Съпруга ми и майка ми се виждат по 2- 3 пъти на ден , имат общ бизнес и въпреки това се разбират много добре .Моите родители изцяло го приемат като син , а не като зет .
- Публикувана: 4 дек. 2007, 10:36 ч.
- Последно мнение: 20 фев. 2008, 00:54 ч.
Любов необяснима
Бившият ми мъж и майка ми са като две змии 
Непрекъснато са и бяха изправени един срещу друг и се опитват да се захапят... Обаче незнайно как винаги са на едно и също мнение, когато се отнася до някой мой недостатък и тогава могат да се увият един около друг в близка до любовната прегръдка и да засъскат насреща ми
Непрекъснато са и бяха изправени един срещу друг и се опитват да се захапят... Обаче незнайно как винаги са на едно и също мнение, когато се отнася до някой мой недостатък и тогава могат да се увият един около друг в близка до любовната прегръдка и да засъскат насреща ми 
Като гледам и другите момичета пишат по тази тема,а пък и темата е от декември не мисля че е толкова стара 
Какво да ви кажа, родителите на моето слънце са прекрасни! Аз ги обичам и никога, под никаква форма не съм имала проблеми. Двамата са лекари, много възпитани и умни хора, и под никаква форма дори и за секунда не съм сещала грам напрежение. Те ме обичат като тяхно дете. А моето слънце обожава моето семейство, и изобщо не мога да си представя проблеми в цялата ни семейна конфигурация!
Много се радвам за всички вас. При мен нещата не стоят така.
С моя приятел сме заедно от година и 2 месеца,а от 14 февруари сме сгодени. Разликата ни е 12 години и баща ми въобще не одобрява,дори не иска и да чуе за него.
Дори се надява да се разделим (или поне аз така мисля), а на нас ни е много хубаво заедно.
Дори мисля вече да се местя у тях,защото не издържам баща ми всеки ден да ми мрънка за избора ми и да ме чака да чакам, да мисля още и т.н.
А дали баща ми ще го приеме някога, не знам.
С моя приятел сме заедно от година и 2 месеца,а от 14 февруари сме сгодени. Разликата ни е 12 години и баща ми въобще не одобрява,дори не иска и да чуе за него.
Дори се надява да се разделим (или поне аз така мисля), а на нас ни е много хубаво заедно.
Дори мисля вече да се местя у тях,защото не издържам баща ми всеки ден да ми мрънка за избора ми и да ме чака да чакам, да мисля още и т.н.
А дали баща ми ще го приеме някога, не знам.
Моята майка обожава да обгрижва някой и като отидем винаги му готви от любимите ястия и му прави баница и нещо сладичко и го глези като дете.
Много се тачат двамцата...
Ако се наложи да избирам между родителите си и годеника ми бих избрала годеника си. И както е тръгнало май че ще се наложи да правя този избор съвсем скоро, защото при мен стана така, че вместо баща ми да прояви разбиране и да ме подкрепя той отново иска да наложи мнението си и да направя това, което той каже.Което няма да стане този път.
При нас нещата са горе-долу идентични, майка ми много го глези и прави всичко, което той обича за ядене.
Не мога да кажа същото за отношението между мен и неговите родители, никога не сме се карали директно, но знаем мнението си един за друг чрез него. Отношенията ни винаги са били дипломатични-предпочитам го, отколкото да бъда лицемерка. Не искам той да се чувства между чук и наковалня и затова за негово добро и ние сме добри, доколкото можем разбира се.
Не мога да кажа същото за отношението между мен и неговите родители, никога не сме се карали директно, но знаем мнението си един за друг чрез него. Отношенията ни винаги са били дипломатични-предпочитам го, отколкото да бъда лицемерка. Не искам той да се чувства между чук и наковалня и затова за негово добро и ние сме добри, доколкото можем разбира се.
Мъжът ми се държи безкрайно толерантно с родителите ми, а те всячески показват, че оценяват неговото отношение, жестове, старание... И винаги понасям остри забележки от тяхна страна ако се държа по-рязко с "момчето". Защитават го и застават срещу мен (което ме радва, защото така ми показват, че го обичат и са го приели като роден син). Баба ми и дядо ми му се радват и му се възхищават - защото е сирак (без баща) и сам е постигнал всичко в живота, а то никак не е малко. Сестра ми също го приема като най-близък човек и разчита на съветите и помощта му.
Всъщност, ако трябва да съм честна, съпругът ми прекарва много повече време и отделя повече внимание на моите близки. Отношенията с майка му са добри, но леко хладни и дистанцирани - каквито винаги са били. Споделял ми е, че едва когато сме се срещнали, разбрал какво е топлина и близост в семейните отношения.
Всъщност, ако трябва да съм честна, съпругът ми прекарва много повече време и отделя повече внимание на моите близки. Отношенията с майка му са добри, но леко хладни и дистанцирани - каквито винаги са били. Споделял ми е, че едва когато сме се срещнали, разбрал какво е топлина и близост в семейните отношения.