Идвам при вас

Предполагам, че всеки иска човекът, когото обича да бъде щастлив, въпреки своята болка и страдание. Но трябва да обичаш истински...
По въпроса за вината - всеки има вина, но една депресия не трябва да те кара да се чувстваш отговрна за развалата на брака.
Според мен една раздяла била осветлила нещата, ако не намесвате трети лица. Тогава проблемите се задълбочават и стават нерешими.

Honey,казваш,че сте загубили диалога помежду си- трябва да се опиташ да го върнеш. когато между 2ма воюващи все още има диалог, разговор, има шанс и за туширане на конфликта,шанс за изясняване на нещата. не млъквай. мълчанието вече значи война и това е крайната фаза на конфликта.дано да има как да се избегне разводът, защото е нещо крайно.но в крайна сметка, ако това е неговото окончателно решение-значи това е писано да стане. успех ти желая!ey,щом обичаш мъжа си, значи бори се за него.

Иска ми се да не идваш при нас, не по този начин. И си мисля, че за вас има надежда.

Мнението ми съвпада с това на Иса.

има два типа мъже
1. дето трябва да го пуснеш за да види какво губи
2. тоя дето като го пуснеш - забрави - мъжа ми е такъв напр
няма начин да знаем твоя какъв е но се надявам да успееш да уцелиш и да направите най-доброто  - ако може да запазите брака си да го запазите
уви аз също не изкл възможност през времето на неразбирателството ви да е намерил поне някой с който да споделя...което може още повече да утежнява ситуацията

бих казала браво че си разбрала че и ти имаш известна вина - но като минала по твоя път /поне частично/ смея да твърдя че наистина вина имат и двамата - все пак и той е допускал грешки за да се сринат нещата...въпреки, че поне за себе си аз имах повече вина
та не знам какво да те посъветвам - ако е моя мъж, ще тичам докато напълно не се убедя че няма смисъл - защото както писах - пусна ли го и иде ли си - забрави да с върне, има такива хора - кажат ли край - край
но пък има и мъже к7които като мине малко време и се свестяват...знам ли...

желая ти сили да се справиш с нещата...каквито и да са те

Благодаря ви на всички за куража.
Искам да го задържа, обичам го още, но незнам какво става в сърцето и главата му.
На този етап ще престана да го убеждавам, че греши, ще се разделим неофициално и ще потърсим път един към друг като приятели. Надявам се да поддържаме диалога помежду си. Все още тая мъничка надежда, че след време, щом нещата се уталожат, страстите се успокоят, ще може да отворим и сърцата си един за друг.
Знам, че е малко вероятно това да се случи. Знам, че може да срещне друга (или да преоткрие стара), да се отчужди съвсем от мен, но нямам избор в момента.
Но какво да правя, надеждата умира последна.

honey, мила, пожелавам ти да си много силна и да посрещнеш всичко с гордо вдигната глава! Искрено се надявам, че нещата ще се оправят и това при вас да е криза. Пожелавам ти съпругът ти да поиска да се бори за семейството си и да осъзнае, че то е на първо място и че ти ще си жената, с която наистина иска да прекара остатъка от живота си.
Но ако не стане така - не се предавай, живей за себе си и за детенцето. Опитай се да се усмихваш и да бъдеш ведра и слънчева жена!

honey, аз категорично смятам, че не бива с нищо повече да го задържаш....
Колкото повече настояваш, колкото повече те вижда да си разтроена, да страдаш, толкова повече се отдалечава...
Това "бори се  за него", може да свърши работа, ако човека има чувства и някакви неща други  му пречат да му е добре с теб, но ако наситина е изстинал, най-доброто е да го пуснеш да си върви.....Защото следващата опция  е да те  намрази, заради начина по който той самият се чувства, не е вярно, че мъжете не изживяват нещата.....
В общия случай един мъж, колкото по -виновен се чувства, толкова  по -способен е да загърби обекта на вината си..... и  в повечето случай много ефективно се справят.
Може да е ужасно за теб, но ако неговите чувства са се променили той има правото да продължи нататък... Ако успееш да го видиш по този начин, вместо да товариш всичко върху себе си- "къде сгреших", "можех еди какво си".... си обречена дълго да страдаш.

