Помогнете ми - ще полудея

  • 6 649
  • 79
  •   1
Отговори
# 30
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Компромиси трябва да има и от двете страни, тя вече е направила такъв и сега е негов ред.
И да създаде дете, което не иска?! Дали този компромис ще е в нейн интерес? Thinking

# 31
  • Мнения: 4 841
Въпросът е по-скоро - искаш дете ПО ПРИНЦИП или дете от ТОЧНО този мъж. Ако е първото, няма нищо по-просто от това да се разделите и да си намериш друг партньор, който не се плаши от бащинството. Ако обаче искаш сегашния ти партньор да е баща на децата ти, единственото решение е разговори, разговори и пак разговори. Но не ултиматуми, мрънкане и т.н. Кажи му как точно се чувстваш, обясни му желанието си да заченеш НЕГОВО дете, чуй какви са доводите му да не иска, подкрепи го ако става въпрос за най-обикновен страх дали ще се справи с финансовата издръжка на семейство... При всички случаи обаче желанието трябва да е и на двамата, а не единия да "клекне" на изнудванията и мрънкането на другия. Така ги виждам аз нещата - диалог, диалог и пак диалог. Но истински, с изслушване, доводи и разбиране на отсрещната страна, без никой да се чувства "притиснат".

# 32
  • Мнения: 515
Абе не е толкова млад да има деца, въпросът е че той може да не иска да има деца от нея, мога да прозвуча грубо, но аз съм имала 4-ри годишна връзка, в която не съм се виждала да им деца от този мъж, независимо че сме били 4-ри години заедно, просто не го виждах някак си.

# 33
Благодаря на всички за отговорите!
Поставих ултиматум поради обзелото ме чувство на безизходица, не мисля, че не избързвам - не сме заедно отскоро, пък и при мен желанието за дете е осъзнато решение, а не прищявка; Страхувам се от това, което са написали някои от вас, а именно, че момента в който ще е готов може и да не настъпи! Много го обичам, но не съм готова да жертвам естественото си желание и мечта да дам живот!
Много съм объркана и наистина съм в безизходица или по-скоро стоя пред вземането на изключително трудно за мен решение!

# 34
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Моят съвет е да се отдръпнеш и да оставаш решението на него.

# 35
  • Мнения: 2 270
Моят съвет е да се отдръпнеш и да оставаш решението на него.

 Peace
Казала си каквото имаш да казваш, поставила си му задача върху която да мисли - топката е в него!
През това време и ти си помисли дали това е човекът за теб и дали можеш да правиш още компромиси с мечтата си!

# 36
  • Видин
  • Мнения: 168
Е,има и по-зле .....Той е  на 37 , а аз на 34г.За него все още има време ,да не съм се притеснявала ,че всичко ще е наред.Да,но за кого? Аз да не съм на 20 години.Този разговор го водим години наред,от 10 живеем заедно иначе от 15 се познаваме .Кариерата и осигуряването материялно за него е по-важно...Вече се отчаях и спрях да говоря за деца .

# 37
  • Мнения: 515
Е,има и по-зле .....Той е  на 37 , а аз на 34г.За него все още има време ,да не съм се притеснявала ,че всичко ще е наред.Да,но за кого? Аз да не съм на 20 години.Този разговор го водим години наред,от 10 живеем заедно иначе от 15 се познаваме .Кариерата и осигуряването материялно за него е по-важно...Вече се отчаях и спрях да говоря за деца .

Леле това истина ли е, направо не мога да повярвам, че си издържала  #Crazy, аз не бих.

# 38
  • Мнения: X
Ако го обичаш много - почакай, може би ще се съгласи. Ако чувстваш, че времето за деца е дошло, и че дори и да са от него - той няма да ти бъде опора, каквато ти е нужна ....знаеш.

# 39
  • Мнения: 2 270
Е,има и по-зле .....Той е  на 37 , а аз на 34г.За него все още има време ,да не съм се притеснявала ,че всичко ще е наред.Да,но за кого? Аз да не съм на 20 години.Този разговор го водим години наред,от 10 живеем заедно иначе от 15 се познаваме .Кариерата и осигуряването материялно за него е по-важно...Вече се отчаях и спрях да говоря за деца .

Ето това да има предвид авторката!

irenik  Hug - от къде го взе това търпение, мила? Стана ми мъчно като прочетох твоята история, искрено ти пожелавам в най-скоро време да имате едно прекрасно бебче! Hug

# 40
  • Видин
  • Мнения: 168
Благодаря ви за подкрепата момичета bouquet.Лошото е ,че вече си задавам въпроса дали мога да чакам още и заслужавам ли всичко това .Виждам как вече сама се затварям в себе си и всичко вече губи смисъл.

# 41
  • Мнения: 26
не въпросът в годините.моят мъж стана баща на 20.
и сега е прекрасен баща и съпруг.

# 42
  • Мнения: 111
Той може да не стане готов още 10 години.
 Вие  не водите разговора от вчера, за да не си е дал той сметка какво значи за теб желанието да имаш бебе.Вече трябва да е станал наясно със себе си.
Съпругът на моята приятелка не е готов за баща вече именно 10 години-те са на по 34г.(познавам и др. такива случаи)
Мисля си следното: Ти единствено и само него  ли си представяш като баща на детето ти?И ако е така , колко висока цена си склонна да платиш за неговото "узряване"?
 Казвам го защото аз няколко години просто се страхувах да имам деца и родих  за първи път на 27- винаги ще съжалявам че не съм го направила по-рано.
Искрено ти пожелавам да се справиш със ситуацията по най-добрия за теб начин. Simple Smile

# 43
  • Мнения: 111
Благодаря ви за подкрепата момичета bouquet.Лошото е ,че вече си задавам въпроса дали мога да чакам още и заслужавам ли всичко това .Виждам как вече сама се затварям в себе си и всичко вече губи смисъл.
[/b][/b]

Точно това не бива да правиш!!!Не се затваряй-просто помисли за промяна...( евентуално).

Последна редакция: пт, 07 дек 2007, 15:20 от mimi-na

# 44
  • Мнения: 820
От личен опит не мога да споделя, но мога да разкажа как се развиха нещата при моя приятелка изпаднала в същото положение. Тя наближаваше 35 той с няколко години по-млад, живеят заедно от поне 10 години. Колкото тя настояваше за дете, толкова той се опъваше и така откараха няколко години. Накрая тя се принуди да включи и роднините му в офанзивата (баба и майка). Е това, като че подейства... къде ще се бори сам мъж срещу три жени Grinning .
Сега е отдаден татко, включва се във всичко отнасящо се до гледането на бебето и сигурно сам се чуди защо се е опъвал толкова време  newsm78

Общи условия

Активация на акаунт