дете със садистични наклонности

В тема Първокласници тъкмо умуваме върху агресията, в класовете на децата ни, ето че и Вие отваряте такава тема. Какво става?!? Страшно!

Това е просто ПОХВАЛНО!  100 пъти е прочетена темата и никой няма становище! 
Това ли заслужават децата ни? Считате го за в реда на нещата???

Минзухар, не знам какво да ти кажа... ужасно, ужасно. Сега четох за пребито до смърт момче... В темата за първокласниците аналогични на твоя случаи.... какво става бе, да му се не знае, какво им има на тия деца? И на родителите им?

Ужасно е! МИнзухар, няма да е лесно, но дано се справите със ситуацията!

Минзухар,
Пред такова неадекватно поведение хората обикновено онемяват.
Не зная какви мерки можеш да вземеш ти, но родителите на "садистчето" определено трябва да вземат мерки.  Психолог, психиатър... Знам ли! Това определено е ненормално поведение и детето е опасно за околните.
Но у мен се появи и друг въпрос, къде е била учителката в това време? Децата не са ли твърде малки да са без надзор в междучасието? Не е зле да се поинтересуваш и от това.
Лично аз не бих се задоволила с празни извинения и обещания за някакви мерки, които някога ще бъдат взети, за да се гарантира безопасността на децата в училище. равнодушието и подминаването на подобни неща в тази възраст води до изграждане на чувство за мощ и ражда насилници.
Точно днес има пресен пример за това http://www.dnes.bg/article.php?id=44899

Ужас! Незнам какво става с тези деца... 

Това мисля и аз, това дете е опасно за околните. И моя син със сигурност няма да е единствената му жертва, както и родителите да се опитат да разговарят с него.  Ще потърсим и психолога, ако има такъв. И понеже детето е син на служител в училището, ако не се вземат наистина сериозни мерки, тежко на училището.. Съжалявам, че ви натоварвам, не съм на себе си. И аз ще пиша как се развиват нещата.

Съжалявам много за случилото се, минзухар!
Напълно разбирам как се чустваш в момента.Миналата седмица със сина ми се случи нещо подобно,само че в яслата(дори пуснах тема тук).Аз също нямам обяснениеза появата на  такава  жестокост и агресия у толкова малки деца...
При нас след този инцидент детето бе насочено към работа с детски психолог.
Дано и във вашата ситуация се намери адекватно решение и подобно нещо да не се случва никога повече.
Предполагам,че детенцето ти е силно травмирано от случката. Дано успее бързо да се възтанови.Това е най-важното сега.

Минзухар, ужасно е! Аз това не го наричам дете със садистични наклонности, а агресивно или проблемно дете 
Миналата учебна година синът ми беше изпаднал в подобна ситуация, с един от съучениците си. Не сме в България, но този проблем го има навсякъде. Имах специален разговор с класния по въпроса, защото той не реагира навременно и адекватно на ситуацията. По принцип уж преподавателите ги наблюдават и се работи с агресивните деца, но в нашия случай контролът явно е бил отслабен. Учителят разговаря с детето и родителите му, извиниха се официално на моя син. Ситуацията беше дискутирана на събиране пред цялото училище. От тогава синът не се е оплаквал. Но трябва всички активно да се включат за решаването на проблема, учители, пострадали деца и родители, както и виновните деца и техните родители. А агресивното дете, трябва да се включи в специална програма, където го учат на самоконтрол.

В първи клас моят син беше бутнал дете, което си ударило главата в радиатора. Нещо се закачали, сдърпали се, обидили се и синът ми прибягнал към това. Всъщност не знам какво е било в действителност, другото дете беше добре, само с цицина. Проведохме дълъг разговор с класната му, тя беше много възмутена, каза си, че няма да позволи така да се държат децата й, искаше и от нас съдействие. Разпита ме дали в семейството не се държим така, дали не е гледал някъде насилие. Аз наистина не го бях очаквала от него, защото много сме си говорили за дисциплината му, но станалото станало. Имаше наказание, предхождано от много дълъг разговор и обяснения, какви могат да са последствията от такова негово поведение. Две години от тогава, класната му все го хвали, че е много кротък и не е закачил никого. Радвам се, че успяхме да тушираме порива му на агресия още в зародиш.
Та мисълта ми е, че много зависи от родителите на другото дете и как те ще поемат нещата. Голямо влияние би могла да окаже и учителката. Има начини да се потърсят съответните институции да помогнат, ако родителите се отнесат несериозно или не успеят да се справят.

Правилникът на училището и другите нормативни документи позволяват ли подаване на жалба до директора и разглеждане на случая?

УЖАС!!! Много гадно. Какво става с децата, накъде върви света!

Всичко зависи от неговите родители, ако осъзнават проблема на детето си, ще положат усилия, но ако агресията е нормална за тях, не знам 

Като  бях малка много ме беше страх от м/учасията, винаги имаше побоища, виждам, че нещата не са сепроменили 

Ако родителите не искат, никой не може да ги принуди да заведат детето при психолог или психиатър, освен, ако не е станало нещо ужасно и непоправимо. По закон децата не носят наказателна отговорност. А много родители в никакъв случай не биха направили сами нещо, защото се страхуват от това, което може да чуят от специалиста. Затова предпочитат със зъби и нокти да отричат, че има проблеми.

