Да спра ли по-голямото дете от градина като се роди бебо?

Сина ми беше на възрастта на твоя, когато стана батко. Не беше на градина в деня на изписването, бяхме решили да остане поне седмица в къщи. На следващия ден го заварих да пъха в устата на 5-дневната си сестра трошички от кроасана си. На следващия ден беше изпратен на градина с бонбони да почерпи, че е станал батко.

Синът ми също беше на 4 години, когато се роди сестра му.
Моите впечатления са, че за детето е по-добре да не се откъсва от средата на връстниците си.
Бързо ще му омръзне да седи с теб и бебето, още повече, че ще си доста ангажирана първите месеци.
Следобедите и вечерите, пък и почивните дни са достатъчни, за да се включи в гледането на бебчето. 

Здравей, когато нашият бебко се появи, Стела беше на 3 г. и 4 м. Спрях я две седмици от градина, бяхме си всички заедно вкъщи, радвахме се на бебко, "участваше" в преобличане, къпане, много се изумяваше на пъпчето и се вълнуваше, като падна и т.н. Аз обаче раждах нормално и нямах никакви неразположения, майка ми остана с нас първата седмица, а беше Великден та и таткото си беше с нас няколко дни.
При Стела ревност почти не се появи, напротив, по-скоро ревнуваше брат си от нас, как да кажа, искаше все тя да го гушне, тя да свърши нещо, като цяло появи се майчински инстинкт в нея. И досега е така - прави ми забележка, ако го оставя да реве, "не му се карай", ако нещо повиша малко тон (за да ги надвикам). Много е деликатна и даже едничка проява на ревност, която съм запомнила беше - завивам я в леглото и държа Бобко, а тя казва "Мамо, искам да ме завиеш и с двете ръце". Та започнах вечер особено да отделям време само за нас двете.
Наистина се надявам и при вас да е така, не знам защо съм с впечатление, че момченцата определено проявяват по-изразена ревност. Аз бих го оставила вкъщи, наистина ще е добре, ако има кой да помага, да го изведе на разходка първите дни, може би да си приготвиш малко замразена храна. И на мен не ми беше лесно, тъкмо кърмя и тя "искам вода, искам да пишкам...", та в един момент започнах да се организирам много добре - в хола винаги имах под ръка вода, гърнето беше на почетно място , банята винаги беше светната и разни такива дреболийки. Научих се да кърмя и да връзвам плитки едновременно.
Успех и дано да ти помогнах малко със споделения си опит.
 

Според мен наистина може да го оставите 2-3 дена в къщи, за да поосъзнае малко промяната. Иначе ще ти е много трудно. Зависи от бебока де, при мен малката беше много неспокойно бебе и ми беше адски трудно с двете в къщи.

Няколко дни, само докато разбере,че е част и от това цяло. В смисъл да не се почувства "запратен и отстранен" в детската градина. Но след това по-добре за всички ви ще е да посещава детското заведение.

Да, може би наистина около 1 седмица е най-добре да го спра.
Че пък после може да не иска да ходи и пак да свиква наново и да стане по-лошо 
Засега няма признаци на ревност, и от други деца не ме ревнува, но съм сигурна, че като се появи бебето, ще трябва да съм мноооого внимателна 

П.С. queenmabb, вече сте с две дечица, супер. Ти при Ненов ражда, нали?  (да не те бъркам с някой, че вече мозъкът ми се е изпарил от тая бременност  )

Същото мисля и аз. Но... всичко зависи и от това как сина ти ще реагира след появата на бебето, а това нещо не можеш да го предвидиш от сега. Може да стане УЖАСНО ревнив, но стоенето в къщи в никакъв случай няма да успокои нещата. Напротив - ще те побърка! Ревността понякога може да е много опасна за бебето и също така за твоите нерви. Ще си имаш достатъчно грижи покрай бебето, а с две деца в къщи, сама, е някаква лудница. Остави си го в градината, да си е с приятелчетата, пък ти си гледай бебешора. Вечерно време и уикендите прекарвай повече време с баткото и така...
Но... каквото и да те съветваме, ти ще си усетиш най-добре детето си, след раждането на бебето! Успех и да знаеш - улучили сте най-добрата разлика!  

