Приятелство ~ Предателство

Случвало се е приятелка да ме предаде жестоко!Това беше преди години,бяхме деца още.Не й простих,още ме боли!

Случвало се е с някои от приятелите ми на работното място. Там винаги има място за конкуренция. Случи се, но простих.

Отдавна съм се убедила, че можеш да разчиташ единствено на себе си... Аз съм страшно доверчив човек и много ме боли всеки път, колкото и да мисля, че съм подготвена за всичко. Стигнах до извода, да не бъркам приятелите с добрите познати. В най-тежките моменти разбираш кои са истинските хора около теб, на мен ми се случи нещо ужасно и когато очаквах най-близките да са до мен, те тогава ми обърнаха гръб, а хора, които не ценях толкова много ми дадоха опората, от която имах нужда. С времето се научаваш...

Не ми е забивала нож в гърба,но ме търсеШЕ само за услуги или да си изплаче тревогите и мъката.Когато всичко и беше ок,мен ме нямаше за нея.
Баннах я отдавна.Направи го и ти.

О, да. За съжаление или за щастие, но и това и в такъв театър съм играла. Затова се научих да не подценявам възможностите, които ми се предлагат. Как беше? Не знаеш от къде ще изскочи заека. Такова сито е задължително за всеки човек- за да знае на коя ръка да се обляга и на коя - не.


Мисля, че няма някаква определена закономерност. Ако аз не забивам нож и на мен няма да ми забият. Напротив- стигам до извода, че щом спазваш 11-тата божа заповед "Не прави на другите това, което не искаш на теб да ти направят" , то задължително първо те подценяват, после те пробват до колко си безобиден и следва ударът.

olivija , паразитните приятелства отдавна загърбих. Прагът ми на търпимост доста падна. За което съжалявам на моменти. Кофа за душевен отпадък отказах да бъда и така се отървах от няколко воденични камъка, с които плувах през живота. Иска ми се да бъда пак онова лъчезарно слънчево човече- добро до наивност и наивно до глупост. Кога успя да се обърне фунията на ценностите?

хмм през последнта година 3 ножа. и трите от мъже.... 2ма приятели, 1 далечен познат... такава сапунка ми метнаха, че дори ме е срам да ви кажа

Фиоре, мъж и приятел на мен никак, ама никак не ми се връзват

Случвало ми се е и на мен да забият нож и аз да забия въпреки че не съм искала да наранявам.
Моите кумци (кажи-речи най-близките ни приятели) като тръгнаха да се развеждат се опитаха да разведат и нас с мъжа ми. Кумицата за да се оправдае пред мъжа си че не е единствената гадина измислила гадости за мен а кумеца само това и чакал - веднага казал на мъжа ми и колегите му по мой адрес какви ли не глупости. А освен че бяхме приятели с тях аз уредих кумицата да работи с мен а мъжа ми уреди кумеца. Двамата с кумеца са и приятели от деца. Доста главоболия ни докараха, но се разбрахме с мъжа ми и продължихме напред. Известно време не исках да виждам никой от тях, но си казах: "майната му, нека ни виждат за да ни завиждат" и започнахме да се виждаме отново.
Аз пък без да искам забих нож на най-добрата ми приятелка и още ми е болно като се сетя. Дано ако чете тук и ме познае да разбере че не съм искала и да ми прости.
Ходеше с едно момче и беше много влюбена в него. Естествено ни запозна и младежа взел че се влюбил в мен. Аз си имах друго гадже и си излизах с него. Един ден приятеля на приятелката ми се обади и каза че са скъсали и иска да се видим за да си поговорим. Видяхме се, разходихме се заедно  в една градинка и седнахме на една пейка. По някое време той ми налетя да ме целува и аз докато се дърпах видях как приятелката ми ни гледа от разстояние. А той гадината да вземе да й уреди среща в същата градинка и като я видял че идва ми налетя нарочно за да ни види тя и да се скара и с двамата. Постигна целта си. Така и не успях повече да говоря с нея и да й обясня че не й крада гаджето. Да не говорим че тя веднага казала на моето гадже и мен също ме зарязаха. Нейния приятел известно време влачи крак след мен с надежда да станем гаджета но не го огря и ме остави. А приятелката ми никога повече не ми проговори. Заради глупостта си я загубих и цял живот ще съжалявам.

Гърбината ми е на решето 
И все пак отглеждам в себе си добрина,
дали успявам - личи си 

В твоя случай, ЛъЧиста
съм изпадала няколко пъти.
Държа се като императрица 
Най-интересното е, че наистина гледам отгоре,
леко покровителствено, граничи с надменност,
но не точно.
Моето отмъщение е живота
ВИНАГИ съм била нужна след това 
Не съм отмъстителна, но съм адски злопаметна!!!

Благородството унищожава!
Не си го слагай - ти се тровиш 

ЛъЧиста-няма как да бъдеш това невинно  момиче....именно поради такива приятелства и такива хора.Живот.

martisun, много тъпа история! Случвало се е моя приятелка дасе подразни от жестове на внимание на нейни гаджета към мен. Аз съм била далече от мисълта, че те ме харесват, че са влюбени в мен и т.н. За радост, тя отсвирваше тях. а не мен.

Мина, не се гордея с това си качество, но аз съм злопаметна. Може би по-злопаметна от котката в твоя подпис. Това не значи, че съм и отмъстителна.  А може би трябва. Знам ли? И аз гледам отвисоко величествено, но там, вътре, е като изригващ вулкан. Все по-трудно ми е да разбирам хората. Болно ми става за онези, хубавите дни, когато сме си кроили шапки, без да си мерим акълите. За моята "приятелка" вече знам, че никога няма да бъде допусната в моето "кръгче". Искаше моята помощ- получи я и до там. На лицемерното "трябва да се видим някой ден за по кафе" отвърнах- да, може би, някой ден". Знам, че няма да ме потърси, знам, че и аз няма да я потърся. Но защо се чувствам толкова кофти?


Хм, никога мъж не ми е забивал нож в гърба. Изкушавам се да попитам за сапунката, но знам колко лични са такива неща. Затова само мога да пожелая "никога повече"!

И аз  съм от тия с двата ножа в гърба и то от хора на които съм съм се доверявала и безрезервно съм вярвала, но всичко е минало, а поуката си е само за мен   

Честичко....
Даже вече се съмнявам дали изобщо имам приятели
Толкова съм се научила да се съмнявам във хората