имам си любовник ...

Да подкрепям напълно.щом няма деца какъв е проблема?Аз вярвам, че човек не изневерява току така.Със сигурност нещо липсва.Така че най - добре е да се сложи край.
А що се отнася за избора с разум, много хора го правят, защото страдат от предразсъдъци и живеят за хората.

До SHISHKATA

Какво става с теб? Защо не пишеш? Намери ли верният път?

само не разбрах защо държиш да останеш с половинката ти след като те подлага на такъв стрес (кара ти се за телефона, ревнува те , вдига ти скандали и не помня още какво беше).
аз по-скоро бих се питала дали да се разведа.

Брей, какви сте моралисти! Като ви чете човек, ще каже, че сте всичките с перфектните семейства , а пък, повярвайте, по- големи лицемери от такива "неизневеряващи" и "щастливи"в брака си, не съм виждала.
Аз също имах любовник. Е, и какво? Веднага ще ви трепнат душичките и ще започнете да анализирате- ами нещо в брака ти не е вървяло, ами търсиш си оправдания, ами явно ти е заложено...ГЛУПОСТИ! Бях семейна три години, когато се появи ТОЙ- Мъжът с главно "М" , който ми показа живота от страна, която никога не бях виждала. Обичах го до лудост, обичах и съпруга си. Двамата заедно правеха най-добрата комбинация за мен.. Бях щастлива. Толкова щастлива от любовта, която имах, че бях готова да умра така- в прегръдките на двама мъже, които ме обичат и които обичам. Не се получи, естествено. Любовникът ми- по- млад от мен, искаше да съм повече време с него, да напусна семейството си. А никой, никой не може да презре брака си, освен , ако няма проблеми в него.Аз ги исках и двамата- едновременно и щом осъзнах, че няма как да стане, избрах онзи, който е бил с мен 10 години- моят законен съпруг. И аз се отдалечих. Постепенно, страстта не беше толкова силна, чувахме се все по- рядко с любовника , а сега не се и виждаме. Въпреки това, когато се засечем по улиците, вътре в мен нещо се свива на топка, защото той е човекът, който ми е дал едно от най- хубавите преживявания. Той имаше свое, уникално отношение към мен и ме караше да се чувствам наистина единствената жена на света.
Е, виновна ли съм? Не, не съм. Аз взех това, което тогава ми липсваше в брака- нежност. Получих ново самочувствие и се промених. Надявам се , към по- добро. Така че, хайде, моля ви- тези , които хвърлихте камък, които НИКОГА не сте преживявали ТАЗИ ЛЮБОВ, да не съдите нещо, което не разбирате.
Никой няма право да съди и да размахва пръст. На авторката на темата ще кажа- спокойно. Всичко отминава в този живот- любовта също, страстта също, нуждите се покриват, амбициите се променят.
Когато мамите, гледащи шкембето на своя заспал съпруг пред телевизора, започнат да си фантазират за това какво е било и какво БИ МОГЛО да бъде, тогава да си дадат сметка - какво им липсва и защо. А да оставят другите да си изживеят живота. Той е един- единствен и си е мой/ неин/ ваш...
Аз не съжалявам, че съм изживяла този момент от живота си. Съжалявам онези, които се поддават на "морални" догми и страдат, от страх какво ще си кажат хората.

Чета ви момичета ... реших да не се лишавам от тези прекрасни моменти, които живота ми предлага.
Пуснах темата по-скоро да разбера какво бихте послушали вие, сърцето или разума ...
Имаше много нападки, които ме подтикнаха да се обеснявам ... не трабваше да го правя, не съм човек дето мрънка, защото всичко си зависи от теб самия - какви решения ще вземеш, кога ...
За жалост, извънбрачната връзка не решава проблема в семейството, но не мога до край да се забия с битовизма и да търпя само претенции ... потъпквайки себе си, е не сигурно съм егоистка.