2.Авторът?
Теория на консумацията на прясно измита зелка
След запалване на свещ за по-силна атмосфера и поръсване на розови листчета наоколо, за по-добро префокусиране на чакрите, можем да пристъпим към описание на процеса на инженерно-структурно правилна подготовка за и консумация на - зелка.
Прясно измитата зелка е едно от чудесата на природата, тъй като:
1. колкото и да я миеш ОТВЪН никога не си сигурен дали няма нещо ВЪТРЕ, измежду листата й.
2. колкото са меки и нежни листата й - приличащи на уши на новородено, толкова е твърда самата зелка, което напомня за легендата за хан Кубрат и извечния въпрос - къде му е бил акъла, че не е строшил копията в ГЛАВИТЕ на синовете си.
Една голяма, прясно измита, прясна и като суровина зелка може да бъде подхвърляна от ръка в ръка:
- дори и да я изтървеш върху крака си - не боли толкова;
- дори и да падне на земята - пак ще я измиеш;
- дори и да ти тежи - скъсай лист, изяж го и се радвай на въпросната олекотена зелка.
Нещо повече !!!
Едрогабаритната зелка се реже изключително приятно с нож, особено с ГОЛЯМ, остър представител на режещия вид - удоволствието да го ЗАБИЕШ в центъра на зелката и да се наслаждаваш на половин рязан зеленчук бавно и методично ... и половин зелка, РАЗСЕЧЕНА със злоба - по избор на клиента.
Зелката, наред с другите си качества, позволява и разнообразие в употребата на прибори - можеш да сложиш цялото почтикълбо в чинията си, като:
1. употребяваш нежно и внимателно вилица (в лявата ръка) и нож в дясната (аналогично - ръка), със салфетка в скута, може и в яката, като, в израз на добро възпитание, не забравяш културно да подсмръкваш на всеки 5 мин, за да демонстрираш новото си емфие - дъ ню бренд, йе ! Ако това не предизвика желания ефект - демонстрация на културния феномен бърсане на нос с ръкав, който има и абсолютен coup-de-grace за разведряване на обстановката, дори ДВА - ръкавел срещу ноздрите и маншет по носа. И в двата случая се препоръчва внимание, за да не оскубе зелемайсторът собствените си ноздри. Ето това е типичен пример за класиката на класическото възпитание в класическа обстановка в аристократичнобуржоазни условия или Вичето и , респективно, Версата.
Алтернативно ...
2. Ако чиниите не са мейд ин Тайван или ин другосъседска държавица може да се импровизира чрез сатър, при което ще се разиграе неповторимата сценка "ще ми бягаш из чинията, а ? Ще, ми пречиш да те сцепя на две с първия удар, А ? ЩЕ ВИДИШ ТИ !" Препоръчителна е подходяща интонация а ла Боби Турбото, евентуално и гримасничене. Рекомендативно е такива изпълнения да се реализират само в условия на компания - за да може при неуспешен удар/замах/изхвърчане, зелката евентуално да спре творческия си полет в лицето на компаньон(кат)а - от една страна, омекотявайки удара си, от друга - придобивайки по-физически-нежен характери и от трета - подходящо наказвайки другото лице на масата, затова че не е извадило навреме пом-пом-и, с които да скандира, мажоретка стайл, в наша полза, докато гоним зелката със сатър
3. Императивно до степен на абсолютна необходимост е да упоменем екзотиката в яденето на цяла, прясна, току-що измита зелка с клечки. С едната ръка застопоряваме СТАБИЛНО зелката в чинията, а с другата нежно подпъхваме долната клечка под един брой лист. Защипваме с другата от горната страна ... късаме ... хапваме ... наслаждаваме се ....
4. Вариант без прибори:
4.1. с чиния - отново с едната ръка държим зелката, докато с другата късаме листи, напъхваме ги рязко в оралното отверстие и дъвчем, като хвърляме мръсни погледи - от агресивно-предизвикателен характер на хората наоколо, които са втрещени, сякаш за първи път виждат импровизация в областта на зелкояденето;
4.2. без чиния - прегръщаме нежно зелката в скута си, а ла "Май Прешъс", надаваме вълчи вой и ръмжене към всичко що се доближи до нас и целуваме нежно зелчицата ни, докато след 20-30 години еднообразие тя не се стопи от много слюнка (т.е. ензими), целувки и отвращение, че така я разхищават.
В заключение, не бива да забряваме и друго уникално свойство на зелката -
тя не се нуждае от десерт, тъй като го съдържа в себе си !!! Не е ли невероятно !?!?!
Като апломб в реклама на ВС Телешоп !!!
И така - след като сме унищожили (методично и с ВИДИМО удоволствие) всичко останало - за десерт ни остава СЪРЦЕВИНАТА !!! Тя е сочна, хрупкава, но не жилава и със снежно белия си цвят, след всичко, което сме преживели до момента, символизира едва ли не Завръщането на блудния син при бутилката Рио Колада (изберете българското !), тъй като с белотата си напомня за майчината гръд и завръщане в Милтъновия Рай (Брайтсхед е в друг сериал).
Така че, не се чудете, а се сещайте бързо какво ще правите довечера !
Да се отбележи, че не съм намесил секс ! Всяка прилика между зелка и маруля е плод и зеленчук на долна инсинуация !