пак разправии със свекърва - как да издържа още малко?

В редките случаи, когато ми привършат дървата - оставям бебето в кошарата или слизам когато заспи. 2 плика от Била решават проблема за няколко часа! Това че той бил длъжен, пък тя - не знам какво си... Викай неволята и вземи мерки да не се случва! Колко рано излиза твоя мъж, та не можеш да го подсетиш? За сведение, свекърва ми е в съседния апартамент, нито чакам, нито смятам тя да ми решава житейските ситуации....

Ако беше проверила вечерта,има ли дърва за камината,сега нямаше да имаш главоболия 

Електрически уреди нямате ли? Включваш някоя печка и готово. В кухнята е много удобна фурната с отворена врата, докато набавиш другото отопление. Аз така правя, ако нещо не е свършено, спасявам се сама и както мога. Не звъня. В момента едната ни печка е на изживяване и не топли добре. Пуснала съм подовото, което харчи много ток, но не мога да си оставя децата на студено. Ако някой го е грижа за сметката за ток, да осигури качествено и икономично отопление, мен ме е грижа за децата и уюта в дома ми. Всеки да си знае задълженията, нали.

Дано някой ден не причиняваме това на собствените си деца, щото и ние ще станем свекърви и тъщи.

Лошо и грозно е жена на възраст да лъже-бягай на далече.

ти просто ми даде идея за фурната. Това изобщо не съм се сетила

 Ай сикан бе ,ти от къде се появи?

Здравейте!Добре,че не всички свекърви са еднакви.И мен ме е яд на моята,но ги разбирам.Представете си колко време сте се грижили за момченцето си и изведнъж то пораства без да осъзнаем.Намира си приятелка,която прегръща,целува и т.н.С една дума тя ни измества.Нормално е да не може да го преживее.Но не мога да разбера тези,които не се примиряват с факта,че малките им деца са всъщност едни  пораснали младежи.Лично моята свекърва е много добра към мен.И свекъра също.Никога не  са ме делели от съпруга ми.Подкрепят ме. Но и ние сме имали дразги.Гледам да казвам какво ме дразни без да ги засягам.Свекърва ми мърмори,но не и обръщам вече внимание ,доколкото мога, разбира се.Знам,че има и патологични случаи,но трябва да си правим компромиси.На родителите на мъжа ми казах,че щом съм се омъжила за детето им и съм ги приела,значи и те трябва да преглъщат някои залъци.По въпроса за присъствието на възрастен човек нямам нищо против,но само за помощ.Не одобрявам съжителството на две поколения.

Не мога да разбера защо всеки си мисли, че някой му е длъжен?
Аз лично в такава ситуация бих слязла и бих си качила дървата. Все пак предполагам, че разстоянието до тях е някакви си 50-тина метра. Случва се някой да не си изпълни поетите задължения, но това не е чак такава драма. А не мисля, че една възрастна жена (предполагам, че разликата ви е поне 20 години) трябва да слезе да ми качи дърва. Аз лично си върша абсолютно всичко сама. Когато приятеля ми не е наблизо не му звъня по телефона, за да му се карам примерно защо не е купил 10 литрова бутилка с вода (това е едно от задълженията му), а отивам до магазина и си я купувам. Ако не мога да я купя заедно с дъщеря си я оставям в къщи и отивам сама. Както и при всяко друго действие, при което нейното присъствие ще ми пречи.

Да оставиш дете само вкъщи на такава възраст не е хубаво решение. Всичко може да се случи за секунди - пожар, земетресение, да падне детето, да се задуши, да го удари ток и още много неща. В такива случаи, както писах, аз сама се оправям, но търся алтернативи. Деца сами не оставям!

Първия етаж не е далече -предполагам.Детето няма ли креватче или нещо обезопасено,за да го оставиш за няколко минути?Питам те,защото ,никога и за пет минути не съм разчитала на свекърва,не че оправдавам твоята-според мен така ми е било и е по здравословно за мен самата пък за семейството ми. Сутрин ставам с таткото пием си кафето ,той отива на работа и ако имам някаква не довършена работа я приключвам-докато детето спи.(така съм се справяла с ангажиментите си когато дъщеря ми беше бебе,така продължавам и до днес) Свекърва ти си позволява да лъже ,което е отвратително,но ти би трябвало да я познаваш и преди да родиш и добре да сте си направили сметка как ще домакинстваш с дете на ръце.

