Ако разберете, че бившият ви съпруг е тежко болен, как ще реагирате.....

Sissi_82   темата на Траяна се казва "Престъпление и наказание" виж ако ти е интаресно прочети я  http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=199190.msg4228401#msg4228401

Аз още не мога да намразя моя, надявам се да не стигнем дотам, че да се ненавиждаме...
Така че със сигурност ще ми е мъчно, ако му се случи нещо, ако се налага ще помагам.
Добра душа съм, какво да се прави 

Аз не го мразя моя, за да мразиш някого трябва да изпитваш чувства към този човек /и отрицателните чувства са си чувства/, а аз не изпитвам нищо. Хваща ме яд на него когато разплаче детето или я нарани, но нямам рвреме а  и не искам да хабя емоциите си към него. Преобръщам ги в положителни и съм ги насочила на друго място 

Диони, благородно ти завиждам.
Как да се отърся от тези чувства бе хора? Какво трябва да ми направи, на мен, на децата ми, че да престана да го обичам и да ми пука за него?

Мисля, че каквото и да ми е сторил, не мога да го мразя. Това, което изпитвам е СЪЖАЛЕНИЕ. Когато успееш да видиш и сравниш своето ниво и неговото ниво, как да го мразиш? Такъв човек може само да го съжаляваш.
В нашия случай, нашият тати хич не е глупав, дори бих казала, умен е достатъчно да разбере и той разликата в нивата ни. Ама това не му дава силите и упоритостта да се пребори със себе си и да настигне нивото ми. А да осъзнава това свое безсилие е най-големия му бич. Безсилен е да настигне мен и не само мен, ами и много други неща и хора в живота си, което пък го води до ярост и гняв към всичко около него (живо и неживо). Ей това е комбинацията от ум и безсилие да пребориш себе си, да излезеш от пубертета... И колкото повече години минават, по-невъзможно и завързано, сякаш става...
За специализирана помощ (психолог) - и дума да не става! Хем осъзнава безсилието си, хем не иска да си го признае пред света, камо ли пред непознат, ако и това да му е работата.
Жал ми е за него, просто ми е жал. И сигурно в ситуация на тежко заболяване не бих се поколебала да съм му от помощ, стига да ми я приеме. Защото, смятам, че по-силните трябва да помагат на по-слабите - и духовно и физически. Отгоре на всичко това е човек, с който съм преживала много хубави моменти в живота си, били сме близки приятели, станахме родители. Няма как да го мразя въпреки всичко, което ми е причинил, защото това, което ми е причинил е от безсилие и немощ да се справи със собственото си лутане и несигурност, а не от злоба или омраза. Просто съжаление и нищо повече. Повечето го запазвам в бъдеще за някой друг, на който да се възхищавам заради превъзходството му над мен.

Бих му помогнала.
Вчера го видях ,че не е добре, изпитах искрено съжаление, бих искала да мога  да направя нещо , за да е по- добре.

Аз лично ще гледам как се мъчи и ще ми капе мед на сърцето! Ако мога "без следи" (че не ми се ще да лежа такъв идиот) бих го и довършила! 

Като видях темата си помислих за вчера вечерта...
Като зачетох първата страница на темата ми стана интересно...
Но като зачетох и втората страница ми стана гнусно...
Ето за това не пиша тук или поне го правя много рядко...
Нямам против да изливате мъката, злобата, огорчението, болката и безразличието си към БНД-тата... но аз като не съм от тях, кво да правя? да чета цяла една втора страница на поредната тема със същите неща в нея ли? нито мога да ви разбера, нито нищо, вярно е не съм го изпитвала....
Вчера вечерта бившето ми /вече/ гадже ми се обади и ми каза: "Кажи ми нещо?", а аз реших, че е просто разстроен, защото се разделихме съвсем скоро... Кажи ми нещо, защото преди малко си мислех, че никога няма да чуя гласа ти пак... Блъсна ме кола.
Посред коледното парти /добре, че току що дядо Коледа си беше тръгнал вече/ грабнах детето, звъннах на бившия ми съпруг да ходи да го прибере към къщи, аз затърчах натам и така...
Рядко съм срещала хора в живота си, които да съм ненавиждала така силно, че да не им подам ръка и да не им помогна.
И все още ми е пред очите отговора в тази тема на milk: "никак."... аз все още не мога така и се раздавам...
Да сме живи и здрави всички!

п.п. а за бащата на детето ми, бившия ми съпруг съм казала: да ни е жив и здрав дълги години! 
 

лесно е,просто не чети и се радвай,че не ги изпитваш тези чувства!Радвай се ,че не са ти причинили това....да мразиш органически!

  така е, щастлива жена съм!

желая положителни емоции и добро настроение!

Е, аз не зная как бих реагирала. Чудех се да пиша ли изобщо в тази тема  . Със сигурност не би ми станало приятно, защото все пак е баща на детето ми и съм имала някакви чувства. Друг е въпросът, че в моментите, в които ме тормози си мисля, че и аз не бих реагирала изобщо. Драконовата булка си е щастливка - попаднала е на свестни мъже. Онези, които сме тормозени или забравени или и аз не знам какво, няма как да хукнем веднага да помагаме. И да го направя след това какво ще последва? - пак същите обиди и пак същия тормоз ли? 

Dragon's Bride чети, чети и си мисли "Какво са им сторили тия идиоти на тия жени, че те сега така реагират."
Дано никога не разбереш 

Добре де, какво стана с авторката?     Ние си се отплеснахме в друга посока....

Какво стана с бившия? Посещавате ли го? Помагате ли? Изобщо дай малко инфо.

Да, децата отиват и помагат. Снощи и аз бях. Много ми е трудно да ангжирам децата си, но ............по-добре така, отколкото някой ден да получам упреци, че съм се отнесла жестоко в този момент. В момента помагат само тези, които отнесоха само негативите от съжителстото си с него. Приятели и приятелки - няма. Всичко се е покрило. Това е равносметката от един напълно пропилян живот, егоистично пропилян. Това продължи много години, тормоз до последно. Така ще бъде и занапред. Състоянието му се подобрява благодарение на децата, които прогони от себе си. А тези деца помнят униженията на които са подложени, и преди и сега. Те не можаха да разберат какво е това БАЩА. Много ми болно, много ми е обидно, но и да искам нищо не мога да променя. Мозъчните изменения и цялостната деградация, която получи, са по-страшни от парализата. Винаги съм предупреждавала, че това ще се получи някой ден. Просто не може да се издевателства над организма и той да не ти отговори. Няма такъв момент. Е, сега последствията са жестоки.