Ако разберете, че бившият ви съпруг е тежко болен, как ще реагирате.....

Първо искам да кажа, че не му желая (на моя) нещо лошо. Нека си бъде жив и здрав.
Той има проблеми с кръста и съществува риск при едно грешно движение да се парализира. Сега като се замисля може би само така бих си го взела обратно.  Явно твърде много го обичам. А пък и все още съм женена за него, а нали женитбата е в болест и здраве. Не знам какво трябва да направи на мен и на децата ми да спра да имам чувства към него.
Но пак казвам - жив и здрав да си е. Да си живее там с курвичката. Пък аз искам да се опитам да си оправя живота.
Съжалявам, че така е станало с твоя бивш. Мисля, че е човешко да отидеш да го видиш, но само ако мислиш, че той има нужда от това. Не от лицемерие.

Аз не бих реагирала по никакъв начин в такава ситуация,тоест нали е бивш вече,няма за какво да ходя да го виждам,пък и отсрещният като не се интересува изобщо за моето здраве, аз защо да се тормозя за неговото. Може би съм крайна,но напоследък аз имах сериозен здравословен проблем,абсолютно сама съм пак и сама си отглеждам детето,нямам помощ от роднини от 2 седмици. Стана ми много лошо един ден от пренатоварване и изобщо нервите ми са разбити напълно и направих лек сърдечен удар и то на тези години,еддвам съм ставала да си храня детето и да се обслужвам,хубаво,че ми помогна приятел мой. И това бившия го знаеше,защото както разбирам влиза и чете тука,е дори не се обади да пита ,как съм,имам ли  сили да гледам детето,помощ няккава,па било и от куртоазия дет се вика...
Е как аз да реагирам съчувствено ,ако и с  него се случи нещо след време,като  той дори се радва ,че аз не съм добре
Отговора ми е,на мен НЕ би ми станало мъчно за бившия ако му се случи нещо напротив.... Но то е до човека....
Аз съм такъв краен човек,когато ми се причини лошо,не прощавам,не съувствам на този ,които ми го е сторил...

Бих му помогнала с каквото мога,няма значение какво ми е причинил.Това се отнася както и за бащата на Любослав ,така и за този на Мария.

Ира, не знаех, че си пострадала така. Успокой се, мила! Това нещо показа колко струва. Даже всички го видяхме. Не си струва да си хабиш нервите и здравето. Пази се! Сега си маминка. Знам колко е трудно, когато си сама. Вечер пощурявам, когато трябва да кърмя, да се изцеждам, да го къпя, да оправя за лягане, а и другото дете да обгрижа. В такива моменти ме избива на .....
Просто мога да ти кажа - вярвай, че нещата ще се оправят. Хубаво и умно момиче си! Вярвай, че ще бъдеш щастлива!
Съжалявам за офф-а.

Темата ме накара да се замисля върху това как бих постъпила.Не отговорих веднага след прочитането и ,исках наистина да се замисля,а не да отговоря първосигнално.Но колкото и да мислех,колкото и да осъзнавам ,че не е хубаво така...ами НЕ би ми станало мъчно.Само като ми изплуват онези картини...жестоките побоища,когато имах чувството че умирам ...Съжалявам,знам че трябва да се прощава...Но не мога!Да е жив и здрав,но ако нещо му се случи няма да ме вълнува,няма да му съчувствам,няма да ми е мъчно....

Жив и здрав да е дълги години.
Ако му се случи нещастие - има си семейство, то ще го подкрепи.
Ако потърси помощ от мен, винаги ще я има. Въпреки всичко.

бих помогнала на всеки в нужда
обаче ако имаш желание
ако си е пострлал така че да не можеш да го гледаш - никой няма право да ти каже и дума

никак.

Ако имам време да се замисля какво бих направила,бих му пожелала от цялото си сърце да е още по зле от колкото е,но...ако реагирам първосигнално,знам,че бих хукнала да му помагам,за което се мразя чак!

cucurbita pepo, така е, защото си човек.
Както вика една колежка - аз такъв като твоя ако се дави бих го натиснала да се доудави. Но аз не мога.

