Така наречените "Трудни деца"

моми4ета,пиша ви,за да се похваля,макар 4е може би някои ще сметнат държанието ми за възмутително.знам 4е сте 4ели за нашите проблеми в предната градина на сина ми.е,дойде момент да го отпиша оттам.в4ера полу4их отговор на жалбата,която пуснах срещу нея от общината,в която общо взето пишеше,директорката отре4е,у4ителките отрекоха да има проблем,ако има нещо обадете се.слава Богу,малкия запо4на в друга градина,където засега е много добре,затова реших,4е е дошъл момента да го отпиша и най ве4е да кажа какво мисля на директорката за нея.разговорът ни проте4е пове4е като монолог от моя страна,защото държанието и беше пове4е от променено от последния ни разговор.тя ме слуша през цялото време,само мънкаше и гледаше как по бързо да ме изгони.от моя страна,4естно си признавам,4е забравих за добрия тон,казах и 4е няма място в градината,4е е абсолютно корумпирана и некадърна,4е ще я направя медийна звезда,и 4е ще я съдя за морална обида.другото,което и казах беше в същия тон.повторих го и пред у4ителките,ве4е бивши,на сина ми,които също ве4е бяха станали много разбрани,дори ми се извиниха,4е нещата не са се полу4или.сигурна съм,4е като съм излязла сигурно са си отдъхнали,4е вси4ко е свършило.за мен остана душевната утеха,4е излях яда си,който таях в продължение на месец.надявам се,4е съм и при4инила душевен дискомфорт за доста нощи напред,но най ве4е се надявам,4е след някоя още жалба,кмета най после ще се замисли какъв 4овек подронва авторитета му.искам да ви благодаря и на вас,защото в последния месец ми дадохте сили и подкрепа.благодаря на вси4ки ви и ви призовавам да се борим за по доброто образование и отношение към децата ни!!!

На мен ми е трудно да си говоря с учителките, признавам си. Минала съм през 5-6 досега, с всяка съм се опитвала да разговарям нормално, но неизменно стигам до момента с калъпирането. Т.е. къде по-силно, къде по-умерено, винаги усещам отношението "Абе ти ми говори, ама на мен колко са ми минали през ръцете, ти ли ще ми кажеш как стават нещата?". Понякога ми го казват директно, понякога е завоалирано зад оправдания от рода на "Влияе зле на другите" и т.н. Може би единствено сегашната учителка на Ники е някакво изключение, въпреки че и на нея трябва много пъти да и обърна внимание на нещо, да я изчакам сама да се убеди, че не става по нейния начин и тогава евентуално може да ме чуе...
Ето пресен пример ми е с плуването на Ники. Той ходи на плуване от септември 2007. Предупредих ги - детето е плахо в началото, нека да идвам първите пъти, да свикне постепенно, бля-бля. Не. Не може, оставете на нас. 4 месеца му трябваха, за да се осмели да се пусне от парапета (като се има предвид, че ако съм там, се пуска без никакъв проблем), при което треньорката го изпуска и той започва да се дави. Малшанс. Учителката казва "О, това е дребен инцидент, той е чул да си говорим за друго дете, затова казва, че се е давил. Оставете на нас, ще оправим работата". Е, оправили са я, няма що. От един месец ме моли да го отпиша от плуването. Вчера звънях по телефона и пак обяснявах и се разправях...

За това става дума!
"- Влияе зле на другите" и другата крилата фраза
"- Г-жо вие давате ли си сметка, че вашия син има поведение на лидер, ако допусна той да става всички ще стават \ пишат, не пишат и т.н няма значение\" Ерго той не само е виновен сам за себе си, ами видиш ли и за другите също!!!

Със сигурност и аз съм чувала вариации на тези реплики, макар и при различни поводи. Например, учителката казва да се напише по не знам колко пъти определена дефиниция или да се решат определено количество задачи. На 2-3 деца от класа това не им е нужно, защото всичко това те вече го знаят, действа им демотивиращо и ги изнервя, усещат, че си губят времето. Но всеки път, когато сме опитвали да кажем, че така постига обратен ефект, учителката веднага излиза с аргументи от вида "не мога да освободя 3 деца, а останалите не; нали другите деца ще възроптаят".

Момичета, мисля, че ни е време за нова тема, имате ли против обаче да я наречем "темпераментните деца"?

Миленка 
Без клеймата ще се познаем ли?

Ами ще сложа линк тук, надявам се
Но чакам и другите да кажат
Аз лично съм "за" положителните наименования, знаете

 
Шегувам се още повече мнението ми по въпроса е същото - нашите деца може и да са една идея по-различни от другите, но те са децата които обичаме и които ни обичат!!!
Тоест най-скъпото ни на този свят!!!
Техните сърчица пулсират по същия начин като тези на кротките сладурчета и техните очички светят със същия блясък!

ЗА съм

Maria.St, малко безотговорен малшанс..... 

Мами, има ли вече поръчка за книжките? Как ще се случи плащането и взимането? Много съм нетърпелива вече

Злати е извън БГ в момента, но вчера ми писа, че поръчката е пристигнала, така че тези от вас, които са я "хванали" навреме явно ще имат копията си скоро. Тя си идва утре

Лени, разбирам те много добре   

Millena, зa. Отдавна ми се искаше, макар и с риск да се започнат спорове има ли всъщност такива деца 

Lennyh, много крилати фрази, нали? Направо са ме влудявали на моменти...

- Разбирате ли, ако той не си яде манджата, и другите няма да ядат.
- Ами значи манджата е гадна. - казвам аз.
- Не е вярно. Вие не познавате децата, те всичко копират едно от друго.
- Нима? И ако 25 деца са гладни и харесват едно ядене, а едно не яде - всички ще си останат гладни?
- Да! (убедено)

И аз какво да кажа... Не познавам явно децата...

Добре дошли тогава в новата ни тема