Щом те питат откъде е новия пръстен, значи наистина е красив и впечатляващ. Какво като мъжът ти е измърморил нещо, носи си го с удоволствие. Предишният може и наистина да е бил зареден с негативна енергия, защото свекърва ти се е ядосала, че си го взела напук на нея, но този си е изцяло твой избор, без странични дразнители и мнения и би трябвало да ти е на късмет. Всеки понякога се поддава на суеверия, ама ти прекаляваш, не вярвай на всякакви глупости!
- Публикувана: 28 ноем. 2007, 15:19 ч.
- Последно мнение: 29 ноем. 2007, 18:29 ч.
Много ми тежи...
Естествено, че пръстенът е много важен.
Естествено, че е символ (на обвързаност - заради любов и уважение).
Естествено, че е зареден и със спомени, и с чувства.
Проблемът е, че при теб и символът, и спомените, и чувствата са свързани с факта, че мъжът ти не е кавалер - доколкото думата има връзка с етикецията на конниците, които за разлика от пешаците, са били благородници и са си изградили собствен кодекс на поведение, свързан с това благородство.
Е, подсъзнанието ти никога няма да забрави, че "твоят конник" се е отнесъл към теб като към пешак, когато си е останал в колата, а ти самата си отишла в магазина.
Трябвало е да е обратното - това е смисълът на жеста.
И подсъзнанието ти няма да го забрави понеже не само му е показано, но му е и доказано втори път след това.
Но понеже смисълът на форума не е да ти стане още по-мъчно, а да се утешиш, ще ти кажа - не страдай.
Мъжете могат да са умни и добри, без да са кавалери.
Последното зависи от майките им.
ПП Знаеш ли защо всичко друго можеш да осветиш в църква, само пръстен не?
Естествено, че е символ (на обвързаност - заради любов и уважение).
Естествено, че е зареден и със спомени, и с чувства.
Проблемът е, че при теб и символът, и спомените, и чувствата са свързани с факта, че мъжът ти не е кавалер - доколкото думата има връзка с етикецията на конниците, които за разлика от пешаците, са били благородници и са си изградили собствен кодекс на поведение, свързан с това благородство.
Е, подсъзнанието ти никога няма да забрави, че "твоят конник" се е отнесъл към теб като към пешак, когато си е останал в колата, а ти самата си отишла в магазина.
Трябвало е да е обратното - това е смисълът на жеста.
И подсъзнанието ти няма да го забрави понеже не само му е показано, но му е и доказано втори път след това.
Но понеже смисълът на форума не е да ти стане още по-мъчно, а да се утешиш, ще ти кажа - не страдай.
Мъжете могат да са умни и добри, без да са кавалери.
Последното зависи от майките им.
ПП Знаеш ли защо всичко друго можеш да осветиш в църква, само пръстен не?
И аз бих те посъветвала да не се тровиш излишно. Особено пък това, че трябвало да послушаш свеки. 
При нас пък стана така, че свеки казала на мъжа ми да ми предложи с някой неин пръстен /традиция, наследственост и алабала/ и съответно ми предостави да си избера м/у няколко нейни пръстена. За съжаление вкусовете ни се разминаваха - тя носи масивни бижута, а аз обичам по-нежни и изчистени, но си замълчах избрах единия. Е, носих го най-много месец, за да не се обиди мъжа ми и го зарязах в една кутийка. Мъжа ми разбра защо не го нося и решил да ми подари пръстен по мой вкус /още не се бяхме оженили/, обаче го загубил. Но изобщо не се впечатлявам от това, просто никога не съм отдавала особено значение на годежния пръстен. В крайна сметка за предната годишнина от сватбата мъжа ми им подари един сребърен пръстен, който не свалям оттогава и нося само него и халката.
И последно-нашите халки са стеснявани и изобщо не личи, тъй че спокойно можеш да я занесеш да я коригират.
При нас пък стана така, че свеки казала на мъжа ми да ми предложи с някой неин пръстен /традиция, наследственост и алабала/ и съответно ми предостави да си избера м/у няколко нейни пръстена. За съжаление вкусовете ни се разминаваха - тя носи масивни бижута, а аз обичам по-нежни и изчистени, но си замълчах избрах единия. Е, носих го най-много месец, за да не се обиди мъжа ми и го зарязах в една кутийка. Мъжа ми разбра защо не го нося и решил да ми подари пръстен по мой вкус /още не се бяхме оженили/, обаче го загубил. Но изобщо не се впечатлявам от това, просто никога не съм отдавала особено значение на годежния пръстен. В крайна сметка за предната годишнина от сватбата мъжа ми им подари един сребърен пръстен, който не свалям оттогава и нося само него и халката.
