Аз не мога да го направя.
Добре си вирея в тая среда.
Не е за мен тая идилия.
Добре си вирея в тая среда.
Не е за мен тая идилия.
- Публикувана: 26 ноем. 2007, 01:05 ч.
- Последно мнение: 27 ноем. 2007, 00:08 ч.
Бягство от София: Бихте ли го направили?
бих....веднага ...
, но нямам възможности засега. ....
Последно, имаш ли дилема, или нямаш? Просто не се връзват двете мнения някак
Любопитно ми е просто, да не кажеш сега, че се заяждам нещо...
Последно, имаш ли дилема, или нямаш? Просто не се връзват двете мнения някак
Любопитно ми е просто, да не кажеш сега, че се заяждам нещо...
В момента живея в градче близо до София работата ми е в София бутам се всеки ден по задръстванията хабя си нервите изобщо няма общо с детските ми години.
Дилемата е (ако може да се нарече дилема) е за още по радикално отдалечаване и работа предимно по интернет. Естествено ще се налага един - два дена да идвам или ако на някой му излипсва София - все пак всички приятели, роднини, родители са тук.
Другата алтернатива е близка държава, с нормален живот в която всичко е уредено.
Напоследък не се чувствам комфортно и вчера като се прибирах направо не ми се влизаше в града, идваш от слънце и природа, набиваш се в мъглата... и ей такива неща.
Преди мислех , че с удоволствие ще отида да живея в по-малък град, но си промених мнението и то най-вече заради появата на дъщеря ми.
Не бих се преместила защото :
- не мога да си представя да няма болница/ДКЦ на 15 мин от нас
- детето ми да не може да учи в елитно училище / на село такива няма/
- да нямам постоянно топла вода и парно през зимата
- да не мога да си напазарувам от магазина и в 2:00 през нощта
- да не мога да си поръчам храна за вкъщи
- не искам всеки ден да виждам едни и същи хора.
- и много други удобства които София предлага, да не изреждам ..
Не бих се преместила защото :
- не мога да си представя да няма болница/ДКЦ на 15 мин от нас
- детето ми да не може да учи в елитно училище / на село такива няма/
- да нямам постоянно топла вода и парно през зимата
- да не мога да си напазарувам от магазина и в 2:00 през нощта
- да не мога да си поръчам храна за вкъщи
- не искам всеки ден да виждам едни и същи хора.
- и много други удобства които София предлага, да не изреждам ..
Вече две години със семейството си живеем на 13 километра от София-имаме си училища ,детски градини,въздуха е чист (в сравнение с този на централните части на столицата)детето ми укрепна здравословно и се радваме на тишината и природата.София се превърна в едно голямо село,притока е невероятен и напрежението огромно,за въздуха всички знаем.....
Да, бих, с най-голямо удоволствие. Поживях малко в провинцията, чудесно е, съжалявам, че се върнах в София. Мъжът ми е роден в София, тук е отрасъл, но му харесва в провинцията и би живял там с нас. Ако живот и здраве след 4 месеца ми се отдаде възможността - ще замина на драго сърце да живея в провинцията. Ще видим. Дано.
Ако беше само спокойствието на село,хората от провинцията нямаше да си продават къщите с дворове за панелка в Люлин на 15 етаж, с развален асансъор и неприятни съседи.
В последно време няма такива хора! А има избор дали да е панелка... Да вземем напр. Рибарица, то си е курорт,нищо че е село(най-дългото в БГ-12км)Половин София е там през уикенда.Пък и удобства колкото искаш вече.
А те селските деца не са подходяща среда за вашите,само дето пишат правилно думата "ПОТИСНАТ"
[/quote)
Въпросът беше изнасяне от София не само за ъикенда, а и за работните дни от седмицата.
А за селските деца -що да не са подходяща среда-някои от тях са много по-ученолюбиви и амбицирани,само и само да се махнат от селото.Все пак,когато живееш на село и кокошките на съседката прескачат в твоя двор, който се пази от зло куче,вариантите за прекарване на свободното време са много различни.Нищо лошо не искам да кажа за селото-баща ми е от село.
Но времето,прекарано на село ми е най-кошмарното време.Не обичам селска работа,дори копането на градината ми е било като наказание.А разговорите, които можеш да проведеш с местните са или селски клюки или за неща от техния селски бит, който на мен ми е непонятен.
Спомням си,че когато майка ми спомена,че ми е купила пиано я питаха за какво ми е ?И защо е прахосала толкова пари?Аз не бих могла да живея на село.Надявам се никога да не ми се налага-като изгнание ми е.
Тази тема доста време се въртеше-за и против София.Аз съм от тези дето се махнаха от София ,но не избягах на село,а в малък град.Тук ми е много по-хубаво и вече съм забравила какво е да си пропиляваш времето и нервите по задръстените улици,да вдишваш изгорелите газове на автомобилите и т.н.Тук живота е много по-спокоен и имам чувсвото,че наистина живея-имам много повече свободно време и за децата и за себе си.Сега се чудя как сме издържали толкова време в София?
Вече го направихме.От декември се местим в едно село на 10 км. от Габрово.Прекрасно село с чист въздух,чудесни снежни зими,топли и цветни лета.С поляни,по които детето ми да тича и да опознае света и природата,без шум и мръсотия.И за да не ме помислите за някоя екзалтирана романтичка,ще ви кажа,че вече сме живяли там една година и сме наясно с трудностите.Мисля,че си стува.Та нали животът е това,което ни се случва днес и съвсем не е безкраен.Дъщеря ми е още малка, но когато е готова сама ще реши къде и как иска да живее.За момента и двамата с мъжа ми мислим,че това е най-доброто за нас. Така че ,отговорът е ДА.Вече избягахме!
Твърдо съм за това, да живеем извън София Бих се изнесла на момента, ако имам тази възможност. Прави ми впечатление, че и синът ми, който е на почти 19 г. и неговите приятелчета ги тегли по селата през почивните дни. Не по голямите курорти, а там където и те да си починат. Прекалено сложен стана живота тук, за мен дори е луд 
Бих се изнесла на момента, ако имам тази възможност. Прави ми впечатление, че и синът ми, който е на почти 19 г. и неговите приятелчета ги тегли по селата през почивните дни. Не по голямите курорти, а там където и те да си починат. Прекалено сложен стана живота тук, за мен дори е луд