Зависи от детето. При нас каката не искаше да се отделя от мен за седмица- две. Но беше и период на ваканция. Сега си ходи, изобщо не и пука.
- Публикувана: 5 дек. 2007, 11:21 ч.
- Последно мнение: 22 дек. 2007, 15:53 ч.
Да спра ли по-голямото дете от градина като се роди бебо?
И пред нас стоеше този въпрос скоро. Мартин сам искаше да си ходи на градина (а това дали ходи или не според мен няма много общо с ревността) и го оставихме да си ходи. Беше 4 дни вкъщи с мама, тати и бебето.
За болестите ме е страх, ама моят син е голям, не мога да му спра всички социални контакти
Вече изкара един вирус, мен ме засегна, бебо не, дано и занапред е така 
За болестите ме е страх, ама моят син е голям, не мога да му спра всички социални контакти
Вече изкара един вирус, мен ме засегна, бебо не, дано и занапред е така 
Големият продължи да си ходи на градина, но не след дълго дойде лятната ваканция, след това ремонтираха градината, после имаше стачка... Искам, не искам, големият не се завъртя кой знае колко в градината. 
Преди големият ми трол ходеше на градина до обяд, после за известно време целодневно. Той е голямо момче и разбра, че в началото с бебето ще ми бъде трудно. Така или иначе, аз не видях полза от това (поради гореизброените причини).
Сега пак ходи до обяд на градина. Не ми е трудно с двамата, даже ми остава време да работя.
Преди големият ми трол ходеше на градина до обяд, после за известно време целодневно. Той е голямо момче и разбра, че в началото с бебето ще ми бъде трудно. Така или иначе, аз не видях полза от това (поради гореизброените причини).
Сега пак ходи до обяд на градина. Не ми е трудно с двамата, даже ми остава време да работя.
Аз си гледам каката у дома заедно с бебето. Не че не ми е трудно на моменти (имам помощници баби), но съм доволна; не страдаме от вируси; децата много се обичат, чудесно е.
Мен ме притесняваше ревността. Затова оставих баткото да ходи на ясла. Така не ме вижда, че по цял ден съм залепена за бебето, а вечер спокойно мога да му обръщам много внимание, защото и таткото си е у нас.
Може и да е до дете, но при нас работи
Сега, като се върне от ясла започва да гали бебето, говори му...абе изобщо не ревнува...пу-пу.
Може и да е до дете, но при нас работи
Сега, като се върне от ясла започва да гали бебето, говори му...абе изобщо не ревнува...пу-пу. 
Аз родих лятото, когато баткото беше на 5 години и не го спряхме от градина.
Но ако беше зимата, бих го спряла.
В градината им са в карантина цяла зима от някоя шарка. Не ми се рискува.
Освен това баткото влачи ужасните "градински" сополи от края на есента до средата на пролетта
Но ако беше зимата, бих го спряла.
В градината им са в карантина цяла зима от някоя шарка. Не ми се рискува.
Освен това баткото влачи ужасните "градински" сополи от края на есента до средата на пролетта
Дъщеря ми беше на 3 и половина, когато се роди малката. Не съм се замисляла въобще дали да остане вкъщи. Първо, че на теб ще ти е много трудно да съчетаеш грижите за двете деца и да напаснеш режимите им и второ, че за 4 годишно дете е важно да общува с връстниците си, да има социални контакти. Едва ли ще имаш времето да го научиш на нещата, които ще научи в градината. Успех!
Нашия батко изкара заедно с бебето 1 месец но просто не можеше фада тръгне тъй като сменяхме ясла, а в новата бяха под карантина. Прие добре бебето, не е изпитвал ревност, но иаз съм вършиал 2 неща едновременно кърмя храня беба а с другата ръка бърша акалото дупе. Чак сега (от 1-2 месеца) след като беба пропълзя почна да не и дава играчки но в повечето случай няма проблем оставям ги сами в стаята и той "пази беба".
