Нахапан жестоко

Pipinka, напълно съм съгласна с теб. И аз не бих била толкова толерантна към лелки, сестри и родители.

...
след поредната безсънна нощ...

още ли се стряска дребосъчето

След като е станало сутринта и състоянието на детето е меко казано недобро, защо не са ти се обадили веднага? Редно е. За доста по-дребни неща разчитам да ме уведомяват своевременно.

всички му говорим, че така не трябва, но той си знае неговото. как да ти обясня, че не успявам да го превъзпитам да не хапе.

  Вчера, когато отидох да взема сина си от яслата, сестрата на групата ме придърпа на страни и видимо много притеснена ми обясни,че друго дете от групата,което по принцип било по-агресивно от останалите е ухапало сина ми.Извини ми се неколкократно,обясни ми,че веднага са взели всички мерки,че са говорили с родителите на другото момченце и те също били притеснени.Мислейки,че става въпрос за съвсм обикновенно ухапване и знаейки, че такива неща се случват постоянно с децата я успокоих  и  и казах да не не се притеснява,че няма да направя проблем от  това , че се е случвало и пред мен да го удари друго детенце и да не успея да реагирам навреме.
  Когато видях обаче бебето си, сълзите просто потекоха от очите ми и не можах да ги спра.Двете му ушенца бяха морави на цвят и изпонадрани, по едното имаше съсирена кръв на  две места,където ушенцето е било разкъсано.Единственото,което успях да попитам е 'Плака ли?'.Аз самата плаках по целия път до вкъщи, толкова мъчно ми стана за детенцето ми.
  Вкъщи беше сравнително спокоен,само като застанеше пред огледалото  и видеше отражението си,посочваше с пръсти към ушенцата си и започваше да скимти.Каква беше изненадата ми обаче,когато вечерта когато го съблякохме,за да го изкъпем видях,че има 3 белега от ухапване и по гръбчето със същия морав цвят.
  Изминалата нощ бе кошмарна за нас, сина ми спа спокойно само  първите 2-3 часа и след това до сутринта се буди с рев през около 20-на минути.Тъкмо го гушна, тикмо се успокои и заспи,тъкмо дишането му стане по-равномерно и изведнъж се стряска в съня си и започва да плаче неутешимо.Едва сега призори заспа по-дълбоко и спокойно.
  Цяла нощ не съм спала и аз.Мисля си за тази половин или една минута в,която детето ми е било така жестоко нападнато,за болката която е изпитало,за плача му,за ужаса му,за страха му,за това,че в този момнет и искало бъда там и да му помогна,а мен ме е нямало ...и всичко това се е случило.Мисля си за това с какво моето дете,което макар и прекалено жизнено и енергично,винаги е било доронамерено и любвеобвилно към другите деца е предизвикало тази агресия.Мисля си как може една макар и по-голямо момченце, но все пак в бебешка възраст да се отнесе толкова жестоко с друго бебе,как не е спряло когато детето ми е заплакало.Как никой не е  разбрал какво се случва веднага и не е могъл да спре това,все пак такива наранявания не могат да се получат за секунда,две или пет.
  Не търся съвет как да постъпя.Постъпих по правилния според мен начин:Когато го заведохме на яслата сутринта, разказах че детето е трвмирано от случката и помолих да му обърнат ако е възможно по-специално внимание в следващите дни.
  Написах всичко това,защото исках да споделя,защото сърцето ми е свито от  притеснение как ще мине днешния ден за детето ми ,спокойно ли ще е или ще се страхува,страхувам се и аз инцидента да не се повтори...Страхувам се,защото и миналата седмица имше следа от ухапване по гръбчето(предполагам от същото детенце), но не и обърнах голямо внимание,защото знам,че такива неща често се случват.Всъщност допреди вчера единственото от което се боях по отношение на яслата бе това детето ми  да не се зарази с нещо и да не боледува често.
  Не мога да преценя и дали гледам трезво на нещата или  драматизирам излишно,защото това се е  случило на моето дете.
  Знам,че синът ми няма да запомни тази случка,но  болката,която аз изпитвам в момента е почти физическа и не мога да я задуша и да спра да плача.
 

Директорката на яслата е разговаряла лично с родителите на момченцето и тъй като това явно не е първата проява на агресия от негова старана,а родителите не могат да я овладеят с него ще работи детски психолог.При още една такава  проява ще бъде 'изписано' от яслата.
На сестрите, които са били на смяна  в момента е направена забележа и са с предупреждение за дисциплинарно наказание при следващ подобен инцидент.
Аз се надявам такова нещо никога повече да не се случва на никое дете.