Публикувана: 26 ноем. 2007, 10:29 ч.
Последно мнение: 19 дек. 2009, 16:23 ч.

възли на щитовидната жлеза.операция

59 059
63
1

# 30 28 май 2008, 21:02 ч.

Варна
Мнения: 956

mnogo_AAcpritesnena, много зависи какви са възлите, а не колко. Моят беше само един - 5 мм но се оказа злокачествен и ми махнаха цялата жлеза.
Бях на 30год. Вярно, че цял живот се пият заместителни хормони, но се свиква Peace

За остеопорозата от НЗОК дават протокол за безплатно вземане на лекарството Рокалтрол /много трудно се намира обаче/.
Надявам се при майка ти да са доброкачествени възлите / обикновено, като са повече е така Peace

# 31 28 май 2008, 22:37 ч.

Много ти благодаря, Амар! Звучи окуражително това, което ми казваш! Как се чустваш, колко години са минали след операцията? Бавна ли е адаптацията след това, много ли боли след пускането на упойката? Ако не те затруднявам, моля те напиши малко повече подробности и разбира се ако си попаднала на добър хирург в София - препоръчай го!
Предварително благодаря!

# 32 29 май 2008, 07:00 ч.

Варна
Мнения: 956

Операцията ми беше преди 5 год. във Варна.
За упойката не се притеснявай - не е толкова зле Wink

След нея, нищо не боли - само малко повръщах, но при всеки организъм е различно. Аз имам 2 операции през 3 седмици, защото първия път не разбраха, че е рак и ми оставиха половината жлеза. Като излезе хистологичния резултат, махнаха и другата половина Peace

Самото място на операцията никога не ме е боляло Naughty

единствено има опъване в областа на шията, но е поносимо.
На мен веднага ми изписаха Л-тироксин и то от 100мг /тогава се чувствах, като парцал Laughing

/ а трябва да се взима по-малко отначало и постепено да се увеличава Peace

При самата операция е възможно да махнат и паращитовидните жлези. Моите са махнати и затова трябва да взимам калций, а при майка ти ще е задължително, щом вече има остеопороза.
Хирург в София не мога да препоръчам, защото не познавам нито един, но желая успешно възстановяване на майка ти и ако имаш още въпроси - питай Peace

# 33 29 май 2008, 10:21 ч.

София, откъм тъмната страна
Мнения: 246

И аз имах възли на щитовидната жлеза и ме оперираха 6 месеца след като родих. Махнаха ми единия лоб, но ендокриноложката каза, че няма да имам проблеми. Нищо не съм пила след операцията и си проверявам хормоните почти през половин година - да чукам на дърво всичко е ОК.
Така че не се притеснявай! Важното е възела да не е злокачествен. А самата операция не е тежка. Малко е неприятно след това, но не е толкова страшно. Важното е да си спокоен. Успокой свекърва ти, бъдете до нея и й вдъхнете кураж преди операцията и всичко ще мине добре.
bouquet

# 34 29 май 2008, 12:14 ч.

София
Мнения: 76

mnogo_AAcpritesnena не се притеснявай мила . Преди една година и два месеца ми махнаха цялата жлеза , оперира ме доц. Сечанов ( невероятен лекар и страхотен човек ) . От тогава съм на Еутирокс всеки ден , но това да е проблема свиква се и след като се нормализира хормона всичко е ОК. Другото което е операцията може да се каже че е доста лека . Ако искаш мога да ти дам координатите му .

# 35 29 май 2008, 14:17 ч.

Момичета, много Ви благодаря! Вие сте страхотни и можете да вдъхнете кураж на всеки!
Ако не Ви безпокоя много - имам още няколко въпроса...
Силно и неприятно ли е това придърпване в областта на шията след операцията и кога се появява - само при по-голями физическо натоварване или и при състояние на покой? И от какво зависи дали да се махнат и паращитовидните жлези - от големината на възлите или от броя им, или пък от това дали са злокачествени или доброкачествени образувания?
А как се храните веднага след операцията и после докато раната зарастне - на системи и пюрета или? И кога е най-силната болка - при упойката, в първите дни след операцията или в хода на възстановителния процес?
/Извинявайте за въпросите - знам, че са твърде много, но знаете какво е да се безпокоиш за някой, който ти е много, много близък...!Човек по-лесно май понася собствената си болка, отколкото тази, която ще изпита някой, който много обича! Знам, че не сте лекари и едва ли можете да ми кажете всичко, но също така знам и че сте препатили хора, а народът казва: Не питай старило, а питай патило!
Ще съм благодарна и за координати на проф.Сечанов - той къде оперира в Еднокринологията зад земеделското министерство или в друга болница? Теди, ако искаш изпрати ми негови координати на мейла - rumi@idt-vts.com Но ако не те притеснява нещо - пиши ги направо тук - така може да се окаже, че ще помогнем и на други хора!
Благодаря ви още веднъж!