И според мен има голяма толерантност към детското (и възрастното) насилие в БГ. Очевидно агресивни деца се наричат палави. В много случаи психологът на училището се опитва само с разговори да промени нещата, но среща отпор от родителите. Много родители изобщо не търсят начин да защитят децата си, защото "не могат да променят нищо". Учителите не могат да смогнат да въдворяват ред и дисциплина, защото точно родителите на най-агресивните деца вдигат скандали и отправят откровени заплахи.

Наскоро видях мултимедийна детска програма, финансирана от ЕС, продукт на специалисти от различни европейски университети, чрез която се обучават децата как да действат при ситуация на насилие. За съжаление не помня името на тази "игра" и не зная дали в БГ се използва. Децата се научават да се справят с емоциите си, да изградят алгоритъм от подходящи за себе си реплики и реакции, за да не стават жертва на насилие от страна на свои съученици.

И все пак остава открит въпросът какво се прави с децата, които са склонни или проявяват агресия към своите връстници, а не само да защитаваме жертвите пост-фактум.

 

Съжалявам за това което се е случило на детенцето ти. Дано родителите да осъзнаят проблема и да вземат мерки това да не се повтаря.

Минзухар, прочетох темата веднага, щом я пусна. Помамена от заглавието, макар и да бях 99% сигурна, че става въпрос за жертва, все пак изпитах плаха надежда, че има 1% вероятност да е пусната от майка, която се притеснява от агресията на собственото си дете.
Уви, очакванията ми не се сбъднаха. Как пък никога не видях някой родител да се притеснява от агресивното поведение на собственото си дете? Даже и да има подобни теми, то веднага неприемливото за обществото поведение се обяснява и оправдава с лидерските качества на оправното чедо. А жертвите? Ми те са си виновни, да са ги научили вкъщи да се защитават. 
Ето, затова не взех отношение, защото няма смисъл. Всеки реве, че детето му е малтретирано, никой не реве, че неговото е насилник. Като че ли такива деца нямат родители... 

Как` Сийка, няма да видиш тема, в която родител да се опасява, че дтето му е агресивно. Родителите на тези деца смятат, че няма проблем. И точно там е истинският ужас.

Сийке, неадекватен е поста ти.  Няма как да очакваш от мен да се жалвам от агресивността на детето си, защото няма такава. Или може би имаш предвид, че вероятно то си го е залужило, за да се случи?

НЕ е неадекватен, не си чела внимателно. Имала е предвид, че се е надявала майка на агресивно дете да е пуснала темата.

Извинявам се,  цял ден не съм слязла от метлата, май е време да си легна. 

След още няколко случая на осъдени подрастващи (като случая с убийството на едно момиче), ще има и такива теми, пуснати от майки, притесняващи се от агресията на децата си. Но дотогава ще има безброй теми за жертви на насилие в училище.

минзухар, всичко ще бъде наред 

Много ти благодаря.
Лека нощ.

Минзухар, не казваш дали твоето дете не е предизвикало по някакъв начин тази саморазправа. Не защитавам малкия агресор, но ... Добре е такива ситуации да се разгледат от различни ъгли.

В нашият случай, да, моят син си имаше вина, но вината му не беше тази, че не е тръгнал на насилието да отвръща с насилие и добре, че не го е направил! Тогава просто щеше да е с двата крака в калта, заедно с агресора
Каквото и да е направило детето на минзухар, физическата саморазправа не е оправдана и определено си трябва сериозен разговор с агресивното дете и родителите му! Ако винаги така реагира на дразнения, следващият път може да има непоправими последствия, а не просто набито дете и огорчена майка, споделяща проблема си във форума 

Аз не твърдя обратното. Всички сме потресени от вчерашния случай на детско насилие, който завърши трагично и е нормално да реагираме по- емоционално. Мисълта ми е, че не бива да бързаме с присъдите, без да знаем повече за конкретната ситуация. А иначе, наистина е страшно, когато агресията по училищата нараства лавинообразно, но никой не взема мерки, за да я спре. Всеки мята топката в ръцете на другия, с мисълта, че това не го засяга лично (" Моето дете никога не посяга").

Искам да кажа,че макар и рядко все пак се срещат родители, за които агресивното поведение на детето им е проблем.
В случая със сина ми от миналата седмица: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=246138.0
родителите на другото детенце са били силно притеснени от поведението на детето си.И тъй като явно не са могли да овладеят агресията му сами с готовност са приели идеята то да посещава детски психолог. Нямам представа какви са причините за честите прояви на агресия у детето им, нито какъв подход са прилагали към него,доколко ефективен е бил той, все пак тук става въпрос за много малко дете( в яслена възраст), при което дългите разговори и обяснения едва ли са дали нужния ефект...
Та мисълта ми беше,че сами са осъзнали,че агресивното поведение на детето им е проблем и не са се притеснили да ползват професионална помощ, за да се опитат да го разрешат. Което според мен, макар да съм майка на 'жертвата' е  ясен знак на загриженост и отговорност към възпитанието на детето им.

За съжаление родителите на много от децата като разберат, че децата им са удряли, не взимат никакви мерки. Нали тяхното не е потърпевшо другите да се оправят.... Според мен това дете се нуждае от помощ. Психолог може би ще му помогне. Но и учителите трябва да се намесят заедно с родителите де. Защо децата ни от малки са агресивни? Дали филмчетата и компютърните игри не допринасят за това?

Твърдо НЕ. Ако беше така дъщеря ми масов убиец да е станала. А то милото е толкова добричко.

