Да безразличието донякъде наистина е опит за самосъхранение, но за съжаление човек е изтъкан от емоции и рядко може да бъде равнодушен. За всеки случай винаги благородно съм завиждала на такъв тип хора, защото те не тровят съзнанието си с негативни мисли за миналото, те просто отварят нова страница и започват на чисто. Има една книга на Норбеков, която би могла да бъде много полезна в моменти, когато човек се чувства слаб, но за да приложиш на практика това, което той доста натрапчиво повтаря през цялата книга, се иска страшно много воля и ако човек я има, със сигурност би му помогнала.