Всеки си има път, ако неговият е далече от теб- остави го да  върви... не построявай живота си на след време може да се променят нещата, ще живееш с напразни надежди, ще затваряш врати пред себе си, вместо да ги отваряш. Само за миг си представи, че живееш живота си, все едно сте се разделили окончателно, представи си, че се окопитиш и си подредиш живота, може той да  размисли, а ти  вече да си на друга вълна и ти самата да не искаш да се връщаш назад.... Никога не знаеш какво стои пред теб, но е  най-добре да не строиш кули, само за да паднат след някой друг месец.

И още нещо... депресията не е избор, тя се случва поради хиляди обективни причини за един човек. Ако той не е бил до теб, ако не  се е опитал да  те разбере, може би  наистина не е човека с когото да прекараш живота си. Най-малкото могъл е просто  да отвори интернет и да прочете за следродилната депресия и не само за нея... ако е искал да те разбере- щял е да намери начина.  Не виждам защо да се товариш с цялата вина, сякаш ти от нямане на какво  да правиш си развила депресия...

Ох, Jaly, защо си толкова мъдра?
Всеки твой пост ми отваря очите за частичка от истината.
Сглобявам малко по малко пъзела за своята част от вината за едно тотално преобръщане. 

Защото Сабинче, ги сърбам тия попари от години и не се очетава никакъв край...
Веднъж се опитах да споделя с мой приятел по -големите си емоционални болки, от тия дето оставят дупки в душата ... Той ме изслуша и единственото което каза е, че не знае как съм жива....Та затуй все казвам, че  нито от любов се умира, нито от обида или  огорчение.... иначе сега да не съм  сред вас.....

Джали, всичко е добре, но аз виждам един проблем - ка кад разберем дали мъжа е изстинал или просто проблемите са му дошли в повече?
аяз бях убедена, че между нас няма ккаво да има повече когато имахме "изстиване" на отношенията с мъжа ми, но за сега да чукна на дърво се оказа че греша
вярно, той не искаше да си иде
но често мъжете си тръгват като сърдити деца и ако ги спрешщ - им минава
но е строго индивидуално, затова е много много трудно да се прецени как стоят нещата - поне замен авторакта дава недостатъчни сведения за да преценя
надявам се че тя преценява правилно
но и ако той твърдо си отива - не може да го върже и да го спре...така че тярбва да приеме тръгването - друг е въпроса как да се държи после - да го печели или да го остави на спокойствие
според мен може да пробва да затопли отношенията без да е настойчива - и да разбере ще го бъде ли тяхното или не...така или иначе ако той си иде и няма да се връща - опит да се сближат /разбира се умерен и с много такт/ не би навредил с нищо - според мен, но честно - говоря по-скоро наидуст от колкото от личен опит

Jaly, мъдър съвет и ще го последвам.
Изстинал е, не иска да бъдем семейство, казва, че не сме един за друг. Ще го оставя да върви, колкото и да ме боли, колкото и да съм убедена, че всичко това е грешка...
Ще ми трябва доста инат и упоритост да се сдържам, особено ако се наложи да делим един апартамент известно време. Ще се опитам да намеря път към него по друг начин, като приятел, не като съпруга или любовница... Наистина искам да спася брака си, но той е толкова категоричен, че губя всяка надежда.
Апартаментът е негов, от преди сватбата, може ли да ни изгони с малкия, при условие, че в София нямам къде да живея, а работата ми е тук?
Може ли да подаде иск за развод и какво следва? Желанието ми е да отложа максимално развода, докато нещата се поуталожат, просто за да съм сигурна, че наистина взимаме трезво това важно решение.