Ами ние съвсем наскоро бяхме в същата ситуация - не съм я спирала от градина. Ако е с мен по цял ден /няма никакви баби наоколо/, нито аз щях да мога да се дремвам през деня, нито щях да мога да и обръщам нужното внимание. Така като е през деня на градина, аз успявам да си почина и вечер като се прибере имам време и за нея.

Недей, така мисля аз. Ще успееш да използваш малко време за възстановяване, а на голямото дете ще му е скучно, понеже няма да може да излиза, да се среща с приятелчета. А за ревността - как реши, че неминуемо ще се появи? На мен и мъжа ми това чувство ни е адски чуждо, може би за това не сме го предали на децата си.

Според мен не трябва да го спираш от градината,нека си играе с деца на неговата възраст.
Аз лично моят син го спрях от детска,защото непрекъснато боледуваше и заразяваше брат си.
Баткото сега ще направи 2 годинки,а малчо е на 6 месеца и искам да ти кажа,че не е лесно с две в къщи,но пък е адски забавно.
Бързо се свиква да правиш по няколко неща наведнъж ,пък и така ставаш по организирана.
Е от време на време не знаеш къде се намираш,но си заслужава,като ги гледаш как растат и се развиват и как всеки ден измислят по някоя нова беля.
Леко бременеене!

Аз го спрях от детската градина защото много боледуваше и ми мъкнеше вируси и не можех да ваксинирам бебето, защото все влачеха сополи. Като си остана баткото вкъщи се оказа, че ми е много по-лесно. Страшно много ми помагаше за бебето /беше на 4 години/, подхождаше много отговорно и на мен ми беше по- спокойно.

Записвам се за темата, защото в началото на януари, живот и здраве, чакаме второ бебе. Баткото е на 2г и 2 месеца и ходи на ясла. В същата дилема съм и аз - да го спра ли или да продължи да ходи. Ясно е, че на мен ще ми е по-лесно като ходи на ясла, но ме притеснява емоционалната страна на въпроса - да не се почувства отпратен, пък аз си оставам в къщи с новото бебе..........

Дъщеря ми беше на  две години,когато се роди бебето. Не съм я спирала от яслата. Исках да е възможно най- безболезнено за нея и промяната на режима й нямаше да е от тях. Стараех се  всичко да е по старому  и лека по лека да навлиза в грижите за бебешока. За две седмици всичко се нормализира. Ако спреш детето от градина, според мен то ще види колко драстична промяна е настъпила вкъщи. А като го няма цял ден и вечер се върне,мисля че ще му е по - леко.

Мисля, че е по-добре да се вгледаш в детето. Ако не проявява интерес да се "грижи" за бебето, да си ходи на градина. Но ако не иска да ви оставя сами вкъщи, по-добре не го насилвай. Аз лично съм сигурна, че Ники ще иска да е вкъщи с бебето. И ще си стои вкъщи, докато видя признаци на сигурност у него и готовност да ме повери в ръцете на "новодошлото" Ще направя всичко възможно да минимизирам ревността, защото направо ме е страх от последствията й.

Пък аз очаквах, че всички ще ме посъветвате да го спра от градина  
Е, разбира се, ще подходим спрямо ситуацията, живот и здраве.  
Но съветите ви са мъдри и ме карат да се замисля.

superslavy , не съм решила, че неминуемо ще се появи. Но не виждам какво общо има ревността м/у съпрузите (улегнали психически хора) и първичната ревност на детето на 4.    

