В австрия е нормално майка с малко дете да работи 4 часа. До 12ч след това има време и къща да нагледа, за себе си време да отдели и децата да гушка .... Тук обаче "домакиня" е кофти дума .....
- Публикувана: 7 дек. 2007, 14:22 ч.
- Последно мнение: 18 дек. 2007, 09:41 ч.
Добра Майка, Добра Кариера, Добра Съпруга...
И друг път съм виждала такива и подобни теми... и женски разговори де. 
Обаче ни веднъж не съм видяла мъж да се зачуди дали е добър баща, дали има добра кариера и дали е добър съпруг/и как и в трите да е на ниво/. Що ли е така?
Първото и най-важно за мен е да съм в хармония с вътрешното си аз. А не да доказвам на света колко съм перфектна. Всяко нещо, което може да се свърши от друг - гледам да го дам друг да ми го свърши. Без възпитанието на дъщеря ми обаче.
А от доста време вече започнах да се замислям не как аз да съм нечия добра съпруга, а как някой мъж покрай мен да ми е добър съпруг. И определено ако, за да имам мъж в къщата си трябва да търча след работа и да пазарувам, готвя, сервирам, отсервирам и мия чинии... Мерси
добре ми е сама, няма нужда, много благодаря... 
Обаче ни веднъж не съм видяла мъж да се зачуди дали е добър баща, дали има добра кариера и дали е добър съпруг/и как и в трите да е на ниво/. Що ли е така?
Първото и най-важно за мен е да съм в хармония с вътрешното си аз. А не да доказвам на света колко съм перфектна. Всяко нещо, което може да се свърши от друг - гледам да го дам друг да ми го свърши. Без възпитанието на дъщеря ми обаче.
А от доста време вече започнах да се замислям не как аз да съм нечия добра съпруга, а как някой мъж покрай мен да ми е добър съпруг. И определено ако, за да имам мъж в къщата си трябва да търча след работа и да пазарувам, готвя, сервирам, отсервирам и мия чинии... Мерси
добре ми е сама, няма нужда, много благодаря... Моето мнение - по-точно и по-ясно изказано, отколкото аз бих могла. Че и убедих съпруга си в това.
Може би ще предизвикам малко разбунване на духовете сред дамите. Но аз имам по различно мнение - според мен жената трябва да е преди всичко майка, а от там на сетне - кариери и прочие. Защо ли смятам така? - Ами гледайки по цял ден колежките ми които се скъсват да се притесняват за децата си. И то нормално - майчинския инстинкт си казва думата. И съответно, нито са майки, нито работят като хората.
Несъм против жените да ходят на работа. Но да го правят не по нужда, а за удоволсвие. Ако има например форма на полудневна работа.
Несъм против жените да ходят на работа. Но да го правят не по нужда, а за удоволсвие. Ако има например форма на полудневна работа.
Ами, ето ти едно женско мнение.
Обожавам работата си, а това, че работя много, си е мой личен избор и ми доставя невероятно удоволствие.
Обожавам и децата си, но не се притеснявам излишно за тях, защото вярвам, че трябва да станат самостоятелни и оправни жени някой ден.
Майка съм на първо място, но в сърцето си. Всичко друго е работата ми.
Радвам се, че мъжът ми не мисли като теб, защото ако някой ме затвори вкъщи /пък дори и на 1/2 ден/ сигурно ще се застрелям.
Аз съм динамичен човек и обичам забързаното ежедневие. Много искам и децата ми да вземат това от мен.
А другото Isa го е казала:
...
Първото и най-важно за мен е да съм в хармония с вътрешното си аз. А не да доказвам на света колко съм перфектна. Всяко нещо, което може да се свърши от друг - гледам да го дам друг да ми го свърши. Без възпитанието на дъщеря ми обаче.
А от доста време вече започнах да се замислям не как аз да съм нечия добра съпруга, а как някой мъж покрай мен да ми е добър съпруг. И определено ако, за да имам мъж в къщата си трябва да търча след работа и да пазарувам, готвя, сервирам, отсервирам и мия чинии... Мерси добре ми е сама, няма нужда, много благодаря...
Първото и най-важно за мен е да съм в хармония с вътрешното си аз. А не да доказвам на света колко съм перфектна. Всяко нещо, което може да се свърши от друг - гледам да го дам друг да ми го свърши. Без възпитанието на дъщеря ми обаче.
А от доста време вече започнах да се замислям не как аз да съм нечия добра съпруга, а как някой мъж покрай мен да ми е добър съпруг. И определено ако, за да имам мъж в къщата си трябва да търча след работа и да пазарувам, готвя, сервирам, отсервирам и мия чинии... Мерси
добре ми е сама, няма нужда, много благодаря... 
И друг път съм виждала такива и подобни теми... и женски разговори де.
Обаче ни веднъж не съм видяла мъж да се зачуди дали е добър баща, дали има добра кариера и дали е добър съпруг/и как и в трите да е на ниво/. Що ли е така?