Е, нали децата си имат родители! НАли родителт трябва да прецени до кава степен детето му се влияе от филмчета и да реагира някак си. Скоро на  гости ни бяха приятели с децата си- момченца на 5 години. Голямо млатене падна, ей! Единият приемаше играта като такава, ама другият яко удряше- със злоба.

Аха. Нашите толкова игри са изиграли, толкова филмчета са изгледали, пък досега им няма нищо и дори помежду си не се бият. А може би точно в компютърните игри си освобождават натрупания стрес от училище и се разтоварват психически. Междувпрочем и на мен ми влияят така игричките.

Проблемът с насилието е от обществото и толерантността към него. Щом като вече се смята за нормално на улицата да се раздават псувни, защото някой не върви достатъчно бързо, какво можем да очакваме от децата?

Чудя се дали трябва само детски психолог, или е необходимо и семейни консултации за семейството-в много случаи децата просто пренасят своята уплаха от проблеми в семейството и я пренасочват в агресия към другите.

Ами аз бях много агресивно дете  до 6 клас. В къщи си бях много добричка и миличка. Когато някои родители се оплакваха на нашите от мен, те просто не мислеха, че има проблем и не го взимаха на сериозно - аз, ангелчето в къщи. Пък аз раздавах правосъдие от един си мой свят, където бях и съдия и адвокат и ... Когато се осъзнах изведнъж, че освен побойничка не съм нищо друго беше много страшно. В този период се стараех да избягвам всякакви конфликти, за да не ескалирам ситуацията и лека полека си "самопомогнах" - навремето кой ти е говорел за превенция и ранни сигнали на агресия. В момента съм много неконфликтна личност, много миличка и добричка на моменти дори прекалено, никой не може да повярва каква съм била, но винаги си имам едно наум, че трябва много да се внимава с агресията.

Та от личен опит от лошата страна, мога да твърдя, че е много полезно да има разговор с побойника, при който да се изясни какъв точно е бил проблема за конфликта. Като накрая нека да има ръкостискане, извинения, обещания, че няма да се повтори, просто изясняване на ситуацията.

Минзухар, много ми е мъчно за твоето дете.    Като чета такива неща, още се чувствам виновна  и знам, че за насилието няма никакво оправдание на този свят. Дъщеря си съм възпитала в пълна неагресия, тя и на мравката прави път.

Агресията като модел за подражание е навсякъде около нас.Децата копират всичко буквално!На 7 години едва ли прави кой знае каква разлика между филм и действителност Проблемът е сериозен,още повече,че много родители от сърце се радват,че имат "оправно"отроче,без да се замислят за последствията,които тази оправност има върху другите деца.

На 7 години при нормално развитие правят разлика между филм и действителност. Но наистина не трябва да се показва толкова много насилие, абсолютно неконтролируемо. Много е тънка границата между "добрия" и "лошия" в един филм.

Ама стига сте търсили проблема извън себе си. Филми, държава.. трънки. Проблема е вътре в семейството.

Здравейте. Да ви разкажа какво се случи тази сутрин. Отидохме с мъжа ми в училището, за да се срещнем с г-жата и майката на момчето. Г-жата само ни събра и не  каза и дума по време на разговора ни с майката. Говорихме напълно спокойно, без всякакви емоции. Майката потвърди, че детето е наистина много агресивно, расте без баща и тя не може  да се справи по никакъкв начин. Помоли нас родителите да и съдействаме, да се срещнем с детето (говорете му, сплашете го ударете го - каза).  Учителката и дума не обели и при това. Стана ми ясно, че  единствено ние можем да направим нещо. Попитах дали има психолог в у-щето, попитах и майката дали е съгласна детето и да се срещне с такъв. Тя се съгласи и учителката обеща да направи такава среща. След това се видяхме и с момчето, мъжа ми  клекна до него и проведе един бащински разговор (имаше активна двустранна комуникация, нямаше въпроси и упреци, момчето хареса мъжа ми). Учителката присъстваше и пак не взе никакво участие. След тези срещи ни стана ясно, че тук трябва много да се работи, мъжа ми е усетил колко силна нужда има момчето от контокт с възрастен мъж. И понеже съм убедена, че няма кой да работи, нито майката ще успее, нито в у-ще ще се обърне необходимото внимание, това, което ми хрумва е следното.  Аз и мъжа ми да  използваме всяка възможност да контактуваме с това момче и да му въздействаме положително. Да опитаме да  събудим  позитивното у това дете.  И двамата сме много далеч от психологията, но ще действаме по усет.  В тази връзка искам да помоля за вашите коментари и съвети.  
Няма да ви казвам как се чувствам, колко съм уплашена и как вероятно няма да мога да заспя още дълго време... просто трябва да направя нещо.

Минзухар, мога само да кажа БРАВО!

Поставили сте добро начало. Надявам се да върви така добре.

Честно казано, мисля, че нагазвате в дълбоки води... Аз лично не знам дали бих се наела да поема (макар и само пред себе си) отговорност за възпитанието на чуждо дете.
Затова мога само да ви пожелая късмет и да стискам палци общуването да е полезно както за детето, така и за вас самите.

