Татковци при раждане

Грозна картинка си е, колкото и да не ни харесва как звучи тази дума. Много обичам мъжа си, той много искаше да присъства на раждането, после се разубеди, не знам поради какви съображения. Още първия път като изяви това си желание, изпаднах в потрес. После си отдъхнах. Е, никой не може да ме убеди, че на който и да е мъж му е приятно да гледа жена си разкрачена, кървяща, измъчена и с недобре направена клизма (поне в моя случай)!

Добре, де чудно ми е по какъв точно начин може да ми помогне мъжът ми, докато напъвам като животно???
Аз лично този момент почти не го помня - като в мъгла мие, но помня, че хаосът беше страшен, крещях жестоко и надали щеше да ми е от полза ако му счупя ръката от стискане.
Нито може да напъва вместо мен, нито може да ми съчувства - няма мъж който да знае или да предполага какво е чувството да изгонваш бебе, така, че кому е нужно да се терзае, че с нищо не може да облекчи мъките на жена си.
Незнам - явно е до човек - на мен от това, че бях с непознати хора в родилна зала ми беше по-приятно и спокойно.

В такъв случай няма за какво да се притесняваш - отивай смело. Ако и жена ти иска да си до нея, мисля, че е чудесен начин да й покажеш колко си привързан към нея. Няма начина да не го оцени.
Аз не исках мъжът ми да присъства, защото раждах със секцио и гледката на една операция не е приятна за никого.

Честно казано, мерси от такива доказателства. ))) Точно от това не бих искала да е заинтересован мъжът ми. ) Хиляди пъти по-добре да е заинтересован после от детето си. )

  Това е някакъв особен вид самоуважение, май? Като сте го правили това бебе, не си ли мислила за животинското в теб?

Нашият татко присъства на раждането. Докато чаках пълно разкритие си говорихме и ми беше много спокойно. След това мъжът ми също беше до мен по време на напъните, видя как се роди дъщеря ни, чу как проплака за първи път. След това 2-3 часа останахме в родилната зала - аз, тати и бебка  и се радвахме един на друг Много се радвам, че всичко протече така, аз даже не мога да си представя раждането без нашия татко. Следващия път мъжът ми ще присъства отново! 

Ние обаче никога не сме имали колебания по този въпрос- нито той, нито аз. И за двамата беше най-естественото нещо присъствието на таткото по време на раждането. Ако обаче единият от двамата партньори не се чувства комфортно - по-добре да не се насилват нещата.

Не благодаря , ако раждам секцио тогава може

Моят мъж също присъстваше и слава Богу. Болницата, в която раждах е много голяма и през цялото време бях сама, акушерката много рядко се вясваше. Та добре, че беше той, да ми бъде акушерка, да ми говори, да ме масажира, да ми търпи крясъците:) Ако имам второ раждане, пак бих искала да е там. До този момент не мисля, че въобще е повлияло на интимните ни отношения. Това е моят опит, всеки знае себе си.

Себеуважение не ми липсва, ама си е животинско нормалното раждане, колкото и да е леко и безпроблемно.
А за правенето - колко е животинско - всеки сам си знае.
По тази логика - дай като хапваме заедно - после заедно и да ходим до тоалетната.
Аз лично не бих искала мъжът ми да ме вижда в състоянието, в което бях докато раждах, разбираш ли. Това си е моето мнение по въпроса. Никога не съм имала нужда той по този начин да доказва подкрепата и любовта си към мен и детето - начини хиляди.
Щастлива съм от това, че докато бременеех и лежах вкъщи 4 месеца за задържане ме е носил на ръце - и в буквалния смисъл на думата -  и е треперил при всяка контракция и прокървяване, че е броил с мен дните до термина, че е стоял в колата и ме е чакал да родя нашето детенце, че е бил с мен в отделението след като родих при всяка възможност, че е влизал нелегално по нощите да ми носи шоколадче, да зърне ей така детенцето през вратата и стъклото, че сме водили разговори с часове и сме плакали и сме се смели заедно за всяка болест на детенцето и първите крачки и усмивки.
Ей това е по-важно за мен и това е любов и подкрепа за мен.
Защо трябва да му причинявам притеснението и безсилието да ме гледа как се мъчи, не ми е нужно, нито пък на мен. Достатъчно ужас е изживял с тази бременност,за да гледа и това. Наречете го слабост ако искате.
Другото- който желае - нека присъства, нямам нищо против. Просто не искам моя мъж да е там точно в този момент. Сега мисля така, а може би по-нантатък  - кой знае......
Нали знаете - никога не казвай никога

Не би издържал на гледката как се мъча. Само като се порежа леко, се втурва да ме спасява, а си представям какво щеше да е като ми види как вия от болки. По-добре не.

Не,не би се навил.Ама и аз не искам

Не бих желала таткото да присъства тъй като няма да се чувствам добре и ще ми бъде притеснено а и мисля че няма да издържи на тези емоции!

Никога не съм имала желание съпругът ми /същият се явява и татко, в случая  / да присъства на ражданията на децата ни.
Честно казано самата аз се чувствам по- спокойна само сред лекари и акушерки, не желая при раждането да имам свои близки около мен. Присъствието им няма да ми помогне. В този момент предпочитам анестезиологът, не че е по- добре изглеждащ, просто ми е по- полезен.

Съпругът ми категорично държи да присъства на раждането.

Навън много от мъжета са с жените си в този момент и това се смята за нещо нормално.

Ще разкажа как е минало живот и здраве след няколко месеца 

Таткото по време на раждане е супер.
Не пропускай момента, втори шанс няма да имаш.
Съпругът ми беше до мен през цялото време, което за нас е най-нормалното нещо на света.
И не не мислим, че раждащата жена е грозна гледка. Той не е припадал.
Секс правим.Заедно сме, обичаме се повече от всякога!