Първото и най-важно за мен е да съм в хармония с вътрешното си аз. А не да доказвам на света колко съм перфектна. Всяко нещо, което може да се свърши от друг - гледам да го дам друг да ми го свърши. Без възпитанието на дъщеря ми обаче.
А от доста време вече започнах да се замислям не как аз да съм нечия добра съпруга, а как някой мъж покрай мен да ми е добър съпруг. И определено ако, за да имам мъж в къщата си трябва да търча след работа и да пазарувам, готвя, сервирам, отсервирам и мия чинии... Мерси добре ми е сама, няма нужда, много благодаря...
Обаче ни веднъж не съм видяла мъж да се зачуди дали е добър баща, дали има добра кариера и дали е добър съпруг/и как и в трите да е на ниво/. Що ли е така?
Първото и най-важно за мен е да съм в хармония с вътрешното си аз. А не да доказвам на света колко съм перфектна. Всяко нещо, което може да се свърши от друг - гледам да го дам друг да ми го свърши. Без възпитанието на дъщеря ми обаче.
А от доста време вече започнах да се замислям не как аз да съм нечия добра съпруга, а как някой мъж покрай мен да ми е добър съпруг. И определено ако, за да имам мъж в къщата си трябва да търча след работа и да пазарувам, готвя, сервирам, отсервирам и мия чинии... Мерси
добре ми е сама, няма нужда, много благодаря... Иса, ти си моят нов КУМИР!
И аз напоследък взех да си мисля, че много по-добре някой да се старае заради мен, отколкото аз да се страрая заради някого... много се уморих...
И аз имах такива амбиции, от около година вече ги нямам - работя и съм извън къщи 12 часа дневно, понякога и в събота се налага да ходя на работа. Работата ми е изтощителна, шефовете държат всичко да е отлично и работя с много хора.
За децата имам малко време и ги овиквам да се оправят сами, за неща, за които са малки още.
За мъжа ми - отнася го той, защото ми е най-близък, но не издържам в този ритъм вече.
Научена съм да живея в чист и подреден дом и страдам когато моят не е, обичам прясна и топла храна, майка ми е страхотен кулинар и ми е създала вкус към хубавото, ако искам дома и децата да са ок не трябва да работя, но според мъжа ми няма да ни стигат парите ако остана вкъщи и така, налага ми се да работя, доста при това.
Мисля, че на този етап ми стига да съм добра съпруга и майка, от кариера се отказвам, но тя не се отказва от мен
дали ще е за добро?
За децата имам малко време и ги овиквам да се оправят сами, за неща, за които са малки още.
За мъжа ми - отнася го той, защото ми е най-близък, но не издържам в този ритъм вече.
Научена съм да живея в чист и подреден дом и страдам когато моят не е, обичам прясна и топла храна, майка ми е страхотен кулинар и ми е създала вкус към хубавото, ако искам дома и децата да са ок не трябва да работя, но според мъжа ми няма да ни стигат парите ако остана вкъщи и така, налага ми се да работя, доста при това.
Мисля, че на този етап ми стига да съм добра съпруга и майка, от кариера се отказвам, но тя не се отказва от мен
дали ще е за добро? 
(външният вид)
Може би ще предизвикам малко разбунване на духовете сред дамите. Но аз имам по различно мнение - според мен жената трябва да е преди всичко майка, а от там на сетне - кариери и прочие. Защо ли смятам така? - Ами гледайки по цял ден колежките ми които се скъсват да се притесняват за децата си. И то нормално - майчинския инстинкт си казва думата. И съответно, нито са майки, нито работят като хората.
Несъм против жените да ходят на работа. Но да го правят не по нужда, а за удоволсвие. Ако има например форма на полудневна работа.
Несъм против жените да ходят на работа. Но да го правят не по нужда, а за удоволсвие. Ако има например форма на полудневна работа.
Ами, ето ти едно женско мнение.
Обожавам работата си, а това, че работя много, си е мой личен избор и ми доставя невероятно удоволствие.
Обожавам и децата си, но не се притеснявам излишно за тях, защото вярвам, че трябва да станат самостоятелни и оправни жени някой ден.
Майка съм на първо място, но в сърцето си. Всичко друго е работата ми.
Радвам се, че мъжът ми не мисли като теб, защото ако някой ме затвори вкъщи /пък дори и на 1/2 ден/ сигурно ще се застрелям.
Аз съм динамичен човек и обичам забързаното ежедневие. Много искам и децата ми да вземат това от мен.
А другото Isa го е казала:
...
Първото и най-важно за мен е да съм в хармония с вътрешното си аз. А не да доказвам на света колко съм перфектна. Всяко нещо, което може да се свърши от друг - гледам да го дам друг да ми го свърши. Без възпитанието на дъщеря ми обаче.
А от доста време вече започнах да се замислям не как аз да съм нечия добра съпруга, а как някой мъж покрай мен да ми е добър съпруг. И определено ако, за да имам мъж в къщата си трябва да търча след работа и да пазарувам, готвя, сервирам, отсервирам и мия чинии... Мерси добре ми е сама, няма нужда, много благодаря...