Минахме вече първи клас. Минахме и през такива проблеми. Аз определено изключвам две неща:
1.Да си замълчим, в качеството на родители на тормозено дете,
2.Да нахъсам детето си да отвърне със същото.
От градината още имаме следният подход- веднага се оплаквам на учителката с желание за събиране на родителите веднага и за решаване на проблема. Заявявам в прав текст и на учителката и на ответните родители, че следващият път съм в Агенцията за закрила на детето плюс подаване на иск и жалба. Наистина бих го направила, особено при физически или психически тормоз, застрашаващ сеиозно живота и здравето на детето ми.
И да ви кажа, че когато решавам такъв проблем се концентрирам именно върху решаването му. Хич не ме вълнуват причините, поради които едно агресивно дете е станало такова, освен ако не се касае за моето собствено, на което и мога и съм длъжна да повлияя.
Миналата година и в началото на тази имахме такова дете. Дадохме шанс на няколко общи род. срещи за "реабилитация". Такава не последва. Детето беше с психически проблеми. През октомври майката сама взе решение да го премести в друго училище, тъй като шансове се дават, но това не може да става безкрайно. Когато детето има нужда от намеса на специалист- да се потърси такъв. Само че това не е лично мой ангажимент, нито на останалите родители. Всички ние имаме първо правото да искаме сигурност за собствените си деца. Отговорност за чуждите нито мога, нито съм длъжна да поемам. Класната ни беше активна, ние, родителите, разговаряхме в къщи с децата си, разяснихме им за какъв проблем става дума, но това са деца- не можеш да искаш от тях да не отвръщат на обида или на посегателство.
Въобще не смятам да се правя на милостива. Това е нереално и е до време, особено когато истински отговорния човек не вземе сериозно нещата в собствените си ръце.

Работя с един специален човек – книгоиздател и създател на фондация, скоро може би и на център за борба с агресията при децата. В този случай „фондация” не е мръсна дума. 

Казвам го, защото искам да подаря на майката на момчето една книжка. По същата е работено в доста детски градини и училища, и е показала невероятни успехи.

Езикът е прост, упражненията наподобяват игра и стига майката да има малко време, за да се занимава с детето, може да й помогне.

Пиши, минзухар, как да се свържем, за да ти я дам?

Искам да ви пожелая много любов, много мъдрост и много търпение при това начинание! И осъзнаване на отговорността с която се нагърбвате, делото ви е много благородно и достойно за възхищение, но и много време- и трудоемко. Но пък си заслужава!

Минзухар, идеята е много добра. Най-вероятно няколко пъти събрани да играят заедно, двете деца биха могли да изгладят конфликтите помежду си и да не се стига повече до побой. Това което имате предвид да направите се нарича медиация. Понякога се достатъчно да се каже на малкия човек, "ей, недопустимо е да удряш другарчетата, независимо как се чувстваш. Има други начини за решаване на проблеми" и да покажеш нагледно някой от тях.  Вярно е, че не е твоя отговорност да възпитаваш чужди деца, но само с повдигане на рамене и даване на предписание на майката да си оправи проблема едва ли ще се реши практически ситуацията.

Малко ме разочарова факта, че учителката не е взела отношение. Лесно би подпомогнала ситуацията, ако ги сложи да седнат за известно време един до друг, ако ги включва в групови занимания заедно - така ще трябва да действат съвместно, ще се поопознаят малко. Винаги, когато има някаква агресия е и в известна степен интерес - ако някой ти е безразличен, няма да влагаш сили и енергия да го тормозиш.

Минзухар, страхотно решение!!!!Сигурна съм, че ще се справите.Вие сте добри хора и това е най-важното, както и усета. Те в повечето случаи са много по-важни и значими дори от диплома по психология.Очарована съм.
Задачата е трудна, но и много благородна.Споделям, че в момента чета "Да отгледаш момчета" на Д-р Джеймс Добсън. Сигурна съм, че ще ти е от полза ако решиш да я прочетеш. За това ти казвам, че макар и по усет, всъшност сте действали като по учебник!!!Моите момченца са 2 броя и също намирам доста полезни неща в нея!
УСПЕХ!

Много ви  благодаря за подкрепата. Аз също имам притесненията дали не навлизаме надълбоко.. затова и споделих тук. Но нямам избор, никой няма да се заеме с това. Единствената алтернатива е преместване, което  само ще доведе до куп нови проблеми.  Всъщност двете деца изобщо не контактуват помежду си, те са много различни, сина ми дори не му знаеше името.  Просто случайно му се е изпречил на пътя, не имало предистория.
 А книгата "Да отгледаш момчета" си я премятах само преди няколко дни на панаира в НДК и не я купих..
Дарзамен, с охота ще се възползвам от предложението ти, ще ти пиша на лични.
Радмила, къде мога да прочета за тази медиация?

Медиацията е способ за доброволно разрешаване на спорове, при който страните се подпомагат от трето, неутрално и безпристрастно лице - медиатор, за постигане на взаимно приемливо споразумениe

www.mediation-bg.org

Аз мисля, че филмчетата и компютърните игри имат много голяма връзка с агресията в децата в ранна възраст. Спомнете си едно време какво гледахме /поне в моето детсвто/ - Пчеличката Мая, Ферди Мравката, Мечо Ръкспин и други подобни. А сега какво гледат- Спайдър мен, Супермен, Трансоформъри и пр. филми, където всички стрелят, бият се с разни чудовища, ЛЕТЯТ....Не ви ли е страх примерно, че детето ви може да реши да лети, или , че може да ходи по стени....За насилието в тях изобщо няма да говоря, то се вижда от всички. Отделно от това разни филми от сорта на Спешно отделение и Д-р Хаус в 8-9 ч, вечерта, когато обичайното 4-5-6 годишно дете още не е заспало и където се показват разни операции, морги, трупове...Дори като фон да върви, те децата попиват като гъби. Не си мислете, че моя син не ги гледа...гледа ги, за което и аз съм виновна. Ако можеше да го огранича само с Мечо Пух и Мики Маус бих го направила. Но това е много трудно , да не кажа невъзможно имайки предвид всичките канали, по които тече информацията към нашите деца.

