Синът ми не приема детегледачката - а сега н& - Нашите деца от 1 до 6 години - Страница 2

# 15 24 ноем. 2007, 22:59 ч.

Мнения: 3 376

Цитат на: Aнда в сб, 24 ное 2007, 00:04

Сменяй.
То това й е основното на детегледачката - детето да се чувства добре с нея, да му е топло и забавно. А, и да имаш доверие, разбира се.
Щом първият фактор не е изпълнен, за какво говорим?

Аз направо се чудя как си издържала толкова време като гледаш как детето се мъчи.Колкото по-бързо я смените толкова по-добре за него.

# 16 25 ноем. 2007, 00:11 ч.

Мнения: 1 942

Мисля, че нямаш избор освен да я смениш.

Понякога хората не си пасват независимо на колко години си.
От моя опит като детегледачка знам, че макар да съм се разбирала с всички деца чудесно с едно, което гледах /2 клас/ така и не се получи. Някак не се осъществи връзка между нас, каквото и да опитахме двамата. Аз се отказах първа, не чаках родителите да ме молят да напусна. На твое място бии измислила някакъв предлог пред жената да не я обидя и бих потърсила друга детегледачка. Въпроса е периода докато търсите и самата смяна кой ще гледа детенцето? Rolling Eyes

# 17 25 ноем. 2007, 09:44 ч.

София
Мнения: 4 412

Да ти кажа от личен опит - моето дете също реве, тръшка се, при раздялата с мен, използва подобни думи. И това при всеки човек, който идва да я гледа - дядо, баба, гледачката. Точно на вашата възраст започна да осъзнава разделите. Само не се е събуждала нощем да пищи от гледачката си. Ето какво друго съм гледала при решението да остане - след 5-8 мин. след моето излизане вече не реве, детето когато е навън е спокойно, защото съм ги виждала случайно. Друго много важно да мен - жената разбира, че детето страда за мама и се отнася с разбиране. Преди имахме друга жена, но тя считаше рева за мама за глезотия и я смених.

Трябва да определиш по детето, дали не харесва точно тази жена, или не харесва че мама излиза.

# 18 26 ноем. 2007, 09:48 ч.

Мнения: 24 467

Ами след като голямото ти дете също има определени усещания, можеш да се замислиш за смяна на човека. Моите деца и двете са гледани от бавачка, но не са вкиснати след като са прекарали деня с нея, нито са посрещали жените с такива реакции, напротив радвали са се, викали са им по име. Малкият сутрин, когато се звънне, знае, че това са дядо му и "Леля Вили" и тича да посреща.
Освен това е важно и на каква възраст на детето е започнала при вас бавачката. При нас това стана от няколко месечната им възраст, поради което и моментът с "Мама излиза" никога не е съществувал.
При работата с деца и изобщо с хора е много важно сработването, спойката. Каквото и да решиш ти желая успех.

# 19 26 ноем. 2007, 13:51 ч.

Мнения: 76

Благодаря ви на всички! Сега остава неприятната част да говоря с жената...
Но насила хубост не става....

# 20 27 ноем. 2007, 07:09 ч.

Мнения: 3 342

Очевидно си взела своето решение, но нека и аз да те подкрепя с моя опит. Първата детегледачка на малкия ми син беше категорично отхвърлена от големия. По това време Виктор все още нямаше годинка, а Даниел вече беше в първи клас.
Той не я хареса още в началото. Не беше конкретен в не-харесването си, но пък беше категоричен, че не иска тя да се грижи за Виктор и за самия него.
В началото не се вслушвах особено... Реших, че просто ревнува, защото бавачката обръща повече внимание на бебето, а не на самия него.
Но постепенно се уверих, че неприязънта му не е безпочвена. Самата аз започнах да откривам в жената черти, които не ми допадаха. Увлечена в разни ангажименти обаче, така и не се решавах да потърся нова. Докато стигнахме до открити конфликти, породени от различното ни светоусещане. Тя просто не беше жената, която исках да е част от нашето семейство. И Дани го беше усетил още в първите дни - на мен ми трябваше повече от половин година.
Разделихме се с нея. В момента съм с бавачка, която Дани хареса още от самото начало, към която Вики е невероятно привързан и която самите ние ценим много.
Вече не бих пренебрегнала детската интуиция.

Причина:

Причина: