моя кукла, имаме си и стая за гости, тъй че не се двоуми изобщо!
амка, пишете на воля, душо, нищо не спамите; такава искрена радост ми носите
снощи не можах да заспя чак; пред очите ми изплува къщата в Загреб с малкото кабинетче, откъдето ви пишех; сетих се за всяка една от вас поотделно; как всяка от вас ми символизираше някой град или цяла държава и свързваше света в едно цяло; как всяка от вас "стоеше" по различен начин и как това ме научи да приемам различията между хората и техните мнения на практика, не само на думи; наистина сте много специални за мен; всичките, със все добринките и рогцата!
освен това поощренията за писането, които получавах често от вас (гласно или негласно, просто като ме търпяхте), заедно с тези на мъжа ми, ме накараха да си повярвам, че мога да пиша; никога преди това не бях писала; никога; единствената ми петица в училище беше по литература, а най-ужасното ми преживяване беше два пъти всяка учебна година - класните по литература; винаги ходех с пищов с готова преписана тема или просто темата ми се явяваше от половин страница кратки, суховати изречения; с ваша помощ и с на Жоро прописах и сега мога да кажа за голяма изненада на г-жа Топалова (Kalinka я знае ) |, че пиша с огромно удоволствие; благодаря ви от сърце за подкрепата!
малко сантиментално звучи, но е искрено!
Ха, пепи и тя се появи!