ще се порадвам....
както не му пукаше ,когато правех пристъпи.
много пъти съм му пожелавала да се блъсне някъде и не да умре ,а да страда и да се мъчи.
а ,бе ,квото повикало ,такова се отзовало...
и все пак ,ако наистина му се случи ,може би няма да съм толкова крайна,но знае ли човек?
може и банкет да вдигна 

Тази вечер отидохме да го видим в дома му. Аз и дъщеря ми, или дъщеря НИ. Почти не ни позна в първия момент. Състоянието му е лошо. Детето ми се разстрои много. После асимилира кои сме. Почти не вижда, инсулта му е лек, но има засягане и в очите. Повярвайте ми, подиграваше се и иронизираше, че детето ми родено след раздялата ни, е с увредено зрение. Спомените ме заляха като кофа с вряла вода. Не можах да събудя в себе си съжеление, жестоко е. Не мога да забравям, но ще му простя. Макар, че има неща, които нито можеш да простиш, нито да забравиш.

Веднъж писах на Ира че всичко се връща.....
След този ти пост eli-nora  виждаш ли приликата...
А неговото съжаление /помощ/ къде беше???
Надявам се да ме разберете.

Първо да кажа да си е жив и здрав, да си се гледа и ако може далече от нас да стои.
Мислила съм си го. Особено с начина му на живот, не изключвам такова нещо да се случи.
Той си няма никого и едва ли би се намерил някой да се ангажира с него. Приятелите му са от тези дето когато ти трябват- изчезват безследно, ама квито си ги е избирал....
Не бих искала да имам нещо общо с него когато и да било оттук нататък, в каквато и да била ситуация. Не бих си чернила живота отново за този човек, макар и по друг начин.  КОгато съм имала нужда от грижа и подкрепа- не съм я имала от него, не знам с какво съм му длъжна. Сигурно звучи жестоко. За мене е самосъхранение.

Няма да ми е приятно де - баща е на детето ми- искам тя да има такъв! Ще отидем да го видим, ще помогнем с каквото можем!

Е, аз сигурно наистина е трябвало да стана лекар - бих отишла да го видя или предложа помощ както и да е пострадал. И наистина съм помагала до колкото мога в последно време не за БНД, а за баща му. От друга страна не мога да си изкривя душата - когато съм имала здравословен проблем винаги е помагал като го помоля. Но аз си мисля, че нашите отношения с БНД са вече доста изгладени, емоциите ни отдавна са си отишли и може поне да си помагаме....НО ако става дума за заболяване вследствие "да пием, не за да се напием, а всичко да изпием" - тогава не знам как бих реагирала!

Как ще реагирам ли????? Ако се обади той за да ме помоли за помощ, ще му кажа че ми трябва известно време за да помисля - дали искам да му помогна, след известно време ще му кажа, че когато той възстанови здравето на детето и нервите й, след което моите и тези на родителите ми - е е е тогаво ще се опитам да му помогна ако имам време и не съм заета с нещо  .
Чесно да Ви кажа, нищо че е баща на детето, няма да си мръдна пръста, дори по корем да се влачи и червата да са му излезли, ще го погледна и ще кажа - я я я я развързал му се е колана  . Не ми пука за него, той не е човешко същество -  за мен  .
Ако дъщеря ми реши да му помага - няма да я спра, но няма й да й помагам, това е - така ги чувствам нещата аз.
На каквото си постелеш на това ще легнеш - моят БНД отдавна си е ритнал канчето и изгорил постелката

Човешко е да се помага, но не мисля че някой може да те упрекне ако не го направиш. От една страна той е баща на децата ти и те го виждат в друга светлина и е добре да им покажеш, че поне малко уважаваш човека който ги е създал. От друга, той изцяло си го е заслужил.
НЕ е хубаво да се слага на кантар това което си дал и взел, но си мисля че понякога е добре да се замислим дали този човек е дал нужното за да получи сега.
Това което правиш е напълно достатъчно, не е нужно да се превръщаш в болногледачка - никой няма да го оцени и най-вече плати защото ти имаш деца да храниш. Достатъчно нерви си похабила по този човек на времето и знаеш, че няма кой да ти ги възстанови. Сама знаеш колко трудно е човек да стъпи отново на краката си. Нека мадамите и пичовете, които му изпиха парите и които му бяха верни дружки дойдат да го гледат сега - от благодарност за охолния живот който водеха покрай него!

Ако на моя бивш се случи нещо... едва ли  ще има разлика за мен. При нас и разстоянието има голямо значение, както и времето в което не сме се виждали. За мене той е един спомен от миналото и ако му се случи нещо няма да разбера понеже не потдържам връзка с никой от родата или приятелите му. Децата ми също няма да усетят разликата понеже не го познават и не са го виждали.

Ще му помогна с каквото и както мога, ако става въпрос за здравето му.
Пожелавам му да е жив и здрав. Не го искам в дома си, не го искам и в живота си, но той освен, че е бащата на децата ми, е човекът, с когото съм прекарала половината си живот.

