Секцио и пълна упойка

Aз родих преди малко повече от 6 месеца!С пълна упойка,операцията продължи 40мин.Веднага след упойката ме събудиха,и 10мин след операцията говорих с мъжа ми и майка ми,и видях най сладкия бебчо на снимка.След това заспах за около 2 часа,и като се събудих бях готова да си тръгвам с бебето .Родих в 14:20/извадиха бебето/,на следващия ден в 8 часа сутринта ми махнаха катетъра и ме раздвижиха.В 18 часа вече се бях изкъпала.В момента се чувствам много добре,не усещам болка и дърпане!Вдигам тежко и спортувам.Дано съм ти помогнала.
Леко раждане
Най хубавото тепърва ти предстои!

Родих секцио с пълна и епидурална упойка(лекарите прецениха че с двете ще се чувствам най-добре.И преди мен родилката беше с две упойки).Събудиха ме още в залата,целунах бебка и на излизане видях мъжа си отвън,бях в пълно съзнание.Казаха ми че до вечерта мога да изпия не повече  от половин литар вода.Вляха ми към 7 системи и няколко обезболяващи.В реанимацията дойде рехабилитаторка и на 5 час ме раздвижи(завъртане-наляво,надясно).Удържах и заспах чак вечерта.На сутринта вече ставах,но шева адски опъваше....все пак можех да ида до тоалетна.ПОстепенно се захранвах с малки порции(кисело мляко с бисквити)
Добре е да се снабдиш с свещичка,че аз имах проблем,а в родилното ми казаха,че нямат и да чакам да ми донесат.......
Бебето ми го донесаха на 3 ден по обяд.Вече бях добре,можех да ставам,е шева си опъваше....Тя веднага засука за мое щастие 
Леко раждане и дано всичко е ОК   

Родих с планирано секцио преди 2г. 7мес. С епидурална и спинална  упойка - сложени в тази последователност.
В гърлото не ми сложиха тръба, слага се само при пълна упойка.
По време на операцията си говорех с лекарите и дори се шегувахме. По едно време усетих адски студ, тресях се, чак зъбите ми тракаха, толкова ми беше студено. Анастезиологът през цялото време беше до мен и ме успокояваше, че е нормално.
Усещането не мога да определя какво точно беше. Усешах нещо, но не знам точно какво. Но в никакъв случай не беше неприятно. Умът ми беше зает с мисълта колко ми е студено, по дяволите!
Чух плача на бебето си, видях го голичък, измиха го, повиха го и ми го дадоха да го цункам.
За нищо на света не бих пропуснала този момент! А какво ме правеха лекарите, хич даже и не помня. Само чувах плача на бебето си и си мислех "Божеее, колко е лилав" 
Благодарение на епидуралната упойка, получавах дозички обезболяващо през първите 24 часа, при което болките не просто не бяха нетърпими, ами почти ги нямаше.
Слагаха ми торбички с лед на корема, за да се свие по-бързо матката и това беше.
Около час-два след операцията започнах да чувствам пръстите първо на десния крак, после на левия. Това беше най-важното за момента.
Клизмата не е неприятна, бих казала, че се чувстваш добре пречистена и олекнала след нея.
Катетър слагат, след като сложат упойката, изобщо не го усетих. После поисках да ми го махнат и молех за подлога, когато ми се допишка.

Упоявана съм два пъти и с пълна упойка. Усещането от тръбата е, сякаш дълго те е боляло гърлото или си кашляла със суха кашлица. Не е гадно, просто е дразнещо.

Аз се събудих в стаята, имам и смътни спомени от асансьора. От операционната нямам никакъв спомен /последният беше като ми правиха Тиопентала/ и съм много доволна от анестезията. Единственият ми дискомфорт беше, че гърлото ми беше малко разранено, заради по- трудната интубация при мен, но не е болка за умиране.
Уретрален катетър не са ми слагали, клизма не са ми правили.
Най- голямата ми мъка беше гладът първите дни
Болките също ги преживях малко по- трудно, защото съм с нисък праг на чувствителност, но с подходящо обезболяване и воля, стоически ги изтърпях Докато се раздвижиш е по- неприятно.
Като се събудих, акушерките веднага предложиха да ми донесат бебето. При нас стояха в отделна стая, като по всяко време можеш да отидеш да си го видиш или да ти го донесат. Кърмене- на третия ден.

Аз не мисля, че има нужда от пълна упойка при секцио. Както писах по-горе, бях със спинална и не усетих нито натискане, нито дърпане , нито каквото и да е.Лекарите се шегуваха с мен през цялото време, а и е един незабравим момент да чуеш плача на малкото бебче и да си го цункаш, няколко минутки след като се е родило. Бебето ми беше голямо и с пъпна връв около вратлето. Донесоха ми го веднага след като ме свалиха в стаята ми.
Относно кърменето след секцио - до 3 ден хранеха Сашко с АМ, изградиха му режим, който спазваи до ден днешен,а след това когато на мен ми слезе млякото му спряха АМ и ми помогнаха да започна да кърмя. Беше трудно в началото, защото той милия не знаеше как да суче, но като няма друго за ядене за 1 ден се научи. И до сега се кърмим повече от успешно- роди се 3550, а сега е 6500 и е само на кърма.

Момичета съветвам ви да си правите тестове за алергии ,относно упойките,каквито и видове да са те Аз си правих по желание,и се оказа че без да знам имам алергия към някои съставки,които се употребяват Бях с пълна упойка,донесоха ми бебето след като излязох от упойка,в реанимация.Ако раждам втори път бих избрала сигурно спинална упойка.Всичко с бебето беше ок,на 3-тия ден го донесоха(е това е най-тъпото нещо,да не си до бебето си в първите му дни).Раждах в АГ Варна,бебетата са на отделен етаж от майките и не можеш да получиш почти никаква информация за тях.След акто ми донесоха бебето,си засука веднага,въпреки тъпотията която ме съветваха да дохранвам с АМ,не се съгласих и все още кърмя.Който иска да кърми да се подготви с информация преди да роди,защото подкрепа никаква от страна на болничният персонал,с малки изключения.