На твое място бих подала жалбата, особено след това развитие на нещата. Реакцията на класната е красноречива. Нормално е да се противи и да се опитва да замаже положението. При подаване на официална жалба ще трябва да се предприемат конкретни действия, а на нея това не й се нрави много. Всеки използва предимствата си. Ти имаш на своя страна правилника и закона. Възползвай се.
- Публикувана: 11 дек. 2007, 14:32 ч.
- Последно мнение: 25 ян. 2008, 13:22 ч.
дете със садистични наклонности
Минзухар, сега видях темата 
Първо съжалявам много за случката, просто не искам и да мисля как бихме реагирали аз или нашето тати ако се случи такова нещо
Относно последните новини, не се изненадвам. Моето мнение, подайте жалба до инспектората и сменете училището. Не заради друго, сигурно някой ще се задейства и ще вземе мерки, но твоето детенце едва ли ще ходи с удоволствие на училище, а със страх.
Иначе по темата за агресията, смятам да пусна мойте деца в частно училище със строг контрол. Дано има добра конкуренция и да можем да устискаме финансово.
Целувки на детенцето ти
Първо съжалявам много за случката, просто не искам и да мисля как бихме реагирали аз или нашето тати ако се случи такова нещо
Относно последните новини, не се изненадвам. Моето мнение, подайте жалба до инспектората и сменете училището. Не заради друго, сигурно някой ще се задейства и ще вземе мерки, но твоето детенце едва ли ще ходи с удоволствие на училище, а със страх.
Иначе по темата за агресията, смятам да пусна мойте деца в частно училище със строг контрол. Дано има добра конкуренция и да можем да устискаме финансово.
Целувки на детенцето ти
Почакайте малко, бе моми. Нали детето ще продължава да учи там. Достатъчно сме свидетели на мнителни учители (например като детенце е "черна овца" класа), сега жалба да се подаде и учителката ще си го изкарва на него.
По скоро бих заплашила учителката, че ако не се включи активно в разрешаване на конфликта и ако има и само намек
за повтаряне на случката, тогава ще подадеш молба. Така ще я мотивираш да действа и можеш да запазиш благоразположението към детето.
По скоро бих заплашила учителката, че ако не се включи активно в разрешаване на конфликта и ако има и само намек
за повтаряне на случката, тогава ще подадеш молба. Така ще я мотивираш да действа и можеш да запазиш благоразположението към детето.
Да го оставят онзи калпазанин да бие дечурлигата и учителката да се почесва. Хайде моля ти се 
Точно такива страхове имах и аз, когато не подавах оплакване. Можеш да избираш - страх от другите деца, ежедневен стрес, или тормоз от страна на учител. Поне във твория случай няма да се страхуваш за живота му.
Вчера говорих с моя син, имаше сълзи в очите му отново, въпреки че за да се докаже пред другите и той стана лош. Помолих го само да не се включва в тормоз на друго дете, да си помисли че и на него би могло да се случи. Само дето на него наистина му се е случвало... Днес решихме с мъжа ми в кое училище да го прместим евентуално, за да го откъснем от компанията докато процесът на "сработване" на детето ми с групичката не е стигнал прекалено далеч и той да се е превърнал необратимо в хищник.
Вчера говорих с моя син, имаше сълзи в очите му отново, въпреки че за да се докаже пред другите и той стана лош. Помолих го само да не се включва в тормоз на друго дете, да си помисли че и на него би могло да се случи. Само дето на него наистина му се е случвало... Днес решихме с мъжа ми в кое училище да го прместим евентуално, за да го откъснем от компанията докато процесът на "сработване" на детето ми с групичката не е стигнал прекалено далеч и той да се е превърнал необратимо в хищник.
Оф, много неприятна работа... Пасивността на класната изобщо не ме учудва. 
В училището на дъщеря ми един й се беше изплюл върху сандвича. Казала на госпожата и какво последвало - меланхолично и незаинтересовано провлачване на името му и си влезнала в стаята. Ако можеш и имаш сили да се разправяш не оставяй нещата така.
В училището на дъщеря ми един й се беше изплюл върху сандвича. Казала на госпожата и какво последвало - меланхолично и незаинтересовано провлачване на името му и си влезнала в стаята. Ако можеш и имаш сили да се разправяш не оставяй нещата така.
Да, но ако става дума за систематичен тормоз и не са взети всички мерки. Докато тука случая ми изглежда инцидентен, препречил се мъничкия на невероятен побойник. Учителката се скатава - не иска да взима отношение (най-вероятно защото майката на другото работи в училището).
Все пак първата стъпка ако някой не иска да си свърши работата не е уволнение, а забележка, мотивиране, пък после ако няма ефект, тогава уволняваш!
Аз бих използвала скрита заплаха към учителката - да си отваря очите. Ако се извади и едно медицинско, може и разговор с директорката и учителката едновременно. Размахваш медицинското, показваш, че си готова да подадеш жалба, и им даваш възможност да реагират: ако трябва да назначат някой да седи до краченцето на агресивното дете и да го предпазва от необмислени побои. Отговорността за сигурността на детето е тяхна.