Иначе за инициативата на минзухар...мога само да кажа Евала!

И аз мисля, че телевизията и разните му там компютърни игри влияят върху агресивността на децата. Само като гледам какви изроди се мотаят из "детските" филмчета и все някой стреля, бие се, наричат се помежду си глупаци , идиоти... Аз мисля да огранича детето си в гледането на такива бълвочи, за щастие нямаме кабелна и дори като почне да разбира, няма къде да ги гледа. Със сигурност не търся вината само в телевизията, а в родителите, които позволяват на децата си да гледат каквото и колкото си искат, вместо да им намерят по-полезни занимания и да контактуват с тях.

Минзухар, и аз смятам, че сте постъпили по възможно най- добрия начин. Надявам се, че майката на момченцето също ще се включи активно. Искрено ви пожелавам успех!

УСпех, минзухар

За филмчетата:
Ние сме родители точно затова, да обясняваме и показваме разликата между филмчето и действителността. Изгледала съм всякакви филмчета с децата и сме ги обсъждали, всеки си е казвал какво му харесва и какво не, за някои откровено съм им казвала, че са много тъпи. До умопомрачение съм обяснявала разликата между филм, книга, компютърна игра и действителността. Нарочно слагам и книгите в това дружество, защото има и книги, които са много подвеждащи и трябва да държим под око и какво четат.
Точно за Спайдърмен и подобни съм говорила, че ако истински човек се опита да го направ, ще бъде умрял след няколко секунди, казвам кое е опасно и кое не, гледали сме книжки и филмчета за човешкото тяло.
Естествено, няма гаранция, но не смятам за добре да дръпна кабела и интернета. Това е част от средата, в която живеят децата и трябва да ги научим да различават доброто от лошото, опасното от безопасното.

Виновни сме и всички, които толерираме тази агресия по един или друг начин. Когато моят син се оплаче, че някой го удря госпожата не обръща внимание. Много ми е тъжно, какво да обясня на детето - че справедливост просто няма и че госпожата, която толкова харесва в крайна сметка не и пука. Вече ми е все едно колко и какво ще научи в училище - важното е да оцелее. Много ти съчуствам Минзухар, защото синът ми е в същото положение. Но конкретните мерки, които аз ще предприема е оплакване на директора и по - нагоре по йерархията, защото ние поверяваме тези деца на отговорността на учителите докато са в училище, не е нормално 7 годишни хлапета да се оставят да се избиват сами в класната стая и по коридорите.

А пък в подкрепа на твоето становище е дадения от мен вече пример.
Няма лошо в доброто отношение към децата, но често при незаинтересованост от страна на техните родители просто се стига само до загуба на време и се поема рискът от проявата на опасни последици. /Да речем при нас- с химикалка, забодена в гърлото на дете и много други примери, преди проблемното дете да беше отстранено от собствената му майка от училището, вероятно поради страх да не се случи именно нещо непоправимо./

Да ви кажа честно, добре че много родители не могат да видят децата си междучасията или в почивката между занятията и занималнята. Като прибирам моите от училище ги оставям да играят с връстниците си и е имало случаи да съм в прединфарктно състояние от това, което се е разигравало пред очите ми. Псувни, ритане и всякакви екстри при деца от начална степен. Ако се случи близо до мен направо ги разтървавам с разрешението да се оплачат на родителите си от мен, ако им стиска. (досега не се е случвало, но и гледат поне пред мен да не се бият). Но други не успявам за разтърва, защото са далеч от мен. А има и други чакащи родители, които само ме поглеждат презрително, че си хабя усилията. Е, как при такова положение ще се оправят нещата? Много пъти се заричам да хвана децата и директно да се прибираме, за да не се ядосвам от видяното.

Ох момичета, надявах се никой да не вдигне пак темата  . Вярвайте ми побеля ми косата за два дни.
Бях написала жалба до директорката,  но класната ми каза, че така не се прави и че трябва първо с нея да се опитаме да решим проблема. А в същото време тя показва пълен пас,  отвори си устата едва като споменах за жалбата. Аз обаче не го казах с идеята да я заплаша, а просто си мисля, че колкото повече хора бъдат ангажирани толкова по-голям шанс за успех. След нейната реакция аз се почувствах  като някаква заядлива гаднярка и не подадох жалбата.. Много ме притеснява освен това пасивността на учителката и това, че тя излъга няколко пъти, не тя ме уведоми за случая, това, че майката на детето работи в училището и то винаги ще бъде защитено, докато не се случи нещо страшно...не ми се пише вече     

Охо, това е нещо интересно!
Гледай да си защитиш собственото дете, да не ти пука за учителката и въпросната майка!

На твое място бих подала жалбата, особено след това развитие на нещата. Реакцията на класната е красноречива. Нормално е да се противи и да се опитва да замаже положението. При подаване на официална жалба ще трябва да се предприемат конкретни действия, а на нея това не й се нрави много. Всеки използва предимствата си. Ти имаш на своя страна правилника и закона. Възползвай се.

