Публикувана: 16 апр. 2005, 16:58 ч.
Последно мнение: 8 май 2005, 23:20 ч.

Моля, препоръчайте лекар - асансьорни тестиси

5 717
26
1

Отговори

# 15 22 апр. 2005, 15:43 ч.

с/у ОколоМръсТното
Мнения: 19 148

Доц. Бранков - дано да успеете в начинанието си! Hands Thumbsup

И дано и д-рите да си попроменят отношението към нас-пациентите Wink

!

На гости на Драго-чая беше консултантката на сериала "Спешно отделение". Каза, че е направен напълно достоверно сериала( за САЩ) и по доста неща прилича на Спешното в Пирогов(примерно). Добре - мога да се съглася, ама къде е Човешкото (преди всичко) отношение на лекуващият персонал към пациентите тук в БГ?!

Ако ми отговорите - Благодаря Ви предварително! Sunglasses

# 16 22 апр. 2005, 20:38 ч.

Мнения: 1 426

д-р Бранков, искрено се надявам в начинанието ви. Незнам от кплко време сте ръководител на клиниката и колко време е нужно за да видят някакви положителни резултати, но аз съм много разочарована (меко казано), въпреки че ужавам лекарския труд. Има две основни качества които липсват на много ваши колеги, а те са - морал и етика. Естествено, че не слагам всички под общ знаменател. Исвестно ми е, че млад доктор къща не храни, но така не е само в България. Аз съм късметлийка, че имам достъп до високо квалифицирани специалисти без да се налага да си купувам внимание и загриженост, но всеки път се питам ами ако нямах тази възможност. Въпреки всичко не съм останала длъжна на никой и съм намерила начин за да им се отблагодаря. Не мога да давам оценки за работа на ваши колеги, защото не съм компетентна в медицината, но и не желая на детето ми да му се крещи, да го обиждат и отнасят грубо т.е. грубо направени манипулации само защото много реве и крещи.

# 17 23 апр. 2005, 15:56 ч.

Мнения: 724

Д-р Бранков, благодаря за информацията!

# 18 5 май 2005, 21:34 ч.

София
Мнения: 3 188

Драга Шани,

забавих отговора си, пък и не е спешно. Все още свиквам с Вашия сайт. Почти 30 години оперирам деца и общувам с тяхните майки. В повечето случаи е прекрасно, но понякога съвсем обратното. Всъщност това са негативите на професията.
Аз също съм бил на много места. Всичко зависи от гледната точка. Когато само консумираш дадености, светът е хубав.
Аз обаче трябва да управлявам този свят (тоест Спешното детско отделение на Пирогов). Повярвайте ми, ситуацията е печална. Огромен процент от медицинските работници са обезверени и демотивирани. Не желая да изпадам в подробности. Не че другите в България не са, но професиите, в които човек се раздава за другите (учители, лекари, чиновници) са неравностойни с тези, при които доходите идват като манна небесна (няма да изреждам). Това високомерие на голяма част от обществото (политическо и икономическо) или гаврата на хората извън обществото (да ги наречем простаците) ни принизява и ние реагираме неадекватно. Постепенно ограничаваш кръгозора си.
Иска се поколения възпитание, за да извисиш своето ниво.
Аз няма да казвам, че съм четвърто лекарско поколение. Това е само предпоставка. Защото има и първо поколение лекари, дошли от незнамкъде, които са перфектни. Може би зависи от някакъв ген, защото заобикалящата среда е същата.
Ако слушате д-р Дойнова, която е мой сътрудник и много интелигента личност, ние сме по-добри от Американското спешно отделение, което значи, че нашата среда е по-добра.
Какво ще кажете?

# 19 6 май 2005, 15:07 ч.

с/у ОколоМръсТното
Мнения: 19 148

има доста истина в думите Ви д-р Оги, но...

разяснете ми това:

Цитат на: Doktor Ogi

...ние сме по-добри от Американското спешно отделение, което значи, че нашата среда е по-добра...

