Нямам думи да опиша колко отдалечена я чувствам понякога и как и измъквам думите с ченгел,а на баща си почти нищо не казва и се получава ситуацията-мама е лоша,нищо не разрешава,но пък изпадне ли в беда-само аз съм и спасението!
При малката е обратното(поне засега)-тя е сладко козироче и не млъква за секунда,а аз като знам какво ме чака като я натисне по-здраво пубертета се старая винаги да я изслушвам внимателно!А понякога действа стимулиращо и на кака си-като чуе ,че нещо ми дърдори малката и бърза да я прекъсне(за а я подразни естествено) и започва оживено нещо да ми разказва!Тогава казвам на дребосъка да спре за малко и да чуя кака и,а ако мъника реши да си го върне и да не млъкне,следва:"Добре,бе,добре!Слушай си само Бинка,обичай си само нея!"Незнам доколко правилно постъпвам в тази ситуация,но за съжаление понякога това е единственият ми шанс да чуя как е минал денят на Лати!