А правите ли мъжете си на луди?

Та какакъв ти е въпроса?

Съсипвате ли ги от "мрънкане", скандали  и други  подобни похвати, докато излязат извън релси?

Моя не търпи мрънкане. Но като си искам нещо,си го постигам- направо със скандали. Абе силно казано, ама де да знам.

Аз не съм омъжена, но на моя приятел не му минават номерата със скандалите. По-скоро "тихата дипломация" е по-печелившия вариянт за мен 

А....при мен за мрънкане,изобщо не може да става въпрос-включвам високоговорителя и не го изключвам,докато не ми премине фазата-това може да трае с дни,но предварително ми е простено защото винаги излизам права и го правя когато има защо,рядко ми се случва да върна на задна и да опявам за отминали неща.

Тц, щото и двамата немаме нерви 

Не.

Не.Не го правя. Не виждам смисъл.Досега не съм го виждала 'извън релси'.
Щом дребния не може да наруши желязното му спокойствие, моето мрънкане е обречено на провал априори.

Ами не ,цаката му е друга на моя ..душата с памук трябва да му е вадя .Искам ли нещо,почвам от далеч,с гуши муши и т.н .....винаги постигам своето,но с добро ...а и той де..

Има си начини за  постигане на всичко, но мрънкането не е сред тях.
Мен не ме държи дълго като се ядосам, даже напоследък покрай детето съм станала много търпелива (чак се дразня от себе си).  

Може да се каже....

Не му минават такива.Толкова е дебелокож,че ако ще да се пръсна от мрънкане и викане,все тая На моменти направо съм безсилна пред него

Мърморя, та сама дори не се трая!  Знам, че не това е начина, но ваденето на душата с памук изисква много търпение, а аз нямам такова. Директна съм, може би прекалено, той пък е темерут и млъква и става една.... 
Така, както го написах ме накара да се замисля, как ли сме изкарали толкова години заедно?   

Ами може да се каже.
Мойта тактика е мълчанието.Като се скараме просто млъквам и дума не обелвам.
И така по седмица.първите дни му е добре,че не му мрънкам,после му става криво.
Ама съм стигнала до извода,че или той е дебил или просто не му пука.
А можеби са и двете заедно.

Dembi, да ти кажа честно надживях ги тия неща с виковете, истериите и подобни..... гледам нещата от друг ъгъл.....
Ако искам да постигна нещо имам си друга стратегия-дипломатична, но никога скандали и викове.....

Не не мрънкам но правя скандали когато го заслужава най- често са за неща свързани с детето.
Примерно трябва да се купи нещо за бебето но го няма наоколо където мога да стигна с количката или времето е страшно лошо за да изляза с бебето и да го купя сама.
Той пък ми обяснява колко много е зает......Мдам!

Не крещя, нито аз, нито той. Не мрънкам никога. Постигам това, което искам, както се казва "со кротце, со благо".

 

Аз си мрънкам по рождение, но пък чак да го правя луд... Скандали никога не е имало, няма и да има, надявам се - той по принцип е много търпелив, милия, та много носи на мрънкане, ама аз все пак гледам да не прекалявам... И с манипулирането гледам да не прекалявам, нали го обичам все пак, гадно ми е да го гърча...

Аз му изваждам душата с памук.Пробвала съм и други методи-няма смисъл,поне пред моя мъж не вървят.Или получавам това,което искам,но то накрая ми горчи.И нещо друго съм забелязала-започва да ми се кара каква съм разсипница,колко пари съм похарчила,как не ни било нужно...Ако мълча и си седя тихо и кротко,веднага обръща в другата крайност-нищо,че съм ги изхарчила,много красиво било,те парите затова били...Изобщо иди и ги разбери тези мъже.

Да, когато искам и на него да му е гадно.

Отвреме навреме - да. Не минавам винаги с дипломатичност. Понякога просто трябва да се случи нещо по-сериозно и разтърсващо, за да започнат да се решават проблеми, за които само се говори, че ще се решат но все си стоят неразрешени. Един скандал, малко повече инат и известна доза егоизъм вършат чудеса.

Най-много мрънкам, когато не си спазва уговорките. Типичния пример е когато той трябва нещо да купи или да свърши, но не го е направил, защото имал много ангажименти и нямал време. Но и не сметнал за нужно да ми се обади и да каже, че няма да го свърши, за да опитам да го свърша аз. Няма друг сценарий, който да ме вбесява така както "Сутринта: нямаш грижи, ще го направя, не се безпокой, довечера ще имаш документа/покупката/...; а вечерта: ми не ходих, не ми остана време, знаеш ли колко работа имах". За това са може би над 50% от мрънкането и мини-скандалите.

Пиля, мрънкам- с повод, без повод  , ма чак на луд не го правя.

смотвам го набързо,успокоявам си нервата и после даже не се сещам защо той сега ми е сърдит-щантава работа.

Също 

Не търся смисъл и не знам дали е практично или не, но и моите нерви имат предел. Като се ядосам докато не изкарам всичко- не млъквам (а това понякога може да продължи доста). Той ме ядосва мен, съответно- аз него.

И при мен ги има тия моменти, гледам да не репликирам, но понякога става нетърпимо.

Мрънкането и скандалите не са решение.
А и аз най много мразя това!!! Както аз да мрънкам, така и на мен да ми мрънкат

Но мога да твърдя, че понякога си заслужава да го правя на луд, но с други методи 

Ще мрънкам ама после  ,точно и ясно без много обяснение като искам нещо.