Първата седмица ми беше много странно без него, пусто и бездейно, той ми беше компания през бременноста
Първата седмица ми беше много странно без него, пусто и бездейно, той ми беше компания през бременноста
Според мен действай според ситуацията. Малката ми дъщеря се роди през септември точно, когато каката трябваше да тръгне на градина. Дилемата беше дали да я пусна веднага, защото хем е добре за нея да е на градина, хем не исках да рискувам да си помисли-бебето дойде, а тя е аут. Имаше ремонт в градината и започна по-късно учебната година. пуснах я. Беше ходила три дни и и тръгнаха сополи, на бебата също. После се оказа, че е с варицела, която не знам откъде беше пипнала, беше единствената в градината, двете я караха, бебата на два месеца. Пуснах я пак на градина. ходи 5 дни и пак сополи. Трябваше за пореден път да отложим ваксините на малката. Междувременно, на мен ми беше ужасно трудно-като си беше вкъщи всичко вървеше по конец, даже и почивах следобед, а иначе не можех. Каката и се появиха въображаеми другарчета, стана злояда, за себе си разбрах, че градината не е нашия вариант и я спрях. Записах я в нова градина и се радвам. Идеята ми е решавай според ситуацията. Понякога е по-лесно да се грижиш за двете деца вкъщи, отколкото да е на градина, освен това зависи как се чувстваш. Не смятам, че от това, че ходи на градина, ще се появи ревност към бебето. Смятам, че не бива да го лишаваш от обичайните му занимания и среда в случай, че има възможност за това. И не бива много да се притесняваш от вируси, особено ако кърмиш. Януари всички се натръшкахме от онзи гадния грип, само бебето не го кара.
kalli,
трудно ще ти е с двете деца. Особено ако не разчиташ на баби-помощнички. Те пък изнервят-то по-добре сама.
Ще ти трябва мноооооого време за бебето, а баткото какво ще го правиш? Той иска занимавка. Бързо ще му омръзне и може да постигнеш обратен ефект-да изостриш ревността му. Той ще те вика мамо това, мамо виж какво направих, а ти: ей сега, че плаче, че ака, че суче. Пу-пу дано не стане. При нас когато съм с двете деца е така. Аз като родих, каката беше със скарлатина и беше при бабата. А аз имах едни планове за посрещане на бебето в къщи
/и аз съм планово секцио/. Така че от сега никой не знае. Сега каката като се върне от градина, изпълнила там важните и значими задачи и занимания за деня, веднага тича при бебето да го целува, гушка и премята. /е, след като си измие ръцете де /. Някак си й е домъчняло за него. А ако сме по цял ден заедно взаимно се изнервяме. Нея не я свърта на едно място 
assia най-добре ти е написала "действай според ситуацията".
Стискам палци всичко да мине о.к. и да се гушкате всичките.
трудно ще ти е с двете деца. Особено ако не разчиташ на баби-помощнички. Те пък изнервят-то по-добре сама.
Ще ти трябва мноооооого време за бебето, а баткото какво ще го правиш? Той иска занимавка. Бързо ще му омръзне и може да постигнеш обратен ефект-да изостриш ревността му. Той ще те вика мамо това, мамо виж какво направих, а ти: ей сега, че плаче, че ака, че суче. Пу-пу дано не стане. При нас когато съм с двете деца е така. Аз като родих, каката беше със скарлатина и беше при бабата. А аз имах едни планове за посрещане на бебето в къщи
/и аз съм планово секцио/. Така че от сега никой не знае. Сега каката като се върне от градина, изпълнила там важните и значими задачи и занимания за деня, веднага тича при бебето да го целува, гушка и премята. /е, след като си измие ръцете де /. Някак си й е домъчняло за него. А ако сме по цял ден заедно взаимно се изнервяме. Нея не я свърта на едно място assia най-добре ти е написала "действай според ситуацията".
Стискам палци всичко да мине о.к. и да се гушкате всичките.
