Идвам при вас

По-добре не идвай...
Щом има надежда , има и шанс...
Тъпо звучи, но се опитай да си върнеш човека, ако все още имаш някакви чувства към него.
А това, че нещата са се усложнили...може би нещо в подхода не е било, както трябва.
А вината - никога не е само и изцяло на единия...

Имам чувството, че сега единственият и нищожен шанс да го върна е да го пусна.
Прекалено много сме озлобени един срещу друг.

Ако и ти си озлобена -кофти работа...
От друга страна ако го "пуснеш" не съм убеден, че ще можеш да го върнеш

honey,моят съвет е да се разделите временно един от друг.Не бързай с развода.Почти всеки брак е минал през тези перипети,когато се роди бебето.Жената се изнервя максимално,вечно мрънкаща и т.н.И ако мъже,не може да разбере,че жената има нужда от подкрепа в този момент,ето ти разрив във отношенията.А пък и вие все още си напасвате характерите.Всеки гледа в началото да е отгоре,докато разберете,че трябва да се правят компромиси и от двете страни.Ще станете тандем,но трябва време.Мисля че нещата,ще си дойдат на мястото.Дайте си малко почивка един от друг.Сигурна съм,че ще си залипсвате.

Дано си права...ама както казах, на друго място, днес съм нетипично черноглед

Evana, страхувам се да не удължавам агонията си като храня празни надежди.
Засега няма да се занимаваме с официални документи по развода. Но той твърдо е решил, че не иска да бъдем семейство и не иска да опитва да спасява връзката ни или да се напасваме. Загубил е чувствата си към мен, усещам, че понякога дори присъствието ми наоколо го дразни. Смята, че бракът ни от самото начало е бил грешка и че не сме били един за друг.
Незнам дали това е нещо, което ще се промени с времето. Според мен не.
Сега искам да си върна финансовата и емоционална самостоятелност, поне отчасти, за да не се чувствам толкова уязвима и зависима от неговите решения.

А ти какво смяташ?

Имаш ли съмнения, дали е замесена друга жена?

Хайде стига веднага с тези съмнения или веднага трябва да си изсмучем нещо от пръстите за да сме спокойни?

Не смятам, че бракът ни е бил грешка. Имахме трудности, преживях труден период, бях слаба, а той не знаеше как да се справи с това.

Не мисля, че проблемът е друга жена. Ако има, то тя би била неговият начин за бягство от проблемите, а не причина за тях.

Ами тогава, ти си на ход и ти остава да се надяваш, че не всичко е загубено....
Айде бегай и утре да да минеш от тук да се похвалиш, че всичко е ОК

dannytg,мисля че въпроса не беше зададен на теб,та  да ми се репчиш.
Естествено, че може да има такива съмнения,щом като той не иска никакви компромиси и чак сега се сеща,че брака му с нея бил грешка,как не били един за друг.Е тези работи не ги ли е видял по-рано?Забелязала съм,че мъжете не бягат от сигурното,ако нямат нещо по-добро.Дано не съм права в техният случай!
А ти какво предлагаш?Да не го пуска,така ли?И как ще задържиш човек,който не иска да живее с теб?Ами сори,ама е тъпо решение!
honey,като е решил да си ходи,прав му път!Времето ще покаже,дали чувствата са му били временни,заради проблемите ви или наистина не те е обичал истински.Пък ти и да искаш и да не,щом го обичаш,поне в началото, ще храниш някакви надежди.На сърцето не можеш да заповядаш.А пък ако не стане,ще цитирам една от любимите си фрази:Като се затвори врата,се отваря порта.
И не те искаме в този форум,да знаеш!

Според мен авторката просто споделя случилото се...без да търси съвет как да поправи нещата...Ако все пак съществува някакъв шанс отново да се съберете и да сте щастливи - пожелавам ви го от сърце...

наистина - никой не те иска тук!  щото...не е хубаво при нас.

иначе - добре дошла, винаги щом имаш нужда да споделиш и т.н., но ако има някаква надежда - не се отказвай!!!