откакто съм бременна просто не спирам , хем се усещам , че прекалявам , ама пак си дудна. Той само мълчи и ми вика знам в какво положение си. 

Не го правя на луд. Просто го познавам и знам кога как да се подходи - ако трябва мрънкам, ако трябва ползвам "тиха дипломация", ако трябва се караме, случвало се е и да го "подкупя" с нещо  Винаги има начин да се постигне желаната цел с подходящо убеждаване, без някой във връзката да е направен на луд

мрънкам понякога, като искам нещо да се свърши, а той не си мърда пръста
рядко вдигам скандали
предпочитам с добро, а пък и него с един секс мога да го накарам да направи всичко

Аз не съм голямо мрънкало, ама съм ОВЕНче и все пак постигам каквото съм си наумила, дори и с мрънкане, но не го докарвам за лудост.

Старая се да не. Твърди, че правя забележки. Ами да, случва се. А той не се чува, когато прави забележки. чувам само аз. Явно това е някаква специална пропускливост на неговата ушна мембрана...   Както и да е, смятам, че уместните забележки имат своето място под слънцето, макар и далеч да не прекалявам.

На втората част от въпроса, да... предпочитам да се метнем, вместо да си правим забележки. След това и забележките намаляват... и пак минали 3-4 дни... и пак забележки... и така секс, зебележки, секс, забележки, секс, секс, няма забележки... после забележки, забележки.... секс...

Но в момента си почивам у дома, смятам рязко да намаля забележките и да увелича секса.... остава след това и мъжът ми да си дойде от Франция, където, подчертавам, не е за оная операция...

Не, не мрънкам. Обръщам го на майтап (само аз си знам каква ми коства), ама той е разбран и рядко се налага да го правя.

Ми да понякога дудна дет се вика,шото той цял ден е напред назад,аз съм цял ден с малкия вкъщи примерно и винаги когато нещо ме мъчи си го казвам или питам.Са немога да кажа че прекалявам,защото за доста неща си правя пас,при които повечето жени едва ли ще направят.Някак си се опитвам да разсъждавам отстрани на нещата,от мъжката гледна точка и така,а понякога пък се хващам че дудна,ама явно това си е присъщо за жените в малък или по голям аспект.

Тц,не мрънкам...много.Мъл4а си.

Да  за съжаление
Мога да го доведа до лудост понякога
Но ме търпи (все още)

Не Но мнооого мрънкам като ми е криво, но малко ме търпи такава. Тегли ми ги едни и накрая винаги завършваме с много смях, закачки и гушкане 

Аз сьм голямо мрьнкало и каприз,но не го правя на луд,защото си ми е добьр.

Демаби, прилагам твоята стратегия. Хоп в леглото и после  ехрисим като котенце. Съгласен на всичко

Една вечер миналата седмица с приятелката ми си бяхме легнали.
Страстите започваха да се нажежават, а тя внезапно каза: "Не съм в
настроение, искам само да ме прегърнеш."
"Какво ?!, Какво трябва да значи това ?!?" - подскочих аз. И тя изрече
думите, от които всеки мъж на планетата се опасява ...
"Ти не си на нивото на моите емоционални потребности като жена, така че аз не съм в
състояние да задоволя твоите плътски желания на мъж."
На моя втрещен поглед тя отговори:
"Не можеш ли просто да ме обичаш заради човешката ми същност, а не заради секса ?"

Осъзнавайки, че тази вечер няма да си го получа, се обърнах и заспах.
Още на следващия ден си взех почвка и посветих времето си на нея.
След прекрасен обяд отидохме на пазар в голяяяям неназован МОЛ. Обикалях с нея докато пробваше няколко скъпи парцала. Не можеше да се реши кой и харесва и затова и казах, че просто ще вземе всичките. Искаше и нови обувки за парцалките - да вземем по един чифт за всяка комбинация - бях отново ларж. Отидохме и до бижутериите - взе си чифт диамантени обици. Абе с една дума - беше на върха на щастието. Сигурно си е помислила, че съм на ръба на лудостта. Помислих си, че ме изпитва - поиска гривна за тенис, при положение, че изобщо не играе.
Обаче аз я хвърлих в музиката - "Разбира се, скъпа."
Беше пред оргазъм от възторг. Усмихвайки се и разтреперена от вълнение най-накрая каза: "Мисля, че това е всичко скъпи, хайде към касата." Едвам сдържайки се, измрънках: "Нее, мила, не съм в настроение."
Лицето й побеля, ченето увисна в недоизречено "КАКВО?" И тогава додадох: "Скъпа! Просто исках да подържиш тези неща за малко. Ти не си на нивото на финансовите ми възможности като мъж, та да мога аз да задоволя твоите женски потребности от пазаруване." И когато се изцъкли оня усмъртителен поглед, прибавих: "Защо не ме обичаш заради това, което представлявам като личност, а не заради нещата, които ти купувам ?!"
Очевидно и тази нощ няма да има секс !!!

Не, не го тормозя по никакъв начин. А и за мен сексът е твърде нетрайно решение. Ако ми се мрънка, ако ще от леглото да не ставаме пак ще си мрънкам.

Доста е успешна мила!
Миналата сутрин стратегията пак даде резултат!

Не, аз не съм от мрънкащите булки...   ако се случи евентуално,то  обръщам всичко на майтап... По принцип доста еднакво  мислим и  рядко имаме спор за нещо...

Не мрънкам - мое мнение. Мрънкам - негово мнение.