Публикувана: 6 дек. 2007, 16:04 ч.
Последно мнение: 20 дек. 2007, 10:38 ч.

Как възпитаваме децата,си да имат самочувствие?!

8 069
126
1

1
...
3
4
5
...
9
Всички

# 45 7 дек. 2007, 14:31 ч.

Мнения: 5 877

Самочувствие без покритие е да смяташ, че си по-добър от съучениците си, когато не владееш дори правописа като хората.
Масов случай, обикновено "гръмва" на кандидатстудентския изпит.
Самочувствие без покритие е да завършиш с триста зора и да тръгнеш да търсиш веднага четирицифрена заплата, без да се осведомиш можеш ли наистина да я вършиш тази работа.
Самочувствие без покритие е да не оценяваш правилно слабостите си и да не можеш да ги поправяш своевременно.

Да не се бърка с "най-добрите в училище" - ако наистина си бил от най-добрите, защо да не успееш и по-нататък? Но най-добрият, не най-самодоволният. Да вложиш труд, усилие, талант... не просто да чакаш самочувствие наготово.

Надценява се увереното държане. Доброто самопредставяне е умение, което се учи; не трябва да се бърка със самозаблудата.

Последна редакция: пт, 07 дек 2007, 14:39 от Aнда

# 46 7 дек. 2007, 14:36 ч.

Мнения: 1 404

Цитат на: *SV* в пт, 07 дек 2007, 14:26

Отделно мисля, че самочувствие се възпитава на първо място с личен пример. Уверените родители възпитават уверени деца. И не е нужно да правят нещо извънредно, за да постигнат този ефект.

Ееееее,недей де,аз съм патологично неуверена и наивно си мечтая да възпитам уверени деца Crossing Arms

# 47 7 дек. 2007, 15:01 ч.

София
Мнения: 62 595

Подценяването или надценяването, оценяването на слабостите и силностите е субективно и обикновено е в полза на размишляващия. Няма какво да се лъжем, имаме достатъчно примери за хора, които ние самите сме смятали (или смятаме) за индивиди със самочувствие без покритие, но в същото време тези хора са ни били началници или са станали по-богати или по-известни от нас самите. Значи, тяхната самооценка им върши добра работа, нищо че ние сме я оценявали като нереална.

А колко ли хора за нас си мислят, че сме с прекалено самочувствие, което е без покритие?!

# 48 7 дек. 2007, 15:12 ч.

Мнения: 5 877

Има много неща, които са субективни. И има много неща, които не са.
Или решаваш задачата, или не можеш. Или пишеш грамотно, или не. Или знаеш да кажем испански, или не го знаеш. Някои хора пеят по-вярно от други, независимо какво си мислят и едните, и другите.
Аз може да си мисля, че умея да плувам, и никой да не ми оспорва самочувствието, но ако не мога - ще се удавя.
Както казах, всички имат право на базово уважение, независимо от способностите.
Но ако става въпрос за бутане напред и показване на мускули, то наистина е много грозно да няма покритие.
И не, не е всичко относително.

# 49 7 дек. 2007, 15:14 ч.

Мнения: 123

и според мен е важен личния пример, било то на родител или друг важен за дете човек. Детето трябва да има модел, по който да си гради характера. Те съзнателно или не, ни копират. Колкото и да им повтаряме , бъди твърд , ако ние сме мекушави няма как да стане, защото мъничетата не могат да си обяснят какво се изисква от тях. Ако наистина искаме те да бъдат обичани, ние трябва да ги научим , първо те самите да се харесват, а пост фактум , а ако ние родителите сме неуверени , да работим и върху себе си , за да сме значимите възрастни, които са идеала за подражаване на детето Rolling Eyes

# 50 7 дек. 2007, 15:47 ч.

Мнения: 3 929

Аз не спирам да хваля сина си, който е на 2,1 год. и той много добре разбира, че го хваля. Но никога не съм го хвалела, без да има за какво. Поощрявам го, когато направи нещо добро, нещо хубаво и смислено. И същевременно го критикувам или му правя забележа, когато сгреши или когато направи нещо лошо. Аз все съм била с подтиснато самочувствие и ми трябваше много време, за да го добия. И си казах, че няма да допусна детето ми да има комплекси заради ниското си самочувствие. Затова го хваля, но наблягам - когато има за какво.

# 51 7 дек. 2007, 19:36 ч.

Мнения: 1 470

Да дам малко и от себе си:
За мен истинското самочувствие не идва само от успехите,или неуспехите на един човек,или дете.Понякога имаме добри дни,понякога лоши.Някои са добри в една област,други в друга.За това според мен има и една друга насока на самочувствието,и тя идва от това какъв човек си.Тоест,аз се опитвам да възпитавам моите деца да са социални,да са отзивчиви към зова за помощ,да са борбени,да са волеви,да се сработват в екип,да се научат да ценят труда си,и парите,да се отстояват,да знаят корените си,и да се стремят да подражават на великите хора от нашата история,да почитат всичко българско,да не рушат малкото което е останало от историята ни...Въобще,ако станат наистина стойностни хора,предполагам самочувствието им ще бъде истинско,и дори в един момент да претърпят поражение в живота,накрая все ще намерят сили,вяра и достатъчно самочувствие да продължат напред,и дори да изкачът висини.Много ми харесва репликата-КОЕТО НЕ НИ УБИВА,НИ ПРАВИ ПО-СИЛНИ.
А иначе и нашите винаги са били насмешливо критични към мен,и въобще не смятам че тово ми е помогнало в живота,дори напротив,и до ден днешен има буца в гърлото ми която не ще преглътна.
Пример-във втори клас ме записаха на балет,и всеки ден след тренировка не пропускаха да ми се присмеят че съм била тромава като някоя мечка...Много трудно се отпуснах да танцувам по купони,а за дискотеки,там не стъпвах...А не танцувам зле!!!