Първото и най-важно за мен е да съм в хармония с вътрешното си аз. А не да доказвам на света колко съм перфектна. Всяко нещо, което може да се свърши от друг - гледам да го дам друг да ми го свърши. Без възпитанието на дъщеря ми обаче.
А от доста време вече започнах да се замислям не как аз да съм нечия добра съпруга, а как някой мъж покрай мен да ми е добър съпруг. И определено ако, за да имам мъж в къщата си трябва да търча след работа и да пазарувам, готвя, сервирам, отсервирам и мия чинии... Мерси
добре ми е сама, няма нужда, много благодаря... 
. на 100% заставам зад тези думи. Dembi, ако мъж ми разсъждаваше като теб, досега щях да съм разведена... жалко за жена ти...
Не зная защо мнението на Демби да е толкова неприемливо, та чак до жал за жена му да се стига?
Когато се работи за собствено удоволствие, а не по принуда размахът е по-голям, защото не ти пука дали шефът ще те изгони или не. И шефът го знае и не може да те прави на маймуна заради заплахата от гладна смърт без тази заплата.
Когато се работи за собствено удоволствие, а не по принуда размахът е по-голям, защото не ти пука дали шефът ще те изгони или не. И шефът го знае и не може да те прави на маймуна заради заплахата от гладна смърт без тази заплата.
Може би ще предизвикам малко разбунване на духовете сред дамите. Но аз имам по различно мнение - според мен жената трябва да е преди всичко майка, а от там на сетне - кариери и прочие. Защо ли смятам така? - Ами гледайки по цял ден колежките ми които се скъсват да се притесняват за децата си. И то нормално - майчинския инстинкт си казва думата. И съответно, нито са майки, нито работят като хората.
Несъм против жените да ходят на работа. Но да го правят не по нужда, а за удоволсвие. Ако има например форма на полудневна работа.
Несъм против жените да ходят на работа. Но да го правят не по нужда, а за удоволсвие. Ако има например форма на полудневна работа.
Ами, ето ти едно женско мнение.
Обожавам работата си, а това, че работя много, си е мой личен избор и ми доставя невероятно удоволствие.
Обожавам и децата си, но не се притеснявам излишно за тях, защото вярвам, че трябва да станат самостоятелни и оправни жени някой ден.
Майка съм на първо място, но в сърцето си. Всичко друго е работата ми.
Радвам се, че мъжът ми не мисли като теб, защото ако някой ме затвори вкъщи /пък дори и на 1/2 ден/ сигурно ще се застрелям.
Аз съм динамичен човек и обичам забързаното ежедневие. Много искам и децата ми да вземат това от мен.
А другото Isa го е казала:
...
Първото и най-важно за мен е да съм в хармония с вътрешното си аз. А не да доказвам на света колко съм перфектна. Всяко нещо, което може да се свърши от друг - гледам да го дам друг да ми го свърши. Без възпитанието на дъщеря ми обаче.
А от доста време вече започнах да се замислям не как аз да съм нечия добра съпруга, а как някой мъж покрай мен да ми е добър съпруг. И определено ако, за да имам мъж в къщата си трябва да търча след работа и да пазарувам, готвя, сервирам, отсервирам и мия чинии... Мерси добре ми е сама, няма нужда, много благодаря...
Първото и най-важно за мен е да съм в хармония с вътрешното си аз. А не да доказвам на света колко съм перфектна. Всяко нещо, което може да се свърши от друг - гледам да го дам друг да ми го свърши. Без възпитанието на дъщеря ми обаче.
А от доста време вече започнах да се замислям не как аз да съм нечия добра съпруга, а как някой мъж покрай мен да ми е добър съпруг. И определено ако, за да имам мъж в къщата си трябва да търча след работа и да пазарувам, готвя, сервирам, отсервирам и мия чинии... Мерси
добре ми е сама, няма нужда, много благодаря... . на 100% заставам зад тези думи. Dembi, ако мъж ми разсъждаваше като теб, досега щях да съм разведена... жалко за жена ти... И кое точно е жалкото?
За мен по жалко от жена-кариеристка зарязала децата на гледачки няма!
Не визирам нормално работещите жени, а този тип за които висенето в офиса до късно, събота и неделя е цел номер 1.
Нито една работа, нито парите, нищо не може да замени връзката майка-дете. Няма как. Майката е една!
Хабиш си думите напразно!
Не биха могли да те разберат защото трябва да се доказват, че стават за мъже ...
виж какво пишат - вкъщи да чисти чистачка, децата на училище и занималня, вечер 1 час да им се поскара, да начеше котето и пак на работа да изкарва много пари и да "гради кариера" .... това е идеала ....
Не биха могли да те разберат защото трябва да се доказват, че стават за мъже ...
виж какво пишат - вкъщи да чисти чистачка, децата на училище и занималня, вечер 1 час да им се поскара, да начеше котето и пак на работа да изкарва много пари и да "гради кариера" .... това е идеала ....
, повечето дори не съм ги забелязала, като конкуренция по пътя.