# 36 29 май 2008, 14:28 ч.

Мнения: X

Здравей, аз съм оперирана преди 12 год., от доц. Сечанов, с изцяло отстранена щитовидна жлеза. От тогава съм на Euthyrox 125. Колкото до Сечанов, той вече 10 год има собствена клиника, но не знам координати. Погледни тук може да ти даде някои отговори !!! Споко, няма нищо страшно, просто ще свикнеш да си пиеш ежедневно хапченцата и всичко е наред !!! Hug

# 37 29 май 2008, 14:51 ч.

София, откъм тъмната страна
Мнения: 246

Много въпроси, но ще се опитам да ти отговоря на тези на които мога.
Като за начало искам да ти кажа, че прага на болка при всички хора е различен, така че това което е било болезнено при мен може да не болезнено при свекърва ти и обратното.
Но в общи линии:
- за придърпването - в началото е доста силно - но към 7-мия ден вече почва да отпуска, отделно след това хирурга ми каза да правя специални упражнения за шията, така че сега съм си както преди
- за храненето не мога съвсем да си спомня, но първата вечер със сигурност храната е течна - супа, пюре... после според това как се чувстваш
- за най силната болка - при мен беше като се прибрах от болницата първите 2 дни в къщи - може би, защото в болницата си лежах и почти не мърдах, а като се прибрах ме чакаше бебе на 6 месеца.... отделно си спомням, че след операцията ме боляха ребрата не знам защо, но лекаря каза че било нормално, защото като ти отлепят кожата на шията така се разпростирала болката.
Абе не е приятно, честно казано раждането е по-лесно. Simple Smile

Но пак ти казвам, че всичко е до нагласа и до това колко отделен човек търпи на болка. Пък и срещу болката има вече най-различни медикаменти.
Това е дано съм ти била полезна. bouquet

# 38 29 май 2008, 14:54 ч.

Варна
Мнения: 956

mnogo_pritesnena, болката изобщо не е страшна Peace

След операцията си ядеш каквото си искаш /аз веднага си хапнах баничка Wink

/, стига тръбата от интубацията, да не е разранила гърлото - това зависи от анестезиолога. Все пак не се реже навътре в гърлото, за да пречи на яденето Rolling Eyes

Първите дни дърпането е по-осезателно, но като махнат конците, не се усеща чак толкова. На мен ми беше трудно единствено да се въртя в леглото Simple Smile

И при двете операции, станах след около 2 часа, като мина упойката и ходих до WC на собствен ход Laughing

Паращитовидните жлези по принцип не се махат, но зависи от ръката на хирурга и от това къде са се разпространили възлите Rolling Eyes

Вече ти писах за болката - самото място на разреза не боли Peace

Наистина, човек понася по-леко собствената си болка. Видях как се чувства майка ми, докато ме изпрати до операционната - беше ни жива, ни умряла Tired

Предпочитам аз да понеса тази болка, отколкто близките ми.

Момичетата вече са ти дали координати на хирург Peace

И аз съм чувала, че е най-добрия Peace

Lord of the Dark, на мен раждането ми беше по-трудно и болезнено от операцията Laughing

# 39 29 май 2008, 15:04 ч.

Мнения: X

Цитат на: Amar в чт, 29 май 2008, 14:54

mnogo_pritesnena, болката изобщо не е страшна Peace

След операцията си ядеш каквото си искаш /аз веднага си хапнах баничка Wink

Lord of the Dark, на мен раждането ми беше по-трудно и болезнено от операцията Laughing

A аз плюсках хамбургер

Цитат на: Amar в чт, 29 май 2008, 14:54

mnogo_pritesnena, болката изобщо не е страшна Peace

Паращитовидните жлези по принцип не се махат, но зависи от това къде са се разпространили възлите
Lord of the Dark, на мен раждането ми беше по-трудно и болезнено от операцията Laughing

ДАААА

Цитат на: Lord of the Dark в чт, 29 май 2008, 14:51

Като за начало искам да ти кажа, че прага на болка при всички хора е различен, така че това което е било болезнено при мен може да не болезнено при свекърва ти и обратното.
Но пак ти казвам, че всичко е до нагласа и до това колко отделен човек търпи на болка. Пък и срещу болката има вече най-различни медикаменти.

Е, евала !!! bouquet

# 40 29 май 2008, 19:52 ч.

Сърдечно благодаря за информацията! Доколкото схванах не е приятно, но човек може да го преживее!
За усещанията при и непосредствено след операцията мисля, че придобих представа!Какво става след това?!Колко време Ви отне нормализирането на хормоните, след като жлезата вече я няма! И как се чуства човек през това време докато нещата влязат в релси - четох доста в нета - на места се описват много гадни състояния - нервност, напрегнатост, паника, перманентна умора...Вярно ли е?!

# 41 29 май 2008, 23:49 ч.

София
Мнения: 76

Не знам откъде да започна .Нормализирах ги още първия месец , но след това забременях и те почнаха да се променят , но не е болка за умиране . Събудих се в операционната и цял ден се въртях в леглото , а сестрите викаха помен. Не дават да се яде 24 часа след операцията , но аз хапнах вечерта банани и шоколад а сутринта в близкото ресторантче една шопска салата нарязана на-ситно Grinning

. Усещах придърпване само първата седмица .

# 42 4 юни 2008, 18:07 ч.

Мнения: 27

Аз съм оперирана от др. Пандев в Гоце Делчев,но тои оперира и в ендокринологията в София.Перфектен хирург.Нямам шевове,разреза е залепен и 4год. след операцията почти не личи.Въпреки ,че по време на операцията съм направила белодробен оток на третия ден след операцията бях да пазарувам.За съжаление образувах нови възли.И пак ще трябва да се оперирам.Но чувам ,че в ендокринологията взимат по 1200лв.