И последно-нашите халки са стеснявани и изобщо не личи, тъй че спокойно можеш да я занесеш да я коригират.
не бъди толкова суеверна, така сама си предизвикваш неволите. За мен най-важното е, че и двата пъти ти сама си си харесала пръстена. Как можеш да се влияеш след това толкова от мнението на другите? Ако свеки ти беше избрала пръстена щеше да си го носиш, защото другите ще го одобрят така ли? Твоят избор е на първо място. Ти какво, докато мъжа ти не ти хареса пръстена няма да мирясаш ли? Не робувай толкова на чуждото мнение. И аз да съм на мястото на мъжа ти и аз ще се ядосвам. Непрекъснато ходиш и правиш неудачни замени. Трябваше да си стесниш първия пръстен и да си го носиш когато решиш, а пък друг път ще ти се купи и нов, който може да ти е по-любим.
ПП Знаеш ли защо всичко друго можеш да осветиш в църква, само пръстен не?
Не, защо?
Като си суеверна,както казваш,защо не си даде годежния пръстен да ти го стеснят,а го размени за друг 
Ами обясних. Защото никой не го харесаше, никой неискаше да го копувам и т.н. Просто ми се струваше, че олкото и пъти да го сложа ще се сещам за това и реших да го заменя за по-хубав. Сега съжалявам.
Първо се успокой. После забрави всички глупави суеверия и т.н. Един пърстен не носи щастие в семейството, както и не може да го развали.
Явно имате различни вкусове с мъжа ти. Това не трябва да те разтройва. Не етактична неговата постъпка, но все пак сигурна съм, че има други ценности за които си го избрала.
Извади и си носи пръстена и му се радвай. Какво като на някой не му харесва, техен проблем. Не можеш да угодиш на всички. Не е и нужно да даваш обяснения за пръстена, нов е и точка. Явно хората обичат да дават нетърсени мнения и да плашат със суеверия.
На снаха ми пръстена се счупи в началото на брака й, в последствие се загуби. Сега има нов, има страхотно семейство от 10 години.
Моя приятелка не харесва нейния, даже не го носи, мъжа й си загуби халката, и те са заедно то години.
От един пръстен не зависи продължителността и благополучието на брака.
Явно имате различни вкусове с мъжа ти. Това не трябва да те разтройва. Не етактична неговата постъпка, но все пак сигурна съм, че има други ценности за които си го избрала.
Извади и си носи пръстена и му се радвай. Какво като на някой не му харесва, техен проблем. Не можеш да угодиш на всички. Не е и нужно да даваш обяснения за пръстена, нов е и точка. Явно хората обичат да дават нетърсени мнения и да плашат със суеверия.
На снаха ми пръстена се счупи в началото на брака й, в последствие се загуби. Сега има нов, има страхотно семейство от 10 години.
Моя приятелка не харесва нейния, даже не го носи, мъжа й си загуби халката, и те са заедно то години.
От един пръстен не зависи продължителността и благополучието на брака.
Та това е един пръстен за бога, не се вманиачавай толкова, света не се върти около него.Зареди се с положителна енергия, мисли за хубави работи, а не за едно пърче метал(било то и благороден 
) 
) 
1-во и аз нямам годежен пръстен. И не обичам ритуала годеж (нещо като проба и ако не ставаш, айде обратно с шут в г*за 
).
2-ро, след като родих първото си дете и халката ми отесня. Смених я на мига и то без да се замислям. Лошото е, че след 2-рото раждане ме хвана съклет и вече не мога да търпя никакви пръстени.
Та сега вече нищо не нося. Егати кефа ми е
Та Кати_З - не се втелясвай и не робувай на чуждо мнение. Дори на това на мъж ти
). 2-ро, след като родих първото си дете и халката ми отесня. Смених я на мига и то без да се замислям. Лошото е, че след 2-рото раждане ме хвана съклет и вече не мога да търпя никакви пръстени.
Та сега вече нищо не нося. Егати кефа ми е
Та Кати_З - не се втелясвай и не робувай на чуждо мнение. Дори на това на мъж ти
Извинявай, ако се повтарям, не успях да изчета всичко, но те разбирам напълно, тези неща наистина имат стойност за много хора. За ме също е така, аз много напълнях и си махнах халката още в петия месец и дати кажа много ми беше мъчно, и сега ми кофти като гледам мъжа ми, че си я носи, а аз не, но трябваше да ми режат пръста после, сигурно три пъти я махах и слагах, беше ме прищъпнала яко, пръста ми се поду от този тормоз, но аз до последно се опитвах да се убедя, че ми става.