Аз не спрях голямото дете от градина когато родих малката.И през ум не ми е минало да нарушавам изграденият вече режим на детето,адаптацията,социалните контакти и каквото щете още защото в къщи има бебе.Да не говорим,че на мен ми беше далеч по-лесно през деня само с бебето.Притеснявах се по-скоро да не донесе някой вирус от градината -мда,така си е...

И на мен ми предстои подобно решение с тая разлика,че Ния в момента не ходи на градина.Има възможност да тръгне от април,а терминът ми е за края на юни.От една страна много ми се иска да си е вкъщи при мен,все ми се струва,че ще ревнува повече,ако знае,че по цял ден съм с бебето,а тя е на градина.Обаче-какви забавления ще успея да и предложа у дома,ако бебето е по-ревливо и капризно,ако аз съм изтощена от раждането или изнервена

Единственото, което мен би ме притеснило е, че ще влачи болести от градината. София ходи от 3 месеца, тя не боледува, само от време на време говори носово за по 1 ден, но ние с мъжа ми ги прихващаме всеки път, както си трябва  не знам дали за едно бебе или дете под годинка е добре да е в контакт с вируси непрекъснато ...

Ами мисля,че няма как да се избегнат вирусите независимо дали по-голямото дете ходи на градина. Бебето е боледувало само веднъж за 10 месеца - на три месеца имаше силна хрема, която не мина  цял месец. Оттогава не се е разболявал, докато дъщеря ми беше болна няколко пъти. А двамата спят в една стая.

Ако детенце се е адаптирало и не ти боледува,не го спирай.Аз ги гледам и 2-та и ми идва малко "на нагорно".

Аз лично каката не я спрях от градината.С бебето ни изписаха в неделя,а голямата в понеделник си беше на градина-с почерпка,за да се похвали че си има сестричка.Когато се разболя и си остана вкъщи беше нещо кошмарно-аз се чудя с коя да се занимавам по-напред,а да не говоря за почивка.
Според мен не го спирай,за да имаш време да се възстановиш след раждането.Леко раждане  

Дааа, аз съм, аз, виж как се наредиха нещата при нас след първоначалните затруднения:love: При Ненов раждах. Както можеш да очакваш, без проблеми и с много подкрепа от негова страна 

Когато не ходеше на градина нямаше контакт с деца в затворено помещение, само навън и не сме имали проблеми. Аз боледувах преди веднъж годишно, сега за 3 месеца 4 или 5 пъти, като я взема от градинаи видя, че говори носово, на следващия ден съм болна  верно, не са страшни работи и минават без лекарства, но едно бебе не знам как ще го изкара.

А на Калоян, докато го кърмех, му се завираше кой ли не болен и неболен в лицето, но никога не прихващаше вируси 
Дали е от кърмата, не знам?

kalli, София не е била на кърма, но пак не боледуваше, но за седмицата да й се е завирал 1 болен в лицето а сега е по цял ден 

Когато се родиха близначките, т.е. на 18.12.2006 г., Марти беше предучилищна група - тя е задължителна и нямах право на избор. За зла врага баткото се разболя от варицела, и те на 3 месечна възраст я изкараха - едната с 5, другата - с 500 пъпки...Не искам да си спомням за тоя момент...Уж бяха на кърма...
След това го спрях от градината, успях да го запиша проформа в едно училище предучилищна, и така - никой не беше имал дори хрема...до есента.
Аз лично, ако имах избор, не бих си пускала по-голямото дете на градина. Поне докато не попорастне бебо. И все пак, да отчета и това, че ако детето не боледува много, няма проблем да си ходи на детска.
  

Моето мнение е да си ходи детето на градина.Аз като остана с двамата дома и става лудница. Детето трябва да си расте с връстниците си и да се развива с тях,а не с памперсите вкъщи. Да за няколко дни става, особено ако ще има и някой друг тогава да помага,но не и изцяло да се спре. Миналата година Йони беше на ясла, малката си я кърмех и веднъж не се е разболявала. Той изкара варицелата, тя не. Сега бате ходи на градина и дори и не съм се замисляла да го спирам от там- ама Йони е много палаво дете.

