лиги заради вас. 
Искам свинско със зеле на фурнааааааа 
свежа като краставичка 
старата бандааа 
Аааа! 
). Както казах, по акцента отдавна вече не си личи, но по темперамента се забелязва. Съвсем не е шопски. Като цяло са много приветливи и дружелюбни хора. 
) 
пишка засега няма 
....
...да видите в БГ-то как се хапва
( 
) и все ме е страх да не прихвана, че с трима не знам как ще се оправям 
и за това ето 
)
20 години... как ли пък не. 
Много се радвам, че сте се устроили вече в БГ и най-важното сте ЩАСТЛИВИ, дано и аз някога да се похваля с това, че вече много ме дърпа пуста носталгия. 
дай рецепта и аз да стана така 