Ще го довърша   -  черен хумор 
Зависи ... най-вероятно ще помагам, доколкото мога...така си мисля сега.

Отдавна гледам темата и се чудя какво да отговоря.
Няма да ми е безразлично ако му се случи нещо и ако има нужда от помощ бих помогнала. Но не бих се заробила като болногледачка или нещо подобно. Не бих си променила живота отново заради него.

Много ме впечатли поста на Диони. Това същество (твоето БНД) май много се е олял.

Alena, що да е черен хумор - ти от благородство да ен се  мъчи човека 

Оля се , Осра се и т.н

  така е Сиси, а най-лошото е че АЗ му го позволих, ноооооо благотворителното дружество вече е закрито /ликвидирано и т.н./.
А  никакво благородство, ще го оставя да се мъчи, даже може и да му давам акъл, как да носи торбата с цимент, т.е. да съм като истински джентълмен.

"За да минавате за джентълмен,са нужни две неща:винаги да вадите цигарата от устата си,когато се целувате,и никога да не правите забележка на дама,която неправилно носи торба с цимент!" - това може да го перефразирам - За да минавате за добра бивша, са нужни няколко неща: да презареждате пълнителя на автомата само веднъж когато идва да вземе детето и веднъж като  си отива- ако оцелиш оцелиш ако не, то следващият път, когато е болен да му давате съвети - да не си пие лекарствата защото имат много странични ефекти.

..Диони,колко още мъчения ми хрумнаха ,след като прочетох това което си написала

Ами ако се чудиш как да го накажеш - може да прочетеш една стара тема на Траяна  , беше супер темичка, със супер идейки  , само знаеш ли какво ме притеснява  , че ако ме обвинят в убийство или телесна повреда, може да ме съдят като за човек  , а не мисля че си заслужава щот той не е човек

Диони,хич не ти трябва да си цапаш ръцете с нещото.Те сами ще се самоунищожат

Ех, наистина ли е имало такава с тема с мъчения. Как съм я изпуснала... 
Аз нашето БНД имах желание с базука да го гръмна ( даже си бях уредила такава), ама викам по- добре бавно и мъчително.

Ама ние да вземем да ги наредим в редичка тия нашите и ще си теглят бележчица,на която ще е написано някое мъчение.Та всеки според късмета си ще мре Разбира се идейките на Траяна няма да бъдат пренебрегнати 

Sissi_82   темата на Траяна се казва "Престъпление и наказание" виж ако ти е интаресно прочети я  http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=199190.msg4228401#msg4228401

Аз още не мога да намразя моя, надявам се да не стигнем дотам, че да се ненавиждаме...
Така че със сигурност ще ми е мъчно, ако му се случи нещо, ако се налага ще помагам.
Добра душа съм, какво да се прави 

Аз не го мразя моя, за да мразиш някого трябва да изпитваш чувства към този човек /и отрицателните чувства са си чувства/, а аз не изпитвам нищо. Хваща ме яд на него когато разплаче детето или я нарани, но нямам рвреме а  и не искам да хабя емоциите си към него. Преобръщам ги в положителни и съм ги насочила на друго място 

Диони, благородно ти завиждам.
Как да се отърся от тези чувства бе хора? Какво трябва да ми направи, на мен, на децата ми, че да престана да го обичам и да ми пука за него?

Мисля, че каквото и да ми е сторил, не мога да го мразя. Това, което изпитвам е СЪЖАЛЕНИЕ. Когато успееш да видиш и сравниш своето ниво и неговото ниво, как да го мразиш? Такъв човек може само да го съжаляваш.
В нашия случай, нашият тати хич не е глупав, дори бих казала, умен е достатъчно да разбере и той разликата в нивата ни. Ама това не му дава силите и упоритостта да се пребори със себе си и да настигне нивото ми. А да осъзнава това свое безсилие е най-големия му бич. Безсилен е да настигне мен и не само мен, ами и много други неща и хора в живота си, което пък го води до ярост и гняв към всичко около него (живо и неживо). Ей това е комбинацията от ум и безсилие да пребориш себе си, да излезеш от пубертета... И колкото повече години минават, по-невъзможно и завързано, сякаш става...
За специализирана помощ (психолог) - и дума да не става! Хем осъзнава безсилието си, хем не иска да си го признае пред света, камо ли пред непознат, ако и това да му е работата.
Жал ми е за него, просто ми е жал. И сигурно в ситуация на тежко заболяване не бих се поколебала да съм му от помощ, стига да ми я приеме. Защото, смятам, че по-силните трябва да помагат на по-слабите - и духовно и физически. Отгоре на всичко това е човек, с който съм преживала много хубави моменти в живота си, били сме близки приятели, станахме родители. Няма как да го мразя въпреки всичко, което ми е причинил, защото това, което ми е причинил е от безсилие и немощ да се справи със собственото си лутане и несигурност, а не от злоба или омраза. Просто съжаление и нищо повече. Повечето го запазвам в бъдеще за някой друг, на който да се възхищавам заради превъзходството му над мен.