Има хора и хора. В случая свекървата си е е почувствала виновна пред сина си и си го е изкарала на теб. Не смятам, че това е правилно, но в крайна сметка едва ли много може да се направи.

Но аз лично не разбирам младите семейства, които отиват да живеят при родителите на единия от двамата. Още от самото начало на човек трябва да му е ясно, че конфликти ще има, колкото и да се разбирате. Това лято имаше вероятност за три месеца да останем без квартира и едната алтернатива беше да останем при моите родители. Е, за миг дори не ми мина мисълта да приема този вариант. Никога не бих го причинила на семейството си, а не искам с никой да си развалям отношенията. Когато сме отделно, мога да парирам всяка намеса. Когато имам нужда от помощ, никога не съм се срамувала да поискам, учтиво и тя никога не ми е била отказвана. Но това е най-крайния вариант - по рпинцип разчитаме на себе си и искаме да правим всичко сами.

Когато детето се отдели от родителя, то започва свой собствен живот. Ако е с друг човек, то там няма място за трето, външно лице, което да дава лесни решения на проблемите. Най-малкото, за да се изгради едно семейство, то трябва да разчита само на себе си, трудностите сплотяват и изпитват волята.

Сега вече е късно да правиш каквото и да било. Дори и да започнеш да се държиш мило с нея, да се съгласяваш и после да правиш каквото си искаш, едва ли ще успеете да изгладите отношенията си. Постарайте се да се изнесете колкото е възможно по-скоро, за да се почувстваш наистина господарка на дома си.

Момичета  аз ли нещо не съм се доизказала като хората? Никога не разчитам на друг не си и мисля,че някой ми е длъжен а напротив.  Аз не съм я ангажирала за нищо моята свекърва дори когато е искала ако преценя,че ще и е в тежест дететнце примерно не го оставям мъкна го с мен. Съпругът ми ми прави такива номера много често е нормално е в даден момент да ми писне и да му звънна. До сега все си тичах аз въпреки яда си - ами сега просто ми прекипя. Дръвцата са в постройка до къщата която мъжът ми затрупа с цепени дръвца и аз не можах да мина до си изнеса е как няма да му се ядосам. предупредих го,че при така затрупания вход аз не мога да отида и той уж обеща ама не донесе. А свеки не ми е длъжна и не съм я притеснявала аз жената. Карам се и на мъжът ми че тя не е длъжна за да и оставя задачи, но решението не е да ми се развика на мене за нервите си, които общо взето сама си прави

Отидохме и направихме заедно домът си над техния етаж по тяхно настояване. синът и имал нещо там започнато да си го довършим,че нали за него е мислено да си го обзаведем и да сме заедно,защото трябвало да си помагаме. Е направихме го оправихме си етажа дострояване и всичко като при ново жилище аз мислех с тази млада жена ще ни е супер тя е само на 44год. майка му е ще ни подкрепя да но уви сбърках,че се съгласих. хвърлихме сума пари, а сега пак ще се разхождаме на друго място и там пак от начало е почти де. Аз с нея съм се карала само веднъж, когато ми заяви,че съм некадърна майка и не мога да си нахраня детето без да повърне, а малкия имаше рефлукс и то доказан медицински. Никога не съм и повишавала тон дори само слушам и чакам бурята да премине. Винаги съм я уважавала дори и сега въпреки,че просто минах на дипломатични отношения а не на топли семейни. Тя просто веднъж месечно си намира за ккво да се развика и почти винаги причината е, че синчето и ходи по моя гъз не по нейния и това сериозно. опита се да се изкара и много болна за да го държи целодневно до нея и няма да забравя думите и. " сега гледаш в една точка само т.е. ние с детето ама аз ти обещавам,че няма да е така и аз имам нужда от внимание и компания"