И аз се чудя как да процедирам, живот и здраве. Разликата ще им е 3г.6м.
Единствено болестите ме притесняват, макар че Ния не боледува.
Предполагам, че ще ми е трудно с две едновременно и спирането ще е само за няколко дни, но ще видим. 

Не съм си и помисляла да го спирам, ходи с огромно желание.   Бебето беше на 10 дни, когато прихвана от брат си кашлица и сополи. За щастие, се размина само с това.

Самуил изкара малък период на ревност и сигурно щях да го задълбоча, ако го бях оставила вкъщи.

Зависи от детето. При нас каката не искаше да се отделя от мен за седмица- две. Но беше и период на ваканция. Сега си ходи, изобщо не и пука.

И пред нас стоеше този въпрос скоро. Мартин сам искаше да си ходи на градина (а това дали ходи или не според мен няма много общо с ревността) и го оставихме да си ходи. Беше 4 дни вкъщи с мама, тати и бебето.
За болестите ме е страх, ама моят син е голям, не мога да му спра всички социални контакти  Вече изкара един вирус, мен ме засегна, бебо не, дано и занапред е така 

Аз си гледам каката у дома заедно с бебето. Не че не ми е трудно на моменти (имам помощници баби), но съм доволна; не страдаме от вируси; децата много се обичат, чудесно е.

Аз бих  го спряла, за да не боледува малкото

Големият продължи да си ходи на градина, но не след дълго дойде лятната ваканция, след това ремонтираха градината, после имаше стачка... Искам, не искам, големият не се завъртя кой знае колко в градината.
Преди големият ми трол ходеше на градина до обяд, после за известно време целодневно. Той е голямо момче и разбра, че в началото с бебето ще ми бъде трудно. Така или иначе, аз не видях полза от това (поради гореизброените причини).
Сега пак ходи до обяд на градина. Не ми е трудно с двамата, даже ми остава време да работя.

Значи не че съм го спирала а просто оставяше ми 1до раждането и  имаше шарка .Реших да си го остаря в къщи.ПОсле се появи ТЯ и заради страх от болести и грипове го оставих още 3 месеца но тогава беше2 ра група  ако беше 4 та или предучилищна не бих го спряла и ден

Емем,а остава ли време да се занимаваш с каката-песнички,рисунки  и други екстри?Като си спомня колко се суетях около Ния като беше бебе...А може би с второ е по-лесно,т.е силно се надявам някой да ми кажа-да,така е

Мен ме притесняваше ревността. Затова оставих баткото да ходи на ясла. Така не ме вижда, че по цял ден съм залепена за бебето, а вечер спокойно мога да му обръщам много внимание, защото и таткото си е у нас.
Може и да е до дете, но при нас работи  Сега, като се върне от ясла започва да гали бебето, говори му...абе изобщо не ревнува...пу-пу.

Аз родих лятото, когато баткото беше на 5 години и не го спряхме от градина.
Но ако беше зимата, бих го спряла.
В градината им са в карантина цяла зима от някоя шарка. Не ми се рискува.
Освен това баткото влачи ужасните "градински" сополи от края на есента до средата на пролетта 

Дъщеря ми беше на 3 и половина, когато се роди малката. Не съм се замисляла въобще дали да остане вкъщи. Първо, че на теб ще ти е много трудно да съчетаеш грижите за двете деца и да напаснеш режимите им и второ, че за 4 годишно дете е важно да общува с връстниците си, да има социални контакти. Едва ли ще имаш времето да го научиш на нещата, които ще научи в градината. Успех! 

Супер, много благодаря!
Мисля да не го спирам, освен за няколко дена и то само ако той много настоява. 

Нашия батко изкара заедно с бебето 1 месец но просто не можеше фада тръгне тъй като сменяхме ясла, а в новата бяха под карантина. Прие добре бебето, не е изпитвал ревност, но иаз съм вършиал 2 неща едновременно кърмя храня беба а с другата ръка бърша акалото дупе. Чак сега (от 1-2 месеца) след като беба пропълзя почна да не и дава играчки но в повечето случай няма проблем оставям ги сами в стаята и той "пази беба".
Първата седмица ми беше много странно без него, пусто и бездейно, той ми беше компания през бременноста

Според мен действай според ситуацията. Малката ми дъщеря се роди през септември точно, когато каката трябваше да тръгне на градина. Дилемата беше дали да я пусна веднага, защото хем е добре за нея да е на градина, хем не исках да рискувам да си помисли-бебето дойде, а тя е аут. Имаше ремонт в градината и започна по-късно учебната година. пуснах я. Беше ходила три дни и и тръгнаха сополи, на бебата също. После се оказа, че е с варицела, която не знам откъде беше пипнала, беше единствената в градината, двете я караха, бебата на два месеца. Пуснах я пак на градина. ходи 5 дни и пак сополи. Трябваше за пореден път да отложим ваксините на малката. Междувременно, на мен ми беше ужасно трудно-като си беше вкъщи всичко вървеше по конец, даже и почивах следобед, а иначе не можех. Каката и се появиха въображаеми другарчета, стана злояда, за себе си разбрах, че градината не е нашия вариант и я спрях. Записах я в нова градина и се радвам. Идеята ми е решавай според ситуацията. Понякога е по-лесно да се грижиш за двете деца вкъщи, отколкото да е на градина, освен това зависи как се чувстваш. Не смятам, че от това, че ходи на градина, ще се появи ревност към бебето. Смятам, че не бива да го лишаваш от обичайните му занимания и среда в случай, че има възможност за това. И не бива много да се притесняваш от вируси, особено ако кърмиш. Януари всички се натръшкахме от онзи гадния грип, само бебето не го кара.

kalli,
трудно ще ти е с двете деца. Особено ако не разчиташ на баби-помощнички. Те пък изнервят-то по-добре сама. 
Ще ти трябва мноооооого време за бебето, а баткото какво ще го правиш? Той иска занимавка. Бързо ще му омръзне и може да постигнеш обратен ефект-да изостриш ревността му. Той ще те вика мамо това, мамо виж какво направих, а ти: ей сега, че плаче, че ака, че суче. Пу-пу дано не стане. При нас когато съм с двете деца е така. Аз като родих, каката беше със скарлатина и беше при бабата. А аз имах едни планове за посрещане на бебето в къщи  /и аз съм планово секцио/. Така че от сега никой не знае. Сега каката като се върне от градина, изпълнила там важните и значими задачи и занимания за деня, веднага тича при бебето да го целува, гушка и премята. /е, след като си измие ръцете де  /. Някак си й е домъчняло за него. А ако сме по цял ден заедно взаимно се изнервяме. Нея не я свърта на едно място 
assia най-добре ти е написала "действай според ситуацията".
Стискам палци всичко да мине о.к. и да се гушкате всичките.

Сега с тия вируси през зимата най много да ти донесе нещо, че да се чудиш какво да правиш с бебчо. Според мен е добре да се спре временно.

че защо да го спираш?
иска-не-иска - детската си е ритуал и ежедневие за него - също както уилището за по-големите.
петра беше на година и 5 месеца, когато беше метната на ясла. след 3 седмици родих /между другото и двете раждания са със секцио  /. и това беше най-разумното нещо, което съм правила във връзка с възпитанието на дедето. по същото време в слата имаше варицела и карантината продължи 6-7 месеца. петричка така и не улепи варицелата. е, прихвана пневмонийка още на 4-тата седмица, но след нея в момента си расте здрави, щастливо и социално дете с особен афинитет към яслата, лелките и децата. от своя страна, пък, камбата не прихвана нито един  бацил до 6я си месец /явно има нещо вярно в твърдението, че е майката предава имунитет  /, но след това си е с почти перманентни сополи. но пък съм сигурна, че когато и той тръгне на ясла, няма да прихваща нищо ясленско, защото вече ще е изградил имунитет  .

Majceto, Много си права, да ти кажа! Анна когато тръгна на ясла миналата година, София беше на 8 месеца. Цяла зима (от септември до май) и двете не спряха да боледуват, но пък тази година от септември до сега нямат нито едно отсъствие по болест. Имат сополи, малко прокашлят от време на време, но не е това боледуване от миналата година! 

Здравей, Kalli!
Аз съм в същата ситуация като теб -  имам дете на 3г и 2м и съм бременна в 18 гс, с тази разлика,че не съм в дилема,
педиатърката / на която имам пълно доверие/ ме посъветва въобще да не я пускам на градина /за да не ме заразява и мен - аз от неплатения преминах веднага на болнични /. Противно на всички мнения,смятам,че на тази възраст детето има нужда от внимание,от много разяснения и тн.Правим всичко,каквото и в градината - изрязваме,лепим,
пее заедно с ВГ радио,редим пъзели,пластелен,водни бои,книжки,английски по малко и тн.Колкото до прословутото
СОЦИАЛИЗИРАНЕ,е ще стане на 4 и не виждам голяма загуба за 1 г.
 Моля само мамите да не ме нападат - аз също съм ЗА градината,но при нас така се случи,че я отлагаме за година....
 А на твоя въпрос - не можеш да го измислиш сега - решавай на момента!
 Успех е леко бременеене!

Yo2 , аз сега не съм го спирала от градина. Поне до сега не съм лепвала нищо от него, но то никога не се знае.
И вкъщи да стои, пак се случва да боледува, така че... 

Засега съм категорична, че няма да го спирам, като се роди бебето, но наистина ще решавам на момента 

При нас раждането на малката почти съвпадна с лятната ваканция на каката (тъкмо завършваше 1-ва група на градината). Изкарахме лятото заедно и не проявяваше никаква ревност. Есента тръгна на градина, но на 2-3 ден се разсополиви, след нея и бебето, което в последствие направи бронхит и стигнахме до болница. Този случай се повтори още веднъж и искам-не искам я спрях от градината за една учебна година. Изкарахме я здрави без нито един сопол, но иначе ми беше много трудно сама в къщи с двете - гледах ги сама, каката си имаше нейни си интереси, бебето си искаше грижите и т.н. Отделно на нея много и липсваха децата от градината.

На следващата година бебата беше на 1 г. 3 м. Реших, че повече не мога да лишавам голямото си дете от контакти. Каката тръгна на градина, но всички вируси, които носеше в къщи ги караше и дребната и тя беше почти нон-стоп болна цялата зима. Сега и тя тръгна на ясла и да чукна на дърво от септември месец сега и е първото боледуване за сезона.

Така, че за мен основния проблем е свързан с боледуването, ако бебето не ти боледува сериозно в резултат от контакта с по-голямото, няма проблеми да пускаш баткото на градина.

Ох това с болестите е кошмарно. Разбрах го сега след като малката пие два антибиотика един след друг в резултат на вирусите, които каката  и носи от детската.

Кали, аз вече съм ти казвала, но да напиша и тук. В началото каката много се радваше на бебето. Но раждането почти съвпадна с тръгването й на градина. Едно, че адаптацията й там е много тежка, второ че се чувства както че ли прогонена от дома. Стана по-изнервена, по-дръпната, появи се и ревността от братчето. Много деликатна е ситуацията. Аз мислех, че ще минем без ревност, така гладко вървяха нещата. Затова може би е по-добре да си остане малко по-дълго голямото дете у дома, за да не се почувсва изгонено. Казвам го вече като препатила, преди бях на друго мнение. А че с две деца, особено ако няма кой да ти помага, е трудно, това е факт.