Бих му помогнала.
Вчера го видях ,че не е добре, изпитах искрено съжаление, бих искала да мога  да направя нещо , за да е по- добре.

Аз лично ще гледам как се мъчи и ще ми капе мед на сърцето! Ако мога "без следи" (че не ми се ще да лежа такъв идиот) бих го и довършила! 

Като видях темата си помислих за вчера вечерта...
Като зачетох първата страница на темата ми стана интересно...
Но като зачетох и втората страница ми стана гнусно...
Ето за това не пиша тук или поне го правя много рядко...
Нямам против да изливате мъката, злобата, огорчението, болката и безразличието си към БНД-тата... но аз като не съм от тях, кво да правя? да чета цяла една втора страница на поредната тема със същите неща в нея ли? нито мога да ви разбера, нито нищо, вярно е не съм го изпитвала....
Вчера вечерта бившето ми /вече/ гадже ми се обади и ми каза: "Кажи ми нещо?", а аз реших, че е просто разстроен, защото се разделихме съвсем скоро... Кажи ми нещо, защото преди малко си мислех, че никога няма да чуя гласа ти пак... Блъсна ме кола.
Посред коледното парти /добре, че току що дядо Коледа си беше тръгнал вече/ грабнах детето, звъннах на бившия ми съпруг да ходи да го прибере към къщи, аз затърчах натам и така...
Рядко съм срещала хора в живота си, които да съм ненавиждала така силно, че да не им подам ръка и да не им помогна.
И все още ми е пред очите отговора в тази тема на milk: "никак."... аз все още не мога така и се раздавам...
Да сме живи и здрави всички!

п.п. а за бащата на детето ми, бившия ми съпруг съм казала: да ни е жив и здрав дълги години! 
 

лесно е,просто не чети и се радвай,че не ги изпитваш тези чувства!Радвай се ,че не са ти причинили това....да мразиш органически!

  така е, щастлива жена съм!

желая положителни емоции и добро настроение!

Е, аз не зная как бих реагирала. Чудех се да пиша ли изобщо в тази тема  . Със сигурност не би ми станало приятно, защото все пак е баща на детето ми и съм имала някакви чувства. Друг е въпросът, че в моментите, в които ме тормози си мисля, че и аз не бих реагирала изобщо. Драконовата булка си е щастливка - попаднала е на свестни мъже. Онези, които сме тормозени или забравени или и аз не знам какво, няма как да хукнем веднага да помагаме. И да го направя след това какво ще последва? - пак същите обиди и пак същия тормоз ли? 

Dragon's Bride чети, чети и си мисли "Какво са им сторили тия идиоти на тия жени, че те сега така реагират."
Дано никога не разбереш 

Добре де, какво стана с авторката?     Ние си се отплеснахме в друга посока....

Какво стана с бившия? Посещавате ли го? Помагате ли? Изобщо дай малко инфо.

Да, децата отиват и помагат. Снощи и аз бях. Много ми е трудно да ангжирам децата си, но ............по-добре така, отколкото някой ден да получам упреци, че съм се отнесла жестоко в този момент. В момента помагат само тези, които отнесоха само негативите от съжителстото си с него. Приятели и приятелки - няма. Всичко се е покрило. Това е равносметката от един напълно пропилян живот, егоистично пропилян. Това продължи много години, тормоз до последно. Така ще бъде и занапред. Състоянието му се подобрява благодарение на децата, които прогони от себе си. А тези деца помнят униженията на които са подложени, и преди и сега. Те не можаха да разберат какво е това БАЩА. Много ми болно, много ми е обидно, но и да искам нищо не мога да променя. Мозъчните изменения и цялостната деградация, която получи, са по-страшни от парализата. Винаги съм предупреждавала, че това ще се получи някой ден. Просто не може да се издевателства над организма и той да не ти отговори. Няма такъв момент. Е, сега последствията са жестоки.