А така, какво? Подаваш жалба, инспектората идва, трият им сол, те обещават, че ще смъмрят детето, показват, че вече е имало разговори между родители и деца в присъствието на класната, споразумели са се за конкретни действия (както Минзухар вече разказа) и после ще го гледат накриво поне до 4 клас (учителката им преподава по всичко до 4 клас).
Все пак първата стъпка ако някой не иска да си свърши работата не е уволнение, а забележка, мотивиране, пък после ако няма ефект, тогава уволняваш!
Аз бих използвала скрита заплаха към учителката - да си отваря очите. Ако се извади и едно медицинско, може и разговор с директорката и учителката едновременно. Размахваш медицинското, показваш, че си готова да подадеш жалба, и им даваш възможност да реагират: ако трябва да назначат някой да седи до краченцето на агресивното дете и да го предпазва от необмислени побои. Отговорността за сигурността на детето е тяхна.
А така, какво? Подаваш жалба, инспектората идва, трият им сол, те обещават, че ще смъмрят детето, показват, че вече е имало разговори между родители и деца в присъствието на класната, споразумели са се за конкретни действия (както Минзухар вече разказа) и после ще го гледат накриво поне до 4 клас (учителката им преподава по всичко до 4 клас).
Минзухар, разбирам те напълно.И аз съм в същата дилема. Сега , когато ядът от бездействието на чак обидените от моето вмешателство госпожи ми поотмина реших, че те никога нямя да имат добро или най-малкото същото отношение към сина ми /след като очевидно се почувстваха засегнати от моята намеса и несъгласието ми да ги оставя да разрешават проблемите сами, тъй като явно те не се справят и нещата все още продължават/. Няколко часа след като сме тръгнали с мъжа ми оттам станал друг инцидент. Дете от друг първи клас спънало възрастна учителка, която паднала лошо и си счупила ръката.Синът ми е мил близо и е видял всичко, разказа ми го възмутен. Реших да го преместя, докато все още се възмущава на подобни случки, а не се е променил дотолкова, че да се радва.Въпросната госпожа сега е с гипс!!!Явно учениците трябва да започнат да бият учителите, за да се стреснат последните и да признаят, че има проблем!На фона на всичко това незнам дали ще подавам жалба в инспектората или просто ще говоря с пом. директорката и директора и въобще как ще процедирам. Ще преценя утре на място.Незнам дали има смисъл да се жалвам и спасявам децата на явно безразлични към дисциплината в училище родители, безразличните госпожи или по-висши инстанции, които явно не са си свършили работата. В крайна сметка гарван гарвано око не вади и незнам дали има смисъл от цялата тази разправия или е по добре веднага да се преместим в другото училище, да забравим и да се успокоим най-после. Вече цял месец го преживявам и съм на предела на силите си. Сигурно не всички, да не кажа , че повечето няма да са на това мнение, но нека се съдим един друг, само тогава , когато сме били в подобна ситуация!!!! 
На твое място бих подала жалбата, особено след това развитие на нещата. Реакцията на класната е красноречива. Нормално е да се противи и да се опитва да замаже положението. При подаване на официална жалба ще трябва да се предприемат конкретни действия, а на нея това не й се нрави много. Всеки използва предимствата си. Ти имаш на своя страна правилника и закона. Възползвай се.
Искам да променя част от мнението си.
При положение, че наистина са се разбрали родителите помежду си, може да се поизчака малко и да се види какво ще стане. Ако нещата не вървят, може да се подаде жалба.
Но за учителката, хм, май срещу нея трябва да е жалбата, ако се прави на ударена. Нейното поведение не помага за разрешаването на случая, а само задълбочава недоволството на майката.
Радмила, нямамжелание за спор, за това за последен път пиша в отговор на твой пост тук по темата.
Детето ми е 6ти клас, тормозът е от първи клас. Първата класна на детето ми също обещаваше, директорката - също. След приключване на разгвора нещата оставаха по същия начин, т.е. "през едното ухо влязло, през другото - излязло". "Малки заплати", "лоши условия" и т. н. фактори хич не ме интересуват когато става дума затова че детето ми страда защото не си вършат работата. Голяма част от родителите нямат и идея как се държат децата им в училище, просто защото класната не казва на родителя за проблеми. Мерки севзимат само след като има писмена жалба с входящ номер, срещу което те трябва да представят някакви подписи на някой си че е бил уведомен. Всичко останало е заблуда, дори педагогическия съветник на родителска среща ме гледаше в очите и ме лъжеше, просто за да мине театрото "ние сме заинтересовани" пред родителите, тъй като нямаше начин да се измъкнат - жалбата беше с входящ номер. Няма да влизам в подробности, просто както е приказката "за благодаря не работя", така за да има някакво доказателство пред инспесторат, че ти си се оплакал трябва жалба с входящ номер. Останалото е твоята дума срещу думата на учител. Коя тежи повече?
Минзухар, сигурна съм, че втория инцидент няма да остане без последици.
Помисли си - ежедневни сълзи заради тормоз от съученик, който повлича крак и целия клас започва да се гаври сдетето, или тормоз от страна на учител. Изборът не е лек. Това, с което мога да ти помогна е това, което ти разказах от опита ми.