# 52 7 дек. 2007, 19:44 ч.

София
Мнения: 62 595

А някои умни глави казват, че си заслужава като възрастни да направим това, за което сме мечтали като малки или да се "реваншираме" пред себе си като се захванем с това, в което са ни казвали, че не сме особено добри. Ей така, за повишаване на самочувствието. И тъй като родителите вече не могат да ни казват какво да правим и какво не, единствено от нас зависи как ще се справим. Добре се отразявало както на самочувствието, така и на отношенията с останалите членове на семейството, особено на отношенията с децата.
Според мен има логика в този възглед, дори до известна степен го правя. В началото предизвиквах изненада и недоверие, но после като че ли всичко се обърна в моя полза. Покрай това ми стана много по-лесно да насърчавам и децата във всякакви странни (все пак не екстремни) начинания.

Червена Шапчице, може да пробваш сега да се запишеш към някое читалище в курс по танци. newsm10

# 53 7 дек. 2007, 20:07 ч.

Мнения: 1 470

Цитат на: RadostinaHZ в пт, 07 дек 2007, 19:44

Червена Шапчице, може да пробваш сега да се запишеш към някое читалище в курс по танци. newsm10

С удоволствие бих го направила,стига да намеря време.И то защото ще ми бъде приятно!А иначе отдавна съм се преборила със всичките им глупости-на родотелите си-все пак съм мама на трима СИНА,по голяма гордост от това здраве...

# 54 7 дек. 2007, 20:07 ч.

Кацнала на едно дърво.
Мнения: 3 192

Забелязвам, че повечето люде сме два вида - или имаме ниско самочувствие (както "неуспели", така и смятани за "успели" в работата си) или другата крайност (онова в скобите важи с пълна сила и за втория вид). Confused

Тези дни имах удоволствието да попадна на "Шоуто на Слави" Mr. Green

. Там май тече някакъв конкурс по танци. Още не мога да повярвам на това, което видях. Хем беше ужасно смешно, хем ми стана тъжно. А май най-много трябва да ме е страх, защото такива са ни и лекарите, и политиците, и сума ти народ - хора, от които зависи животът ни.
П.П. Това, което е написала Анда напълно се покрива с опитите ми да възпитавам и насочвам двата трола. Peace

# 55 7 дек. 2007, 21:48 ч.

Мнения: 1 470

Цитат на: Василиса Умница в пт, 07 дек 2007, 20:07

Тези дни имах удоволствието да попадна на "Шоуто на Слави" Mr. Green

Определено човек трябва да бъде и малко реалист,за способностите си!Не съм го гледала,и то защото самият Слави ме дразни със самочувствието си...Не казвам че не се изгради в годините като личност,и шоумен,но прекалено много го демонстрира...

# 56 7 дек. 2007, 21:48 ч.

Мнения: 25 672

Ох, хвърлихте ме в дълбок размисъл... ooooh!

По принцип, мнението ми съвпада абсолютно с това на Анда. Винаги съм била "за" самочувствието с покритие. Но, за съжаление, практиката и животът ми доказват това, което развива Радостина НЗ. Прекалено много балони, пълни с въздух, се издигат край мен, за да не се съглася, че днес точно това се цени - арогантното самочувствие, нищо, че няма никакво покритие. "Фали ме уста, затуй те храня!" И устата се отблагодарява щедро...

# 57 7 дек. 2007, 21:51 ч.

Мнения: 17 407

Абе, така е, но аз пък съм виждала да се пукат балони Grinning

# 58 7 дек. 2007, 22:10 ч.

Мнения: 118

Ако се държиш с детето като с личност , т.е. казваш му и му показваш нещата такива каквито са , детето ще израстне като човек с нормално мислене и самочувствие . Това дали повтаряме на децата си ,че са Най - ,няма да им помогне , ако не умеят да виждат реалността . Напротив , неоправданата самоувереност води често до тежки разочарования . Често такива хора не умеят да виждат собствените си грешки и търсят вина в околните за собствените си грешки.
Що се отнася за националното самочувсвие - ако родителите не се чувстват горди с произхода си нищо не може да се направи.

# 59 7 дек. 2007, 22:16 ч.

Мнения: 1 470

Цитат на: Как` Сийка в пт, 07 дек 2007, 21:48

Ох, хвърлихте ме в дълбок размисъл... ooooh!

Искренно се радвам за което!!!Твоите постове винаги са ме впечатлявали със разум идващ като от дълбините на човечеството!!!Да не те обидя само с дълбините,защото нямам представа на какви години си,и от къде си,но говориш като живяла...В хубавият смисъл!!!Поздрави от мен!!!
А за балоните,вярвам че няма още дълго това да продължи...И винаги е по-добре самочувствието ти да има дълбоки корени,от колкото да хвърчи нае където го духне вятърът... Hug

Препоръчани теми

Нещо смешно, което децата казаха - 15 тема

Мнения за ДГ 16 Приказен свят и ДГ 78 Детски свят в София?

Дете на 1 г. и половина обича да следи сянката си

Бързи въпроси и отговори деца -6

Причина:

Причина: