Има,има.... 
- Публикувана: 11 дек. 2007, 10:21 ч.
- Последно мнение: 11 дек. 2007, 18:22 ч.
за мъжете
И в моя живот има един такъв човек - красив, със страхотно тяло, умен, паралия, S-класа.
И до ден днешен като се видим или чуем нещо ме свива стомаха и почвам да бърборя едни глупости, абе точно като ученичка.
Не съжалявам,че не сме заедно като семейство,защото щеше да ми скъса нервите, той просто не е създаден за една жена.
И до ден днешен като се видим или чуем нещо ме свива стомаха и почвам да бърборя едни глупости, абе точно като ученичка.
Не съжалявам,че не сме заедно като семейство,защото щеше да ми скъса нервите, той просто не е създаден за една жена.
мъже с физическа красота, и с "бедна душевност"- т.е човек, който не може нищо да ви даде, откъм чувства, сигурност, стабилност, а единствено и само секс??? 
Не припадам като го видя, дори ако нямам идея за усещането да съм с него, по-скоро не бих. Изкушавам и съм изкушена. Това ни свързва само.
А ти marsiana?
има, затова и зададох въпроса, дали и на друг му се е случвало, вчера съвсем случайно той ме видя, как ме позна в гръб и аз незнам, беше тъмно, той с кола и почна да свири,в първия момент даже не загрях, кой е този дето ми свирка и днес цял ден го мисля, как ме позна в гръб
,ама ми стана хубаво дее, че се обади , а не ме подмина с колата, че и задръстване направи 
Абе знам го, че за нищо не става, ама пак ми стана едно такова носталгично...... и хубаво!!
И в моя живот има един такъв човек - красив, със страхотно тяло, умен, паралия, S-класа.
И до ден днешен като се видим или чуем нещо ме свива стомаха и почвам да бърборя едни глупости, абе точно като ученичка.
Не съжалявам,че не сме заедно като семейство,защото щеше да ми скъса нервите, той просто не е създаден за една жена.
И до ден днешен като се видим или чуем нещо ме свива стомаха и почвам да бърборя едни глупости, абе точно като ученичка.
Не съжалявам,че не сме заедно като семейство,защото щеше да ми скъса нервите, той просто не е създаден за една жена.
Все едно говориш и за този, дето мен ме разтреперва все още.
Невероятен във всяко едно отношение - с единствено изключение - абсолютен егоист в чувствата.
Дори при случайно засичане в нет-а ми се подкосяват краката /а минаха повече от 8 г./.
Скъсам ли с един мъж, късам завинаги. Когото и да видя после, съм го отписала. Но пък като видя някой бивш , винаги ми се свива коремът. Но не от желание, ами нещо като стрес ми се образува. И ако може да се разминем, без да се обясняваме...
Иначе имах една голяма любов преди мъжа ми, но той не е в България и няма как да се видим (от по-бедна от нашата държавица е, тка че не става дума за Чужденецът в онзи смисъл на думата, който навява на асоциации с материализъм). И макар да е приключило всичко и никога да не бих се върнала към тази връзка, независимо от обстоятелствата, понякога се сещам за него и ми става носталгично. Защото получавах всичко в емоционален план, от което имах нужда и то в огромни количества. Много хубави моменти имах. Може мъжът ми да го обичам милиони пъти повече, но той и онзи са много различни. Онзи беше много открит, емоционален и горещ тип човек, докато мъжът ми е затворен, студен и не показва открито и бурно чувствата си, той е човек на делата, на тихите жестове... Докато онзи винаги обличаше с думи, бурни емоции и страст всяко свое чувство. Ей това ми липсва, защото и аз самата съм от емоционалната порода и ми е трудно да разбирам езика на тихите жестове... Но пък природата има баланс - многото бурни емоции от двете страни водят до късо съединение...
Иначе имах една голяма любов преди мъжа ми, но той не е в България и няма как да се видим (от по-бедна от нашата държавица е, тка че не става дума за Чужденецът в онзи смисъл на думата, който навява на асоциации с материализъм). И макар да е приключило всичко и никога да не бих се върнала към тази връзка, независимо от обстоятелствата, понякога се сещам за него и ми става носталгично. Защото получавах всичко в емоционален план, от което имах нужда и то в огромни количества. Много хубави моменти имах. Може мъжът ми да го обичам милиони пъти повече, но той и онзи са много различни. Онзи беше много открит, емоционален и горещ тип човек, докато мъжът ми е затворен, студен и не показва открито и бурно чувствата си, той е човек на делата, на тихите жестове... Докато онзи винаги обличаше с думи, бурни емоции и страст всяко свое чувство. Ей това ми липсва, защото и аз самата съм от емоционалната порода и ми е трудно да разбирам езика на тихите жестове... Но пък природата има баланс - многото бурни емоции от двете страни водят до късо съединение...