Минзухар, сега видях темата  

Първо съжалявам много за случката, просто не искам и да мисля как бихме реагирали аз или нашето тати ако се случи такова нещо  

Относно последните новини, не се изненадвам. Моето мнение, подайте жалба до инспектората и сменете училището. Не заради друго, сигурно някой ще се задейства и ще вземе мерки, но твоето детенце едва ли ще ходи с удоволствие на училище, а със страх.

Иначе по темата за агресията, смятам да пусна мойте деца в частно училище със строг контрол. Дано има добра конкуренция и да можем да устискаме финансово.

Целувки на детенцето ти  

Почакайте малко, бе моми. Нали детето ще продължава да учи там. Достатъчно сме свидетели на мнителни учители (например като детенце е "черна овца" класа), сега жалба да се подаде и учителката ще си го изкарва на него.

По скоро бих заплашила учителката, че ако не се включи активно в разрешаване на конфликта и ако има и само намек
за повтаряне на случката, тогава ще подадеш молба. Така ще я мотивираш да действа и можеш да запазиш благоразположението към детето.

Е Радмилче, какво  Да го оставят онзи калпазанин да бие дечурлигата и учителката да се почесва. Хайде моля ти се 

И без това в момента поради куп трагични причини темата с агресията е доста актуална, така че инспектората би реагирал веднага 

Оф, много неприятна работа... Пасивността на класната изобщо не ме учудва.  В училището на дъщеря ми един й се беше изплюл върху сандвича. Казала на госпожата и какво последвало - меланхолично и незаинтересовано провлачване на името му и си влезнала в стаята. Ако можеш и имаш сили да се разправяш не оставяй нещата така.

Да, но ако става дума за систематичен тормоз и не са взети всички мерки. Докато тука случая ми изглежда инцидентен, препречил се мъничкия на невероятен побойник. Учителката се скатава - не иска да взима отношение (най-вероятно защото майката на другото работи в училището).

Все пак първата стъпка ако някой не иска да си свърши работата не е уволнение, а забележка, мотивиране, пък после ако няма ефект, тогава уволняваш!
Аз бих използвала скрита заплаха към учителката - да си отваря очите. Ако се извади и едно медицинско, може и разговор с директорката и учителката едновременно. Размахваш медицинското, показваш, че си готова да подадеш жалба, и им даваш възможност да реагират: ако трябва да назначат някой да седи до краченцето на агресивното дете и да го предпазва от необмислени побои. Отговорността за сигурността на детето е тяхна.

А така, какво? Подаваш жалба, инспектората идва, трият им сол, те обещават, че ще смъмрят детето, показват, че вече е имало разговори между родители и деца в присъствието на класната, споразумели са се за конкретни действия (както Минзухар вече разказа) и после ще го гледат накриво поне до 4 клас (учителката им преподава по всичко до 4 клас).

Минзухар, разбирам те напълно.И аз съм в същата дилема. Сега , когато ядът от бездействието на чак обидените от моето вмешателство госпожи ми поотмина реших, че те никога нямя да имат добро или най-малкото същото отношение към сина ми /след като очевидно се почувстваха засегнати от моята намеса и несъгласието ми да ги оставя да разрешават проблемите сами, тъй като явно те не се справят и нещата все още продължават/. Няколко часа след като сме тръгнали с мъжа ми оттам станал друг инцидент. Дете от друг първи клас спънало възрастна учителка, която паднала лошо и си счупила ръката.Синът ми е мил близо и е видял всичко, разказа ми го възмутен. Реших да го преместя, докато все още се възмущава на подобни случки, а не се е променил дотолкова, че да се радва.Въпросната госпожа сега е с гипс!!!Явно учениците трябва да започнат да бият учителите, за да се стреснат последните и да признаят, че има проблем!На фона на всичко това незнам дали ще подавам жалба в инспектората или просто ще говоря с пом. директорката и директора и въобще как ще процедирам. Ще преценя утре на място.Незнам дали има смисъл да се жалвам и спасявам децата на явно безразлични към дисциплината в училище родители, безразличните госпожи или по-висши инстанции, които явно не са си свършили работата. В крайна сметка гарван гарвано око не вади и незнам дали има смисъл от цялата тази разправия или е по добре веднага да се преместим в другото училище, да забравим и да се успокоим най-после. Вече цял месец го преживявам и съм на предела на силите си. Сигурно не всички, да не кажа , че повечето няма да са на това мнение, но нека се съдим един друг, само тогава , когато сме били в подобна ситуация!!!!

Искам да променя част от мнението си.
При положение, че наистина са се разбрали родителите помежду си, може да се поизчака малко и да се види какво ще стане. Ако нещата не вървят, може да се подаде жалба.
Но за учителката, хм, май срещу нея трябва да е жалбата, ако се прави на ударена. Нейното поведение не помага за разрешаването на случая, а само задълбочава недоволството на майката.

Че вие пак много сте чакали- 6 години. Ние в къщи сме по- нервни, правим проблем веднага. Интересно как още не са ни нарекли в очите "конфликтни" /а какво си мислят не ми дреме много, даже хич/.
При нас добре че нещата се повдигнаха като въпроси и решиха основно от класната. Ако тя не беше се нагърбила с проблема и решаването му сега определено хлапето ми щеше да е в друго училище.

Лошо, наистина е проблем липсата на свободен избор в такава ситуация.

