Труден въпрос.
Ако парите са само от неговите родители е ясно, но явно не е точно така.
При мен примерно, апартамента е само на мое име защото е купен с пари от майка ми и баща ми и ми е дарен от тях.
Не е делимо имущество защото аз така исках.
В крайна сметка аз имам един лаф:
"Моето си е мое и не си го давам, както и чуждото не искам!"
Ако парите са само от неговите родители е ясно, но явно не е точно така.
При мен примерно, апартамента е само на мое име защото е купен с пари от майка ми и баща ми и ми е дарен от тях.
Не е делимо имущество защото аз така исках.
В крайна сметка аз имам един лаф:
"Моето си е мое и не си го давам, както и чуждото не искам!"
Няма да се съглася, разбира се, що за глупост 
СИО не е измислена случайно 
Но ако едната страна дава значително по-голямата част от парите, според мен заслужава и дялът да се раздели пропорционално. Някой спомена за мебели и семеен уют...Мебелите са нещо, което се амортизира твърде бързо...немислимо е да се срваняват мебели с недвижим имот. А за уюта - също е нелепо да се твърди, че щом жената създава уюта - давай 50% от имота да е неин...
. Не защото съм за материалните неща, а защото подходът му към нашата връзка, явно е с едно на ум