Детето ми е 6ти клас, тормозът е от първи клас. Първата класна на детето ми също обещаваше, директорката - също. След приключване на разгвора нещата оставаха по същия начин, т.е. "през едното ухо влязло, през другото - излязло". "Малки заплати", "лоши условия" и т. н. фактори хич не ме интересуват когато става дума затова че детето ми страда защото не си вършат работата. Голяма част от родителите нямат и идея как се държат децата им в училище, просто защото класната не казва на родителя за проблеми. Мерки севзимат само след като има писмена жалба с входящ номер, срещу което те трябва да представят някакви подписи на някой си че е бил уведомен. Всичко останало е заблуда, дори педагогическия съветник на родителска среща ме гледаше в очите и ме лъжеше, просто за да мине театрото "ние сме заинтересовани" пред родителите, тъй като нямаше начин да се измъкнат - жалбата беше с входящ номер. Няма да влизам в подробности, просто както е приказката "за благодаря не работя", така за да има някакво доказателство пред инспесторат, че ти си се оплакал трябва жалба с входящ номер. Останалото е твоята дума срещу думата на учител. Коя тежи повече?
Минзухар, сигурна съм, че втория инцидент няма да остане без последици.
Помисли си - ежедневни сълзи заради тормоз от съученик, който повлича крак и целия клас започва да се гаври сдетето, или тормоз от страна на учител. Изборът не е лек. Това, с което мога да ти помогна е това, което ти разказах от опита ми.
Че вие пак много сте чакали- 6 години. Ние в къщи сме по- нервни, правим проблем веднага. Интересно как още не са ни нарекли в очите "конфликтни" /а какво си мислят не ми дреме много, даже хич/.
При нас добре че нещата се повдигнаха като въпроси и решиха основно от класната. Ако тя не беше се нагърбила с проблема и решаването му сега определено хлапето ми щеше да е в друго училище.
При нас добре че нещата се повдигнаха като въпроси и решиха основно от класната. Ако тя не беше се нагърбила с проблема и решаването му сега определено хлапето ми щеше да е в друго училище.
))) в никакъв случай не искам да споря. Ако Минзухар прецени, тя ще си подаде жалба. Просто искам да насоча темата и към не толкова агресивна реакция с оглед на това дали би била толкова ефективна (за детенцето).
Говоря от собствен опит и много добре те разбирам какво си преживяла. Когато дъщеря ми беше в 1 клас (живеехме в Австрия), положих много усилия да я запиша в хубав клас музикален, в училище с добро име. Беше единствената чужденка в класа и тормоза не беше физически, а психически (на расова основа). Въпреки енергичните ми действия и разговори с класната и директорката, резултати нямаше, първо отричаха да има проблем, но аз неколкократно чух расистки обиди (в най-общи линии - да си ходи там откъдето е дошла). След конфронтация, гадната директорка расистка ми каза, че при записването ми е намекнала, че едва ли детето ще се чувства добре.
Следваше жалба, инспектори, обещания, че ще се работи по въпроса и т.н. Детето ми почна да получава по-ниски (неоправдано) оценки, а обидите не спряха. По немски език имаше 5 накрая на годината, защото не говорела достатъчно добре - та тя почти не говореше български, немският й е като майчин език - отвратително, дискриминиращо, нечестно....
След първи клас просто я преместих във Френския лицей, където само дето нямаше ескимоси и детето грейна. По френски си има шестици, на никой не му хрумва да я дискриминира, расте доволна, усмихната, щастлива, самоуверена. Сега като си спомня отново всичко отново ми се преобръща стомаха и ме е яд, защо не я преместих веднага, защо реших, че ще се боря с вятърни мелници на гърба на моето дете.
Говоря от собствен опит и много добре те разбирам какво си преживяла. Когато дъщеря ми беше в 1 клас (живеехме в Австрия), положих много усилия да я запиша в хубав клас музикален, в училище с добро име. Беше единствената чужденка в класа и тормоза не беше физически, а психически (на расова основа). Въпреки енергичните ми действия и разговори с класната и директорката, резултати нямаше, първо отричаха да има проблем, но аз неколкократно чух расистки обиди (в най-общи линии - да си ходи там откъдето е дошла). След конфронтация, гадната директорка расистка ми каза, че при записването ми е намекнала, че едва ли детето ще се чувства добре.
Следваше жалба, инспектори, обещания, че ще се работи по въпроса и т.н. Детето ми почна да получава по-ниски (неоправдано) оценки, а обидите не спряха. По немски език имаше 5 накрая на годината, защото не говорела достатъчно добре - та тя почти не говореше български, немският й е като майчин език - отвратително, дискриминиращо, нечестно....След първи клас просто я преместих във Френския лицей, където само дето нямаше ескимоси и детето грейна. По френски си има шестици, на никой не му хрумва да я дискриминира, расте доволна, усмихната, щастлива, самоуверена. Сега като си спомня отново всичко отново ми се преобръща стомаха и ме е яд, защо не я преместих веднага, защо реших, че ще се боря с вятърни мелници на гърба на моето дете.