Провалите в секса причина ли са за развод?

От твоята уста - в Божиите уши!!!

Това е най-точната приказка от цялата тема
Защото в този форум ако не се плаче за едното ,се реве за другото.

Абсолютно съм съгласна с това твърдение.При мен и мъжа ми винаги аз съм била активната в секса.Той изобщо не си иска,какво ли не съм правила,говорили сме,съблазнявала съм го,оставяла съм го да видя кога ще си поиска сам,но винаги аз съм тази,която не издържа.Иначе е страхотен нежен добър съпруг,обичаме се истински и двамата,забавно ни е заедно,но просто явно си има мъже,на които либидото им е по-притъпено,което мен ме изкарва извън релси.И въпреки това не мисля,че това би било причина за развод/поне на този етап/.А проблема ми се засилва още повече от факта,че  и двамата много искаме дете от доста време,а той си остава все така пасивен,и аз всеки месец се надявам от двата или трите ни полови акта за месеца/по мое желание естествено/ да е станало нещо,но не би.Може би след като мъжа ми имаше няколко засечки се притеснява,че всичко може да се повтори и затова си стои по-настрани,незнам,но се надявам да ми дадете някакъв съвет.

Предлагам на нововключилите се в отбора, първо да прочетат 20 странички и тогава, ако все още има неясни нещица да попитат отново.

Подкрепям! Темата се оказа по-дълбока и обширна, отколкото предполагахме и приятно се разрастна при неочакван интерес от страна на много дами, че и господа!

Следя темата отдавна - оказва се много актуална в наши дни КАкво има става на тези мъже...?!
НЕ си спомням нещо писах ли преди време тук, защото има доста теми в тази посока...
Ама все пак да си кажа мнението...
Според мен няма семейство, което да се е разпаднало от едните провали в секса. Обикновено причините са други. Дори сексът да не върви, ако всичко друго е наред, семейството си остава стабилно. Поне аз така разсъждавам, а и мисля, че така е в реда на нещата да бъде. Има обаче един друг момент - ако някой от партньорите е силно сексуален, ще му е мнооого трудно цял живот да я кара без секс. И много често такива хора търсят секс извън семейството си. А това вече може да стане причина за развод. Особено ако се приема за изневяра и предателство. Аз, допреди да стана семейна, хипотетично съм си представяла какво бих правила, ако аз или мъжът ми по една или друга причина не правим секс. И много лесно ми се струваше всичко - този, на когото му липсва секс, да си "хване" някого за секса, но без никакви други екстри като чувства и т.н. Колко хора искат секс, пък половинките им отказват... Даже си представях, че ако двама души се обичат, би било най-правилно този, който не може да прави секс, да каже на половинката си, че няма нищо против да ходи да прави секс с други, стига да е само секс и пак да си се връща вкъщи с любов...
Само че като се омъжих и вече никак не съм на това мнение. Защото ми се изясни, че човешките отношения са сложна работа и само единият секс никога не е - винаги има и други работи покрай него. И стигнах до извода, че другите работи са по-важни...
Сигурно много ще си кажат "тая пъ" - само че не вярвам да съм единствената, минала през подобни метаморфози.  

Здравей P-r-o-l-e-t!
Аз не съм от тия, дето ще кажат "тая пъ!". Напълно съм съгласна с теб. Въпреки проблемът, който имам с моя мъж в това отношение, след дълги размисли установих, че това комай е единственият, така че и през ум не ми минава да се разделя с него заради това. Още по-малко пък да си търся любовник. Не си единствената, претърпяла метаморфози в разбиранията си. Човек трупа опит с течение на времето, наблюдава какво се случва около него, с другите хора, и неизменно представите му се променят. Не е възможно да разсъждаваш по един и същи начин когато си на 20 и когато си на 40  да речем. Аз също, в по-млада възраст, съм имала много лежерно  и несериозно отношение към свободата в една връзка, към отговорностите, към верността, и съм живяла по съответния начин. Може би всички минаваме през такъв период и той ни се случва точно за да ни научи на отговорност във всички аспекти на взаимоотношенията. Откакто срещнах моят мъж обаче нещата при мен драстично се промениха. Този човек, само с личен пример, без всякаква принуда, преобърна представите ми за връзка, за съжителство, за уважение и отговорност. За това как двама души, живеейки заедно, могат да постигнат хармония и разбирателство, да си помагат, да се грижат един за друг с любов и нежност. Затова и не бих сменила партньора си с никой друг, защото прецених, че всички тези неща са от много по-голяма важност от секса. Не отричам неговото значение, разбира се, не казвам, че не ми липсва и че не ми е мъчно заради разминаването ни в тази област, но на човек винаги му се налага да преглътне нещо, да се примири, да отстъпи. Предпочитам да преглътна недостатъчният секс пред липсата на обич и уважение от страна на мъжа ми към мен. Пък и в крайна сметка намерих начин и направих разумен компромис и нещата се подобриха. Комплексарка не се включва напоследък, надявам се и тя да е намерила някакво разрешение на нейните неприятности. А на въпроса "Какво им става на мъжете?" - не можах да намеря съвсем точен отговор. Причините са много. Може би колкото мъже толкова и причини. Фактът обаче си е факт. Това показва и тази тема, и многобройните участници в обсъждането и, споделили този един и същи за всички нас проблем. Въпросът си остава неразрешен. За голямо съжаление!

Здравей мила Комплексарке!
Ми не ти се пише, ама на, ние всички се вълнуваме от развоя на събитията при теб! Защо така ти се е скофтило?! Я се дръж! Останахме с впечатление, че си много силна жена и готина мацка, така че........стегни се! Драсни някой ред! Сподели! Нали сме тук за това?! Каква тема си пуснала?! Не съм видяла такава, или поне не с това ти име.

Опаааа, видях я, извинявай, моя е била грешката! Сега ще я прочета, ама още от заглавието нещо не ми харесва............