днес една приятелка с лудия късмет да има за съпруг най-доброто същество на света, ми обяснява, че...са си записали час за брачна консултация, защото нещата не вървяли и "толкова се били отчуждили покрай грижите около бебето", че вече не намирали път един към друг и пр. и пр.

с което искам да кажа, че дори и за най-идеалната връзка бебето е огромно изпитание. малко мъже издържат на покъсаните нерви на жените си и всичко останало.

като е решил да си тръгне - пусни го! ако е "твоят човек", той сам ще се върне!!! аз пък в това вярвам.
не го насилвай, но ако го обичаш, въпреки скандалите и лошите думи, които вероятно сте си разменяли - кажи му го! повтаряй му, че го обичаш!

пък ако той наистина мисли, че бракът ви е бил грешка (никак не ми харесва тая му реплика!!!), значи просто си измива ръцете и - като повечето мъжове, за които пишем тук - не му се носи отговорност! и толкоз

та, с две думи: не бързай!

Благодаря на всички ви.
Наистина просто имах нужда да споделя.
Повтарям си репликата "Господи, дай ми сила да променя нещата които мога да променя, да приема нещата които не мога и ми дай мъдрост, да правя винаги разликата между двете."
В момента не мога да мисля трезво, надявам се след време погледът ми върху нещата да се проясни.

Визов режим ще слагаме вече, ей!
Хъни, спокойствие ти пожелавам, дано намерите пътя един към друг без да насилвате нещата.
Ако не се получи - здраве да е, ще продължиш напред.
Споделяй, ние сме насреща  

Тук не приветстваме особено радостно новите членове... Така че ен бързай да се присъединяваш.
Очевидно имате проблеми, но може да не са толквоа нерешими колкото изглеждат в момента.
Аз имам само един въпрос - до сега съпругът ти показал ли е желание да направи нещо за да се подобрят отношенията ви преди да се е стигнало до разговори за раздяла и развод?
Защото ако той просто е оставил всичко да се случи(а може и ти така да си направила) ще е малко по-трудно.
Трябва да има желание и от двете страни.
Но идеята да се разделите не е толкова лоша. Имате нужда да се откъснете и преосмислите нещата. Пък после каквото стане...

Stun, той проявяваше търпение към моята раздразнителност, но го е трупал в себе си. Аз от своя страна очаквах от него нещо повече от търпение, по-скоро разговори, подкрепа. Разминахме се, не намерихме път един към друг и общ език. Незнам дали е възможно това да се случи в бъдеще.
Решението, което е взел не е емоционално, а обмислено. Може би е прав, че не сме един за друг и няма смисъл да опитваме повече.

нека си почине от всички скандали и да избледнеят лошите думи, дето сте си разменили.

не очаквай прекалено много от един мъж, особено що се отнася до комуникация - на тях съответния център в мозъка не им е така развит, като при нас - жените, и въобще не разбират защо ние имаме толкова нужда да споделяме. приеми, че е било твоя грешка да се гневиш, че не е разговарял с теб. мъжете просто не могат! (за Дани = някои мъже  )

надявам се на това "може би" в поста ти!
и много малко сте били заедно, за да се решава така категорично. хората се променят в една връзка, научават се да живеят един с друг - стига да искат.

мисля, че трябва да си по...как да кажа?...снизходителна и великодушна към неумението му да разговаря с теб.
и не се отказвай така лесно да търсиш пък към него!

honey, ако сте натегнали отношенията да го пуснеш е много добро решение. Казвам го от опит. Това може да ви свали напрежението и да оцените истинските неща между вас като забравите за обидите.

Говорили ли сте за семеен терапевт? Това може да ви помогне да излезете от дребните кавги и да си изясните чувствата.

Не се чувствай само ти виновна - всяка връзка се състои от двама и двама трябва да полагат усилия.

Иначе   

Бих те посъветвала щом е решил, че трябва да се разведете да спреш да говориш с него изобщо за вашата връзка и кой за какво е виновен и кой какво е трябвало да направи. Концентрирай се на това как ще си организирате живота от тук насетне: Кой ще живее в апартамента, кой какво взема, как ще се грижите за детето... Това понякога помага да се осъзнае на къде вървите и...да се върнете. А дори да не стане така - няма смисъл вече от приказки за връзката ви - колкото по-бързо минете на следващото стъпало - толкова по-малко ще се нараните.