Хъней,задай тези въпроси в темата на адвокатите .Там Пела,Дона или Иса ще ти отговорят професионално и компетентно.Ако искаш пиши на някоя от тях и на лични,мисля,че всяка една от тях ще ти върне отговор

Мерси, така ще направя.

Без да съм адвокат мисля, че отговора  на въпросите е да, може да подаде  молба за развод, ако апартамента е негов от преди брака, ще ти трябва добър адвокат , за да останеш да живееш в него.... но ти казваш, чет ой си тръгва, което значи ли, че  той има къде да отиде.....
Катке,  по принцип има нещо вярвно в това, което казваш, но то е когато решенията са резултта на афект, след караница или просто  временни несъгласия. Тука човека си казва, че не иска семейство, че е изситнал и смята брака си за грешка. Просто не виждам за какво ще се хване авторката...
Позволявам си пак да кажа, че всякакви борби за печелене на мъж, който си отива, само ще те  наранят още. Просто  най-добре да спреш да мислиш  изобщо  как да се доближаваш до него отново. Ако успееш да не си емоционална развалина, да  не е тръшкаш и да страдаш , особено пред него, ако някак си успееш да продължиш без него, сама ще видиш, че след година твоята собствена преценка за нещата ще е напълно различна и може изобщо да не включва идеята за този мъж в  сърцето ти.

Повярвай ми най-много съм се наранявала, сама и напълно доброволно при това, като съм отказвала да приема факта, че някой е решил да си отива от живота ми. Ако имаше някакъв и най-малък знак- дума или  жест, които да подсказват, че в този човек има още чувства, тогава би могла да оставиш вратата отворена, но от думите не  личи да е така. Но дори и тогава е най-добре да следваш поговорката- пусни го да си иде и ако се върне значи е за теб.
Загубих  3 години да вкарам  в съзнанието си факта, че мъжът ми  не  желае да бъде повече с мен. При  това го бях напуснала, но се надявах, имах очаквания и съответно ме болеше, когато не се случваха..... И да ти кажа, това е време, която няма да си върна, нали..... а го похарчих за някой, който беше решил, имаше доблестта да ми каже какво е решил, но аз пак не.... е  това е личното ми загубено и много изстрадано време... и 100 % реализация на  " каквото сам си направиш и цяло село не може да ти направи"

honey,прочетох ти сега въпросът при адвокатите.
Виж какво мила, ако успееш изобщо да спреш да обсъждаш брака ви и говориш само по същество... за детето,  къде и как ще живеете, не го карай да се чувства виновен, а го накарай да се чувства свестен човек, който го е грижа за детето му, кажи му че  макар между вас да не вървят нещата, ти си сигурна, че мисли за детето ви, а за него е най-добре да не се местите, защото и без друго ще му е трудно от раздялата.
Ей в тоя дух... не познавам мъжът ти  разбира се, но  е показателно че той търси яснота в отношенията, което уверявам те изобщо не се случва всеки ден.... Така че, не залагй на лошото  в него или на вината, или на личната ти обида, в момента ги преглътни, за да си подредите живота с  детето.  Ако чрез съда се надяваш да се разберете- умряла работа.  Най-добре да се разберете по между си, а ако категорично иска развод, не знам дали е добре да не се съгласяваш, защото това ще го озлоби.

Джали, поомня аз тези твои години помна ги
помня и че при теб проработи точно това - пясна го да пасе и ...той сам доприпка /поне последния, че и първия по свой си начин/
не съм сигурна какво има в предвид авторката като казва че тя е виновна - ако е виновна като мен в момента когато мъжа ми залетя по друга - определено при мен подейства да му обръна внимание и да спра - само дето разликата наистина е в това че моя ИСКАШЕ да остане
затова предлагам авторката да не го отхвърля напълно като възможност - но горещо я съветвам по-скоро нищо да не прави откорлко то досадно да ухажва мъжа си....
но не пречи да му обръща нугното и подходящо внимание при една раздяла...
ох много смотано го описах ама не знам как иначе