))) в никакъв случай не искам да споря. Ако Минзухар прецени, тя ще си подаде жалба. Просто искам да насоча темата и към не толкова агресивна реакция с оглед на това дали би била толкова ефективна (за детенцето).
Говоря от собствен опит и много добре те разбирам какво си преживяла. Когато дъщеря ми беше в 1 клас (живеехме в Австрия), положих много усилия да я  запиша в хубав клас музикален, в училище с добро име. Беше единствената чужденка в класа и тормоза не беше физически, а психически (на расова основа). Въпреки енергичните ми действия и разговори с класната и директорката, резултати нямаше, първо отричаха да има проблем, но аз неколкократно чух расистки обиди (в най-общи линии - да си ходи там откъдето е дошла). След конфронтация, гадната директорка расистка ми каза, че при записването ми е намекнала, че едва ли детето ще се чувства добре.  Следваше жалба, инспектори, обещания, че ще се работи по въпроса и т.н. Детето ми почна да получава по-ниски (неоправдано) оценки, а обидите не спряха. По немски език имаше 5 накрая на годината, защото не говорела достатъчно добре - та тя почти не говореше български, немският й е като майчин език - отвратително, дискриминиращо, нечестно....
След първи клас просто я преместих във Френския лицей, където само дето нямаше ескимоси и детето грейна. По френски си има шестици, на никой не му хрумва да я дискриминира, расте доволна, усмихната, щастлива, самоуверена. Сега като си спомня отново всичко отново ми се преобръща стомаха и ме е яд, защо не я преместих веднага, защо реших, че ще се боря с вятърни мелници на гърба на моето дете.

radmila, след всичко прочетено (току-що попаднах на темата) историята ти ме довърши просто...

А моето мнение е малко по-различно.
Мисля, че трябва да се "работи" с майката на агресивното хлапе. Децата попиват агресивните практики за справяне много по-лесно от всички останали, защото са трайни и ефикасти. С пример: шамарът решава кой командва парада.
Минзухар, предлагам ти да влезеш в тесни контакти не, с детето, нито с класната, а с майката на това детенце. Разбери я що за човек е, как действа,как въздейства на детето и тогава ще намери начин да спреш агресията на детето й. Много е трудно, знам, но това е единствения ти шанс за положително решение.
Всички жалби, приказки и изобщо институционализиране на проблема само ще го задълбочат, а едновременно с това, ще озверят още повече и без това агресивното детенце.

Кое те притеснява? Това, че детето не е учило английски досега? Това бързо ще се навакса, може да вземе и малко уроци през ваканцията. Или това, че не е било досега в такава паралелка?
Второто изобщо не е проблем! От няколко години за основната степен е възможно преместването на деца от едно училище в друго без приравнителен изпит за предметите, които не са изучавали досега.

При нас това се случва в предучилище.Детето не бие само м оето а и другите учителките дигат ръце от него Един ден даже го е блъснал в желазото на детското креватче точно в бъбреците .Моя не е учен да отвруща но му писна на детето всеки ден да го т ормози.Онзи ден баща му побесня и каза  на майката на детето че още 1 път да му посегне ще ядът бой и майката и бащата и детето .Учителките казват че цялата агресия идва от бащата.Тои вика си е такъв един цапнат в устата и вулгатюрен То всички имаме проблеми в къщи но е друго да показваш агресията си и то в/у други деца.Ами ако недаи си боже стане нещо?

Ще си позволя да го кажа цинично какво ще стане - ще направят репортаж по ТV, всички много ще съжаляват, ще се извиняват, ще обясняват как или не са предполагали, или как не е можело да реагират повече, пак ще се изредят сто социолога, психолога и кой ли не да ни обяснява очевидните неща, как такова било положението, ще пишат 2 вестника... и после кой откъде е, да си ходи.

Много интересно наистина... Тук с месеци нищим не една и две такива истории, а като стане фатално - ама как така, никой не е и предполагал...

Минзухар, съжалявам за инцидента и те поздравявам за активното търсене на решение. Затова си позволявам да напиша следното - чета тук съвети как ТИ да повлияеш на детето-АГРЕСОР и ти казвам да не го правиш в никакъв случай. Ти си имаш задължения към собственото дете, недей да изземваш ЧУЖДИ задължения в стил майка тереза. Помисли си как ще се почувства твоето дете - то е нараненото, а пък ти се занимаваш с другото дете.
ПОДАЙ ЖАЛБА, това е единствения начин да защитиш правата на детето си.

Аз не виждам нищо лошо в това да се подаде жалбата-иначе когато лошото се случи всички се питат ако бях направил това или онова...По този начин се възпитават и деца, търсещи и намиращи начин за решаване на проблема, а не развиващи стаден инстинкт. Не бива да действаме повече според поговорката-склонена главица сабя не я сече.Майката на детето работи в училището, и какво от това-там пък учат всички деца, които са потенциални жертви на това дете. Разбирам, че детето не е виновно, защото за тази реакция има проблем и трябва да се решава, но от неговите родители, на първо място-вие не можете да изнесете товара на собствените си рамене, ако няма съгласувана работа в тази насока, ефекта е съмнителен. Не може ли да се разгласи този инцидент, след като детето е агресивно, вероятно това не е първата му проява? Тогава вярвам, че родителите и на другите деца няма да са безучастни и ще принудят училището да предприеме някакви мерки?

Аз лично съм на това мнение. Стига сме мълчали. Докога?Трябва да се вземат мерки за да се спре това агресивно поведение на децата. 
Аз бях възмутена, когато разбрах, че на едно от децата в нашия клас хобито му било да събира джобни ножчета и родителите му купуват цяла колекция....Същото дете има буквално темерутско държание. Забраних на моят син да играе с него. Но как да забраня на родителите на това дете да му купуват ножчета, с които детето си играе  и кой знае какво може да направи...?!

Минзухар, а какво казва твоето дете, има ли промяна, другото детете обръща ли му някакво внимание сега, заплашва ли го с нещо имало ли е последващи инциденти, изобщо какво е развитието.

Като по поръчка за темата тук, вчера 2 момичета и 2 момчета от класа на дъщеря ми (5 клас) са се сбили (разменени удари и т.н.). Класната ги е привикала първо един по един, после заедно. Днес дъщерята разказа за наказанието. Всеки е трябвало да напише писмо с обяснения и извинения до другите и да си ги разменят. След това всяко дете е прочело писмото си пред другите, разменили са си и устно извинения и шокиращото (за дъщеря ми) било, че едното момче било толкова разкаяно, че прегърнало момичето (сигурно ще му се подиграват дълго  ). Мен ми хареса много този подход, защото децата пишейки извинения имат време да помислят над стореното и пишейки го на хартия то става някак си официално. И естествено класната имала водеща роля.

Видя ми се много съвпадащ този случай, напоследък и даже засилено последните дни по медиите много се говори за агресия на децата. От друга страна дали сега предколедно не са изморени. До сега не бях чула при дъщеря ми да има такъв голям случай, освен две момчета от класа дето постоянно се бият(от две години все нещо не могат да поделят, но с тях работят дългосрочно, редовно са при директора и т.н.).

Аз едно не разбирам, толкова ли е трудно в училище да има регламент относно дисциплината, а и да се спазва от всички?
В Квебек в училищната сграда е забранено да се тича, да се крещи, да се блъскат един друг учениците. Учителите следят, при неспазване на някоя точка има забележка, наказание, уведомяване на родителите. Ако рецидивира хлапето, а родителите не вземат мерки, детето се изключва.
Не мисля, че наличието на ясни правила и следене от страна на учители дали се спазват, е в зависимост от материалната база на училището. Не мисля също, че дори по-ниско интелигентен родител ще е безразличен относно дисциплината, това гарантира най-малко и сигурността на собственото му дете. А дали ако е относително бежаберен и агресията за него е нещо естествено, би се съгласил да маргинализира детето си, допускайки с бездействие да бъде изключвано от училище.
И накрая, но не на последно място, по-спокойната атмосфера ще се отрази благоприятно на нервите на учителите, а оттам и на учебния процес.

Ох, направо настръхвам като чета такива случки.. моето дете е още малко, на 4 1/2, но направо изпитвам ужас, че ще попадне някой ден в джунглата от агресивни деца на прости родители, възпитаващи децата си в нахалство и груба сила...
Ако с моето дете постъпи някой така ...честно ..незнам как ще реагирам. Ще ми идва да му тегля един як бой, че да внимава за в бъдеще....ама едва ли ще го направя. Но със сигурност ще опитам да уплаша поне въпросния бабаит та да не закача детето повече.

А ти жалба в писмен вид можеш да подадеш, не е вярно че сигнали се подават само от училищния персонал. Можеш да информираш и Регионалния инспекторат и Агенцията. Само гледай да бъде в писмена форма с вх. №, тогава са длъжни да организират проверка и, нещо много важно, предупреждавам винаги при такива проблеми- подсигури си предварително доказателства- по възможност свидетели, възрастни /пълнолетни/ хора. Винаги можеш да намериш такива. 

Още ли се питате за причината на детската агресия?

Да, определено "самоуправството" не е вариант. Не се знае къде е истината, за всеки родител неговото дете е на вярната страна, в правия път, в правилната посока и т.н. Виждала съм такива татковци и мами. Децата им са обикновено или бъдещи агресори или мамини синчета.

Пресен случай от училището на децата ми. Една осмокласничка се сбила с две близначки от седми клас. На другия ден вечерта, бащата на близначките причакал момичето, хванал го и наредил на щерките си да започват да е бият. Вчера са дискутирали случая в час на класния.
Агресията беше основна тема на последната родителска среща. И тогава се зачудих как така се бяхме събрали само родители на жертви, а нямаше нито един родител на агресивно дете. Пълна незаинтересованост ли, какво ли, не знам.

Точно затова е нужно училището да има правила, които да се спазват.  И тъй като такива правила няма или не се спазват, всеки родител решава сам за себе си как да реши проблема с тормоза над детето му.

Само имайте предвид, че решенеието определено не следва да нарушава обществения ред и правните норми. Самоуправството е престъпление /само че друго, а не такова, каквото се възприема точно тук/. Саморазправата с дете- също. Ако някой реши да се "самоуправи" с моето дете определено ще бъде осъден за това. Има си ред и правила, има си институции, които следва да бъдат занимавани с такива проблеми именно с цел решаването им да не се превърне просто в поредният съдизъм, само че този път предприет от  страна на възрастен към дете.

Олеле! 

Минзухар, съжалявам за случилото се с детенцето ти
Потресена съм от безхаберието на учителката
Според мен също трябва да се попаде жалба и тази класна да взема да си изпълнява задълженията и да направи нещо по въпроса