Пренесоха ни спора в друга тема и за това си пускам мнението тук отново

Здравей,добре дошла сред нас.Аз също съм съвсем "прясна",от две седмици не живеем заедно,но доколкото знам все още не сме подали документи за развод.Идеята да живеем отделно засега ми понася,имам повече време за нещата които обичам да правя,не се дебнем вечер да заспи детето и да направим дисекция на 13 год. ни брак,освен това сега разбра какво е да седнеш и 2 часа да отделиш на детето.Аз все още отказвам да бъда любезна с него,когато си го заслужи по отношение на детето тогава.Незнам как ще се развият нещата и дали е по добре разделени(ще вземе да ни хареса),но нямах избор.Сега се опитвам да пренаредя приоритетите си,да свикна с мисълта че всичко е наред.Приеми че е за добро,вдигни глава и продължи напред.Както каза някой,ще затворим врата,ще се отвори порта.С кого незнам,но ще бъде за добро!

Мнението ми съвпада с това на Isa , ако той вече не те обича или просто са се променили нещата за него, а ти продължаваш да се бориш за вашият брак ще ти е много е трудно. Помисли за себе си кое ще те направи спокойна и щастлива от тук нататък   

Може,заповядай!Ти по какъв повод?Понякога е много тъжно,но пък друг път се смеем от сърце.

Хоней,какато вече Дани ти е казал ,пуснеш ли го няма връщане назад.Но пък няма смисъл и да продължава тази агония(както ти сама я наричаш).Аз самата живях в такава агония цели 3 месеца,знам какво е.Е,накрая той си тръгна ,и не се върна (вече 6м.).Много е трудно да го приемеш,и това го знам,но ако обичаш някой ,приемаш решението му и го пускаш на свобада.Нали искаш той да е щастлив,макар и далече от теб,а кръвта ,която капе от сърцето ,то тя отава при този,при когото е и болката.
Успех ти желая и те

Аз мога да говоря само от личен опит,ензнам дали най доброто е да се отдалечите в момента един от друг,аз направих така на времетоимай не трябваше,защото нещата станаха по лоши,отчуждихме се още повече,но пъл след това излезнаха и кирливите му ризи,за друга жена(ами аз бях също сигурна,че не еможе да има и да е причина,но беше),та в подтекста,когато при двама хора дойде озлоблението един към друг и отчуждението,връщане назад няма..
Аз бих казала по добре пробвай да се оправите да сте семейство,ако не стане поне няма да си си казала аз нищо не направих и няма да съжаляваш заради това... Аз направих всичко въпреки унижението,но поне разбрах,че наистина не ме обича повече човека,е сега знам,че трябва да започна отначало,пък и всеки решава за себе си,като не ни обичат ок,продължаваме,трудно със зъби,ама си вървим
Много искам да не се присъдиняваш към нас,какво става с тези мъже незнам

Моля, моля, отдавна съм спряла да му желая щастието аз...
Хич не ми пука дали е щастлив или не...
Ако ще бе!

Аз го казах като принцип ма ,Сабинке

Абсолютно  , все ми е тая дали е жив, камо ли дали е щастлив - даже май съм по-лоша от теб, искам някоя да му причини всичко което той причини на мен и на дъщеря си, но не ми се занимава с него - аз да му отмъщавам. Но за дребен тормоз съм винаги готова 

Предполагам, че всеки иска човекът, когото обича да бъде щастлив, въпреки своята болка и страдание. Но трябва да обичаш истински...
По въпроса за вината - всеки има вина, но една депресия не трябва да те кара да се чувстваш отговрна за развалата на брака.
Според мен една раздяла била осветлила нещата, ако не намесвате трети лица. Тогава проблемите се задълбочават и стават нерешими.

Honey,казваш,че сте загубили диалога помежду си- трябва да се опиташ да го върнеш. когато между 2ма воюващи все още има диалог, разговор, има шанс и за туширане на конфликта,шанс за изясняване на нещата. не млъквай. мълчанието вече значи война и това е крайната фаза на конфликта.дано да има как да се избегне разводът, защото е нещо крайно.но в крайна сметка, ако това е неговото окончателно решение-значи това е писано да стане. успех ти желая!ey,щом обичаш мъжа си, значи бори се за него.

Иска ми се да не идваш при нас, не по този начин. И си мисля, че за вас има надежда.

Мнението ми съвпада с това на Иса.

има два типа мъже
1. дето трябва да го пуснеш за да види какво губи
2. тоя дето като го пуснеш - забрави - мъжа ми е такъв напр
няма начин да знаем твоя какъв е но се надявам да успееш да уцелиш и да направите най-доброто  - ако може да запазите брака си да го запазите
уви аз също не изкл възможност през времето на неразбирателството ви да е намерил поне някой с който да споделя...което може още повече да утежнява ситуацията

бих казала браво че си разбрала че и ти имаш известна вина - но като минала по твоя път /поне частично/ смея да твърдя че наистина вина имат и двамата - все пак и той е допускал грешки за да се сринат нещата...въпреки, че поне за себе си аз имах повече вина
та не знам какво да те посъветвам - ако е моя мъж, ще тичам докато напълно не се убедя че няма смисъл - защото както писах - пусна ли го и иде ли си - забрави да с върне, има такива хора - кажат ли край - край
но пък има и мъже к7които като мине малко време и се свестяват...знам ли...

желая ти сили да се справиш с нещата...каквито и да са те

Благодаря ви на всички за куража.
Искам да го задържа, обичам го още, но незнам какво става в сърцето и главата му.
На този етап ще престана да го убеждавам, че греши, ще се разделим неофициално и ще потърсим път един към друг като приятели. Надявам се да поддържаме диалога помежду си. Все още тая мъничка надежда, че след време, щом нещата се уталожат, страстите се успокоят, ще може да отворим и сърцата си един за друг.
Знам, че е малко вероятно това да се случи. Знам, че може да срещне друга (или да преоткрие стара), да се отчужди съвсем от мен, но нямам избор в момента.
Но какво да правя, надеждата умира последна.

honey, мила, пожелавам ти да си много силна и да посрещнеш всичко с гордо вдигната глава! Искрено се надявам, че нещата ще се оправят и това при вас да е криза. Пожелавам ти съпругът ти да поиска да се бори за семейството си и да осъзнае, че то е на първо място и че ти ще си жената, с която наистина иска да прекара остатъка от живота си.
Но ако не стане така - не се предавай, живей за себе си и за детенцето. Опитай се да се усмихваш и да бъдеш ведра и слънчева жена!

honey, аз категорично смятам, че не бива с нищо повече да го задържаш....
Колкото повече настояваш, колкото повече те вижда да си разтроена, да страдаш, толкова повече се отдалечава...
Това "бори се  за него", може да свърши работа, ако човека има чувства и някакви неща други  му пречат да му е добре с теб, но ако наситина е изстинал, най-доброто е да го пуснеш да си върви.....Защото следващата опция  е да те  намрази, заради начина по който той самият се чувства, не е вярно, че мъжете не изживяват нещата.....
В общия случай един мъж, колкото по -виновен се чувства, толкова  по -способен е да загърби обекта на вината си..... и  в повечето случай много ефективно се справят.
Може да е ужасно за теб, но ако неговите чувства са се променили той има правото да продължи нататък... Ако успееш да го видиш по този начин, вместо да товариш всичко върху себе си- "къде сгреших", "можех еди какво си".... си обречена дълго да страдаш.

Всеки си има път, ако неговият е далече от теб- остави го да  върви... не построявай живота си на след време може да се променят нещата, ще живееш с напразни надежди, ще затваряш врати пред себе си, вместо да ги отваряш. Само за миг си представи, че живееш живота си, все едно сте се разделили окончателно, представи си, че се окопитиш и си подредиш живота, може той да  размисли, а ти  вече да си на друга вълна и ти самата да не искаш да се връщаш назад.... Никога не знаеш какво стои пред теб, но е  най-добре да не строиш кули, само за да паднат след някой друг месец.