За пръстена, мисля, че просто мъжа ти не е много романтичн, и ако се карате, може би е от характерите ви и от неговите особеност, едва ли е от пръстена, според мен ти тежи, че не си получила неговото одобрение и внимание тогава, и за това са нерпиятните асоциации с този пръстена. Но пък сигурно има други плюсове в характера му, такива работи не съществуват според мен, едва ли един пръстен може да обуславя отношенията между двама души.
Махни го и носи нещо, което има сантиментална стойност и и двамата харесвате.
За пръстена, мисля, че просто мъжа ти не е много романтичн, и ако се карате, може би е от характерите ви и от неговите особеност, едва ли е от пръстена, според мен ти тежи, че не си получила неговото одобрение и внимание тогава, и за това са нерпиятните асоциации с този пръстена. Но пък сигурно има други плюсове в характера му, такива работи не съществуват според мен, едва ли един пръстен може да обуславя отношенията между двама души.
Махни го и носи нещо, което има сантиментална стойност и и двамата харесвате.
Смених я на мига и то без да се замислям. Лошото е, че след 2-рото раждане ме хвана съклет и вече не мога да търпя никакви пръстени.
Смени я, в смисъл я даде като злато за друг пръстен? Или просто я прибра и си купи друго бижу?
Смених я на мига и то без да се замислям. Лошото е, че след 2-рото раждане ме хвана съклет и вече не мога да търпя никакви пръстени.
смених я в буквалния. Дадох си халката и си взех друг пръстен, за който доплатих изработката само.
Смених я на мига и то без да се замислям. Лошото е, че след 2-рото раждане ме хвана съклет и вече не мога да търпя никакви пръстени.
смених я в буквалния. Дадох си халката и си взех друг пръстен, за който доплатих изработката само.
Машалла! Е такова нещо пък, би ме изяло отвътре.
И какво? Никога ли не си съжалявала? Не си ли мислиш понякога...гадни неща? Не вярваш ли в суеверия?
Донякъде те разбирам, кати_z, защото и аз съм изпитвала нещо като суеверното чувство спрямо годежния ми пръстен. Аз обаче си имам два - първият ми беше подарен още в началото на връзката ни със сегашния ми съпруг и беше един, който си бях харесала в магазина на СБХ. Нямаше нищо общо с традиционния годежен пръстен - сребърен с голям камък "Лабрадор" /черен напръскан с бели снежинки/. Толкова ми беше харесал, че въпреки че тогава бяхме "бедни студенти" той отиде и ми го купи и ми го подари като годежен, с обещанието да се оженим и т.н. За нещастие обаче аз го загубих 
и ужасно много го търсих и още по- ужасно много плаках 
. И аз така си мислех, че е някаква лоша поличба. Приятелят ми тогава като ме видя как си изплаках очите, отиде и няколко дена обърна щандовете на всички бижутерски магазини в града и ме изненада с почти копие на изгубения ми пръстен. Бях естествено на седмото небе. Не вярвах, че може да се намери друг такъв защото камъка и формата му бяха много рядко срещани. Пазя си го до днес, дори днес съм с него 
. След повече от 7 години ми подари преди сватбата ни нов златен годежен пръстен, придружен с едно изключително романтично предложение за брак, но въпреки това, този първия, сребърния си го обичам повече. Но ми навява по-скоро хубави спомени и дори не се сещам, че не е този най - първия 
. Така че ака искаш си носи пръстена стига на теб да ти харесва и не го натоварвай с излишни семантики.
и ужасно много го търсих и още по- ужасно много плаках . И аз така си мислех, че е някаква лоша поличба. Приятелят ми тогава като ме видя как си изплаках очите, отиде и няколко дена обърна щандовете на всички бижутерски магазини в града и ме изненада с почти копие на изгубения ми пръстен. Бях естествено на седмото небе. Не вярвах, че може да се намери друг такъв защото камъка и формата му бяха много рядко срещани. Пазя си го до днес, дори днес съм с него . След повече от 7 години ми подари преди сватбата ни нов златен годежен пръстен, придружен с едно изключително романтично предложение за брак, но въпреки това, този първия, сребърния си го обичам повече. Но ми навява по-скоро хубави спомени и дори не се сещам, че не е този най - първия . Така че ака искаш си носи пръстена стига на теб да ти харесва и не го натоварвай с излишни семантики.