Публикувана: 7 дек. 2007, 14:07 ч.
Последно мнение: 26 дек. 2007, 19:12 ч.

Честита синя сбъдната мечта на Голдън роуз

6 017
104
1

# 60 10 дек. 2007, 11:26 ч.

Мнения: 9 114

Мило Голдънче, прекрасна новина, така се радвам за теб Grinning

Бързо възстановяване ти желая, бебо да е жив и здрав и да те слушка - и да му се радвате безкрайно много на усмивките и на пакостите Hug

Гушка от мен миличка! Ти успя!

# 61 10 дек. 2007, 11:50 ч.

Мнения: 105

Честита мъжка рожба Голдънче. Нека малкият Димитър да порастне здрав и силен мъж да стане за радост на мама и тате. Бързо възстановяване. bouquet

# 62 10 дек. 2007, 12:14 ч.

Мнения: 1 950

СКЪПА И ЛЮБИМА ПРИЯТЕЛКО, ЧЕСТИТ ВИ МАЛЪК ПРИНЦ Hug

НЕКА МИТКО РАСТЕ ЗДРАВ, КРАСИВ, УМЕН И СЪРДЕЧЕН КАТО СВОИТЕ РОДИТЕЛИ Hug

ПОЖЕЛАВАМ ВИ ВСИЧКОТО ЩАСТИЕ НА СВЕТА, ВИЕ ГО ЗАСЛУЖАВАТЕ Hug

БЪРЗО ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И ЧЕСТИТО НАЧАЛО НА НОВАТА ВИ ПРИКАЗКА Hug

# 63 10 дек. 2007, 12:54 ч.

Мнения: 2 270

Честита ви рожба! bouquet

# 64 10 дек. 2007, 13:39 ч.

Мнения: 740

Честито на мама и татко! Да ви е жив и здрав малкия Димитър и да ви радва много.!
Желая ви невероятно много щастие в прекрасното ново начало bouquet

# 65 10 дек. 2007, 13:58 ч.

Мнения: 1 247

честито и от мен да ви е жив и здрав малкия юнак bouquet

# 66 10 дек. 2007, 14:09 ч.

Мнения: 2 120

Прекрасна ми приятелко честито малко юначе. Целувки, целувки, целувки. Hug

# 67 10 дек. 2007, 14:37 ч.

Мнения: 1 612

Честито!
Да им е жив и здрав и много да ги радва!
bouquet

# 68 10 дек. 2007, 15:32 ч.

Мнения: 1 029

Eх, най-накрая една от любимите ми мацки, успя!Така се вълнувам!
Честито, семейство!
Желая ви оттук нататък да започне вашият само прекрасен живот!
Всички лоши неща да останат зад гърба ви и само радости и щастие да ви чака занапред, тримата заедно!
Обичаме ви, бъдете живи и здрави и се наслаждавайте на всеки миг заедно!
П.С. И да повлечеш крак, за другите ни любими мацки!
А сладуркото Миташки, да го нацелуваш целия!

# 69 10 дек. 2007, 21:58 ч.

Бургас
Мнения: 1 063

Честито и от нас на мама Глди на гордия татко и много целувки за малкото голдънче.
Много жастие и късмет на малкия Митко. А на мама бързо възстановяване

# 70 10 дек. 2007, 23:52 ч.

И аз не знам къде...
Мнения: 718

Честито и от мен bouquet

!

Да сте живи и здрави и малкия много да ви радва bouquet

# 71 11 дек. 2007, 22:08 ч.

Мнения: 1 329

Ей най-накрая се престраши Миташки да се появи!

Голди и Игнасиоооо,

много щастливи мигове с малкото съкровище. Да расте много здравичък и щастлив.
Да ви радва и вие да му се радвате...
Много ви целувам и снимки да пуснете, скоро ей

# 72 13 дек. 2007, 22:06 ч.

BABYLAND
Мнения: 3 409

Думи нямам да опиша вълнението си след като прочетох всички тези красиви поздравления и пожелания. Знам, че са от сърце и това ме прави още по-щастлива.
ХЕРИЧ, благодарско мила за откритата темичка, на всяка една от вас благодаря за вниманието и красивите думи, мерси и за десетките лични съобщения...абе с две думи реве ми се от щастие.
Накратко за раждането - след преглед на 6.12 с док обсъдихме варианта на 7.12 да постъпя в клиниката, която бях избрала да раждам и да предизвикаме появата на бял свят на малкото ми съкровище. Имах разкритие, той се очертаваше по-едър и решихме да не чакаме повече, тъй като настоявах за нормално раждане, а ако бяхме оставили Митенцето да порастне още малко сигурно щяхме да минем на вариант секцио.
Още през нощта получих контракции, които "поуспокоихме" с хапчета, а на 7.12 в седем и половина се паркирахме пред клиниката. Последваха преглед, туширане, настаняване, поставиха ми таблетки за предизвикване на разкритието, пак преглед, който показа че вече е малко по-голямо. В 10.30 ме вкараха в предродилна зала, пуснаха ми окситоцин и док каза "Надявам се до 14.00 часа да родиш", аз му казах че правим, струваме - до 12.00 малчо трябва да е на бял свят, защото не мога да чакам Един час по-късно гушках малката ми мечта, а док каза, че такова чудо като мен не е виждал. Първескиня да роди за три часа и половина. Боля адски, но само като го прегърнах всичко остана на заден план. Естествено, имаше пореден повод да ми се свие сърцето - не проплака веднага, наобиколиха го куп акушерки и педиатри, не знаех какво става, само питах - защо не плаче, какво му е???....та сърцето ми беше спряло от ужас, но като си го гушнах, забравих всичко друго. Обадих се по телефона на таткото и минутки след това са изнсели мъника да го покажат, мен ме "позакърпваха" в този момент.
Та приказката започна на 7.12 в 11.25 часа , изписаха ни на 9.12, сега сме си в къщи с едно прекрасно създание, което боготворим повече от всичко на света. Благодаря на Господ, че беше с нас във всяка една секунда от зачеването му до този момент. Моля се да бди над нас винаги, да ни закриля и да чуе молитвите ми да дари всяка една с по едно такова фантастично бебе.
Прегръщам ви милички!