И още нещо... депресията не е избор, тя се случва поради хиляди обективни причини за един човек. Ако той не е бил до теб, ако не  се е опитал да  те разбере, може би  наистина не е човека с когото да прекараш живота си. Най-малкото могъл е просто  да отвори интернет и да прочете за следродилната депресия и не само за нея... ако е искал да те разбере- щял е да намери начина.  Не виждам защо да се товариш с цялата вина, сякаш ти от нямане на какво  да правиш си развила депресия...

Ох, Jaly, защо си толкова мъдра?
Всеки твой пост ми отваря очите за частичка от истината.
Сглобявам малко по малко пъзела за своята част от вината за едно тотално преобръщане. 

Защото Сабинче, ги сърбам тия попари от години и не се очетава никакъв край...
Веднъж се опитах да споделя с мой приятел по -големите си емоционални болки, от тия дето оставят дупки в душата ... Той ме изслуша и единственото което каза е, че не знае как съм жива....Та затуй все казвам, че  нито от любов се умира, нито от обида или  огорчение.... иначе сега да не съм  сред вас.....

Джали, всичко е добре, но аз виждам един проблем - ка кад разберем дали мъжа е изстинал или просто проблемите са му дошли в повече?
аяз бях убедена, че между нас няма ккаво да има повече когато имахме "изстиване" на отношенията с мъжа ми, но за сега да чукна на дърво се оказа че греша
вярно, той не искаше да си иде
но често мъжете си тръгват като сърдити деца и ако ги спрешщ - им минава
но е строго индивидуално, затова е много много трудно да се прецени как стоят нещата - поне замен авторакта дава недостатъчни сведения за да преценя
надявам се че тя преценява правилно
но и ако той твърдо си отива - не може да го върже и да го спре...така че тярбва да приеме тръгването - друг е въпроса как да се държи после - да го печели или да го остави на спокойствие
според мен може да пробва да затопли отношенията без да е настойчива - и да разбере ще го бъде ли тяхното или не...така или иначе ако той си иде и няма да се връща - опит да се сближат /разбира се умерен и с много такт/ не би навредил с нищо - според мен, но честно - говоря по-скоро наидуст от колкото от личен опит

Jaly, мъдър съвет и ще го последвам.
Изстинал е, не иска да бъдем семейство, казва, че не сме един за друг. Ще го оставя да върви, колкото и да ме боли, колкото и да съм убедена, че всичко това е грешка...
Ще ми трябва доста инат и упоритост да се сдържам, особено ако се наложи да делим един апартамент известно време. Ще се опитам да намеря път към него по друг начин, като приятел, не като съпруга или любовница... Наистина искам да спася брака си, но той е толкова категоричен, че губя всяка надежда.
Апартаментът е негов, от преди сватбата, може ли да ни изгони с малкия, при условие, че в София нямам къде да живея, а работата ми е тук?
Може ли да подаде иск за развод и какво следва? Желанието ми е да отложа максимално развода, докато нещата се поуталожат, просто за да съм сигурна, че наистина взимаме трезво това важно решение.

Хъней,задай тези въпроси в темата на адвокатите .Там Пела,Дона или Иса ще ти отговорят професионално и компетентно.Ако искаш пиши на някоя от тях и на лични,мисля,че всяка една от тях ще ти върне отговор

Мерси, така ще направя.