И аз съм била в много б-ци(тук в Бг) и съм видяла мнооого голяма разлика. И за жалост почти не срещах човешко и топло отношение на мед. персонал към мен или моите близки. А гледам в "Спешно"-то как персоналът обяснява, вниква и се стеми да е максимално полезен на пациентите си.

Последният ми спомен е от Инфекциозна б-ца. Метнаха ми един лист с думите: подпиши!
Зачетох се аз - лист за т.нар. "Информирано съгласие". ОК, ама кой дойде и ми обясни: Майче - на твоето дете му е еди какво си и му предстои вливане на еди какъв си р-р. Смятаме терапията да продължи n-дни, да изследваме пак детето и т.н.
Да не говорим за 5-та градска. Там за 20 дни престои един лекар не дойде да ми разкаже за "плана" за лечение на детото ми. Поздравявам доц. Радивенска - прекрасен ЧОВЕК и специалист.
И такива преживелици и още доста други (5 оперции на баща ми и 1 на майка ми+ 2 на щерката) са ми минали през главата. Нагледах се на болници, персонал и "уважение" към Болният.

Радвам се, че сте от инакомислещите и "отворени" лекари. Дано не ми се налага скоро да ви видя и на живо Simple Smile

, а само да предам моите най-искрени поздрави на д-р Плоскова!

П.П. 5 човека от родата ми са мед. лица Wink

.... не съм била "случаен" пациент....

# 20 7 май 2005, 12:09 ч.

Мнения: 1 426

Цитат на: Doktor Ogi

..
Ако слушате д-р Дойнова, която е мой сътрудник и много интелигента личност, ние сме по-добри от Американското спешно отделение, което значи, че нашата среда е по-добра.
Какво ще кажете?

а ей това как да го разбирам, направо да се смея ли да плача ли. В професионално отношение ли сте по-добри или като болнични условия и отношение към пациенти, защото само преди два дни ни изписаха от Пирогов и мога да разправям, а и преди това 2 пъти сме били "клиетни" на спешното.

# 21 7 май 2005, 12:15 ч.

София
Мнения: 3 188

Драги Шани и Мани(ачка),

това беше ирония, която май не формулирах добре.
Все пак имаше уговорка ..... ако слушате д-р....
Иначе истината е печална.
Ако трябва да обобщаваме, мисля че цялото наше общество се срува по урвата. Ненапразно отбелязват, че трябва да минат поне три поколения, за да възцари нов морал.
Аз съм първото от тези три.

# 22 7 май 2005, 14:12 ч.

Много е тъжно, когато не уважаваме хората, на които разчитаме в тежки моменти Cry

# 23 7 май 2005, 15:10 ч.

Мили майчета и доктори,

Спомняте ли скандала от преди няколко години - как лекари от Бърза помощ в Полша умъртвявали пациенти в линейките си, защото им плащали от погребалните бюра?

На мен (за мое съжаление) многократно ми се е налагало да контактувам с лекари. Не мога да разбера прекалено много ли искам като отида при "специалист", да не погледнат на децата ми като на "работа", защото (това го знаят всички лекари) повечето заболявания не протичат нормално, а да погледнат на нещата комплексно, а не само да заявят "не виждам причина да правим други изследваия" или "ако ви притеснява температурата 37,2 просто не я мерете".

Досега и на мен не ми се е случвало след подробните ми обяснения от моя страна на поведението на децата и на "клиничните прояви", докторът да ми обясни в какво се съмнява. Защото колкото и да ви звучи смешно - за тях времето което прекарвам в работния им кабинет е "работно време", а за мен това е време в което "бягам" от работа, или време в което съм си взела отпуска. А колко време се пракарва в чакане пред самите кабинети? И кой ще ме търпи на работа при толкова отсъствие, работа, от която би трябвало да зависи тяхното заплащане?

И защо се получава така, че трябва едва ли не да изчета някой учебник по педиатрия, за да мога спокойно да му обясня на даден лекар защо диагнозата, поставена от него не е вярна? И въпросния лекар при потвърждение на моите думи от друг специалист да ме пита защо съм ходила при друг?

Колкото до специалистите в Пирогов - изключително благодална съм на д-р Чаначев от урологията, защото той единствен за 4 години успя да разбере проблема ни и да постави точна диагноза (вкл прочутата доц. Анадонлийска не успя, а ясно помня първия преглед в урологията - детето беше на 5 меца - случи се да бъде д-р Панчев, който единствено погледна "мъжкия атрибут" на детето ми). Но какво става после?

Дали ако лекарите престанат да гледат на хората като "работа", а погледнат на тях като към човек, както гледат на хората преди да станат лекари нещата ще се променят?

И как очаквате една майка, когато самата тя има някакви здравни проблеми, да намери време да отиде на лекар за себе си? И в крайна сметка каво представляват "задължителните профилактични прегледи"? Лично за мен този преглед представляваше - колко тежиш, колко си висока и какво ти е кръвното (даже не го премериха)?

# 24 7 май 2005, 18:44 ч.

Мнения: 3 376

Мисля, че прекалено се нахвърляме върху д-р Оги, сякаш той е виновен за проблемите в българското здравеопазване и нелоялното отношение на колегите си. Разбирам, че искате да си излеете болката за всичко, което сте преживяли в сблъсъка си със здравната система, но не е ли малко прекалено да се намесва и това, което сте чували и чели (цитат: "Спомняте ли скандала от преди няколко години - как лекари от Бърза помощ в Полша умъртвявали пациенти в линейките си, защото им плащали от погребалните бюра?")? Не може за всички лекари да съдим по отношението на няколко. А и една птичка пролет не прави. Ако лекарите сами не осъзнаят необходимостта от промяна в отношението към пациента, колкото и да се опитва д-р Оги с наредби и укази да ги накара да се променят, нищо няма да излезе.

# 25 7 май 2005, 22:02 ч.

Аз например съм предприела тази тактика. Когато отида при лекар, независимо дали за мен или за някое от децата, първо изслушвам доктора. Ако е от тези, които обясняват подробно - добре. Ако и не - започвам да питам. Понякога това дразни лекаря, но на мен не ми пука, и пхродължавам да питам докато не ми се обясни всичко, което ме интересува. сигурно ви звучи странно, но мисля, че така ще помогна по някакъв начин тези доктори да осъзнаят, че пациентът освен че има нужда от лечение, има нужда и от информация. не обвинявам лекарите. Работя в здравната система, макар и не пряко като медицинко лице и ми е пределно ясно на какво са подложени. Затова трябва да се опитаме и ние да им помогнем. И така си мисля, че взаимно ще изрестнем.

# 26 8 май 2005, 23:20 ч.

София
Мнения: 3 188

Здравейте, момичета,
аз май доста се изхвърлих.
Но така е - вие ме нападнахте и аз започнах да отстъпвам и да се оправдавам. (Макар че това може да е стратегическо отстъпление).
Нещата не са така отчайващи. Аз просто ги съизмерих с нещата в цялата държава, а ние знаем много печални примери.
Не се безпокойте, има много съвестни и прекрасни лекари, независимо че и тях ги притиска животът. Освен това, във всяко стадо си има и мърша.
Понякога трудно се разпознават двата вида, а има и трети - индиферентен и равнодушен (сигурно има и още други).
Ако имате късмет (или информация) ще попаднете на човека - мечта или поне на подходящия човек.
Не бързайте да се отчайвате, а пък аз от своя страна желая здраве на Вас и Вашите дечица.

Препоръчани теми

Проблем с корема?Отчаяна съм

Хистеректомия. Въпроси, отговори, коментари.Тема-9

Кръв от носа и храчките по време на вирус?

стягане в гърлото и невъзможност за поемане на дълбоко въздух

Причина:

Причина: