Нищо, че е момиче.....

А ние у дома сме само жени АЗ,МАМА,БАБА и т.н.

На мен една непозната баба на улицата ми каза същото, след като попита бебето какво е.
А второто е момченце и всички много се радваха, че ще имаме и от двата пола, а аз си мислех че с момиченце пак ще ми е по-лесно.

Имам момче, и такива коментари не съм чувала, но се подразних когато много хора по далечни роднини и познати коментираха в стил: Браво, какво хубаво детенце, при това момче. Страшно се дразнех, е какво ако не беше момче по-зле ли щеше да е? Пък не е да кажеш моя заслугата, каквото се паднало, такова. Но аз съм расла в семейство само с момичета, чак сега нашето поколение роди малко момчета, та ние момичетата много ги тачим  изобщо ми е непонятно как може да се прави разделение по пол, за кое е по добре и кое по не...

аз съм с "Перфектната комбианция" 1дете - момче, 2 дете - момиче, подскачам като чуя коментари в този дух...за мен няма значение последователност и пол 

Майката на моя съученичка при раждането казала: Ееееххх, Момиче - още една Мъченица на този свят... 

При мен имаше проблеми с второто детенце - очакваше се Момче, пък ни изненада Момиче    При това детето имаше червено петънце на вратлето отзад и думите на свекърва ми бяха: Ееехх, добре че е момиче, че ще й порасне коса и да не се вижда това петно! 
Ми дай да го сменим бебето, щото видиш ли имало си петно, пък то петното изчезна само до годинката   
Много жени биват изгонвани от мъжете си, щото едва ли не са виновни, че са родили Момиче    Егати хората...

сигурна съм , не може човек с акъла си да ги говори такива 
Аз лично побеснявам като прочета или чуя подобна глупост , но свят шарен , хора всякакви -трябва да сме толерантни и към плиткоумните

Първото ми дете е момиче. Когато се роди съпруга ми беше черпил 3 дни подред. И тогава един познат му беше казал "Нищо че е момиче, второто може да е момче" , с което предизвикал доста бурна реакция от таткото. Та думите му били " Кой изобщо ти е казал,  че искам момче?" И после коментираше колко прост е този познат - когато вижда, че някой е толкова щастлив, че е станал баща да прави такива изказвания. Второто ни дете е момче. И все си мисля, че голямата слабост на съпруга ми е дъщеря ни. Макар, че съм абсолютно сигурна, че еднакво обича и двете деца, към момичето е много по-внимателен.

И аз докато четях темата се канех да кажа, както няколко човека преди мен, че полът на бебето се определя от бащата още в момента на зачеването, така че всякакви упреци към жената по този въпрос са толкова плиткоумни и обидни, че просто нямам думи. 
Аз сега съм бременна, на края на първия триместър, и на моя свекър много му се ще момче - преди, когато още дори не планирахме деца, ми даваше определени храни за "МЪЖКО," после обясни как иска детето да се казва на него, а после беше жестоко обиден, когато му обясних какво мисля за всичко това. Сега, когато вече съм бременна, разказва как трябва да купим на бебенцето влакчета и камиончета, и въобще с цялото си поведение продължава да заявява как иска момче. Много ме дразни. Той самия има само един син, моя съпруг, и може би говори това, защото това му е познато от неговото собствено дете, но все пак се ядосвам .Обясних му това за пола и за бащата, но нямаше ефект.
После една вечер започнаха със свекървата да разказват и искрено да се забавляват с истории за техни познати състуденти на младини, които били разочаровани от "падналото им се" момиче, и бяха толкова въодушевени, че аз кипнах и им казах, че това според мен са простотии и селянии и че, аз не бих приела мълчаливо подобни реплики и поведение. Нещо май се скумросаха....  

Та, най-забавната история на света, която предизвиква у тях страхотно веселие е следната (случва се преди около 30 години в малък град в България). Един техен познат имал момиче, жена му бременна и като отишла да ражда казала на лекаря, ох ако е момиче, мъжът ми ми е казал въобще да не се прибирам - не иска нито мен, нито детето. А мъжа през това време чака отвън. Доктора наредил да го извикат в родилната зала да гледа. На него му станало лошо и помолил да излезе. Доктора му вика, чакай, чакай, да видиш момчето! Той вика, не ме интересува какво е, каквото и да е, искам да изляза! Оказало се момиче. После гордия татко черпил колеги и приятели със СЛИВИ.
Не коментирам.

Какъв е извода-евала на доктора.

На моята зълва коментара беше:"..няма нищо другият път ще е момче!"
Още не съм и проговорила,а мина почти година и половина.Това са ненормални хора за мен.Сега пак съм бременна и ако е момиче не ми се мисли какво ще изръси пак.

Спокойно, "нищо, че е момче/момиче, ние пак ще му се радваме". Мисля, че не си я доразбрала, просто ТИ му се радвай, пък те, каквото искат, това да си казват.   

На моя близка свекърва и каза:"не е кръстено на нас ма кво да прайм ще го гледаме".
То хора който да ти съсипят настроението винаги ще има.

Простоватички хора колкото щеш, винаги ще ги има. Никога не съм разбирала тези предпочитания към пола на детето. Нали все е твое, каквото и да е. Съгласна съм само с това, че е най-хубаво да имаш и момче, и момиче, та да са различни - имам предвид, че се гледат по различен начин, различно е. Не знам дали ме разбрахте, не се изразих много ясно. Докато бях бременна, всички ми казваха, че ще е момче, на два видеозона ходих, после при самото раждане, по тонове ли, по какво ли разбират, акушерките също ми викаха момче ще е. Много бяха учудени като родих момиче. Интересното е, че аз си възприемах нероденото още бебе като безполово, изобщо не се връзвах на тези приказки за момче. Зарадвах се, че е момиче и всички също бяха много щастливи.
Такава тъпотия относно значимостта на момчетата чух наскоро от баба ми, трябвало да имам второ, пък дано този път да е момче, защото момчето си е момче, не е като да имаш момиче. Побеснях и я направих на нищо, ама все пак жената е на 86 години, нормално е да говори такива щуротии.

Винаги съм искала да имам дъщеря.Когато родих Габриела редовно ми се подхвърляха и на мен такива реплики.В началото ми беше кофти, но свикнах.Когато забременях втори път исках ужасно много пак да е момиче, но нещо не се получи, не че се оплаквам де!Недей да се връзваш на глупостите на хората, важното е какво мислиш и чувстваш ти.А между другото най-голямото щастие на една жена е да има дъщеря-скоро ще го усетиш!

такива хора трябва да се лекуват