Без да съм адвокат мисля, че отговора  на въпросите е да, може да подаде  молба за развод, ако апартамента е негов от преди брака, ще ти трябва добър адвокат , за да останеш да живееш в него.... но ти казваш, чет ой си тръгва, което значи ли, че  той има къде да отиде.....
Катке,  по принцип има нещо вярвно в това, което казваш, но то е когато решенията са резултта на афект, след караница или просто  временни несъгласия. Тука човека си казва, че не иска семейство, че е изситнал и смята брака си за грешка. Просто не виждам за какво ще се хване авторката...
Позволявам си пак да кажа, че всякакви борби за печелене на мъж, който си отива, само ще те  наранят още. Просто  най-добре да спреш да мислиш  изобщо  как да се доближаваш до него отново. Ако успееш да не си емоционална развалина, да  не е тръшкаш и да страдаш , особено пред него, ако някак си успееш да продължиш без него, сама ще видиш, че след година твоята собствена преценка за нещата ще е напълно различна и може изобщо да не включва идеята за този мъж в  сърцето ти.

Повярвай ми най-много съм се наранявала, сама и напълно доброволно при това, като съм отказвала да приема факта, че някой е решил да си отива от живота ми. Ако имаше някакъв и най-малък знак- дума или  жест, които да подсказват, че в този човек има още чувства, тогава би могла да оставиш вратата отворена, но от думите не  личи да е така. Но дори и тогава е най-добре да следваш поговорката- пусни го да си иде и ако се върне значи е за теб.
Загубих  3 години да вкарам  в съзнанието си факта, че мъжът ми  не  желае да бъде повече с мен. При  това го бях напуснала, но се надявах, имах очаквания и съответно ме болеше, когато не се случваха..... И да ти кажа, това е време, която няма да си върна, нали..... а го похарчих за някой, който беше решил, имаше доблестта да ми каже какво е решил, но аз пак не.... е  това е личното ми загубено и много изстрадано време... и 100 % реализация на  " каквото сам си направиш и цяло село не може да ти направи"

honey,прочетох ти сега въпросът при адвокатите.
Виж какво мила, ако успееш изобщо да спреш да обсъждаш брака ви и говориш само по същество... за детето,  къде и как ще живеете, не го карай да се чувства виновен, а го накарай да се чувства свестен човек, който го е грижа за детето му, кажи му че  макар между вас да не вървят нещата, ти си сигурна, че мисли за детето ви, а за него е най-добре да не се местите, защото и без друго ще му е трудно от раздялата.
Ей в тоя дух... не познавам мъжът ти  разбира се, но  е показателно че той търси яснота в отношенията, което уверявам те изобщо не се случва всеки ден.... Така че, не залагй на лошото  в него или на вината, или на личната ти обида, в момента ги преглътни, за да си подредите живота с  детето.  Ако чрез съда се надяваш да се разберете- умряла работа.  Най-добре да се разберете по между си, а ако категорично иска развод, не знам дали е добре да не се съгласяваш, защото това ще го озлоби.

Джали, поомня аз тези твои години помна ги
помня и че при теб проработи точно това - пясна го да пасе и ...той сам доприпка /поне последния, че и първия по свой си начин/
не съм сигурна какво има в предвид авторката като казва че тя е виновна - ако е виновна като мен в момента когато мъжа ми залетя по друга - определено при мен подейства да му обръна внимание и да спра - само дето разликата наистина е в това че моя ИСКАШЕ да остане
затова предлагам авторката да не го отхвърля напълно като възможност - но горещо я съветвам по-скоро нищо да не прави откорлко то досадно да ухажва мъжа си....
но не пречи да му обръща нугното и подходящо внимание при една раздяла...
ох много смотано го описах ама не знам как иначе

Момичета,
разбирам напълно съветите ви. Наистина са разумни и съм ви много благодарна.
Трудното е да си наложа да ги спазвам, но ще дам най-доброто от себе си. Емоциите в такава ситуация са толкова много и противоречиви, че човек трудно ги контролира.

Засега правилното в моя случай е да се отдръпна, да го оставя на мира и да оставя инициативата на него, каквато и да е тя. Опитвам се да променя мисленето си, да приема мисълта, че трябва да продължа сама. Ще гледам да се занимавам с битовизми, да се грижа за себе си и за детето си, а мъжа си оставям на спокойствие да изяснява чувствата и плановете си за бъдещето. Аз се извиних за грешките си, промених поведението си, това е, което мога да направя, пък да става каквото ще...
В този живот има трудни моменти, което май изненадва повечето мъже и ги сварва неподготвени.