Смятам че е много по-важно да си научиш детето да заспива, а не да правиш фокуси за да го приспиваш, защото някой дори това да си ти самата е решил че то трябва да спи по график някакъв. Щом не му се спи, ако е здраво иначе, значи не е уморено, защо ти решаваш да го караш да спи, остави го да опознава света - като се умори само ще пожелае да спи, ще заспи само и съня ще му е приятел.
Единственото което съм правила за да заспи по-скоро детенце е да направя така че да се умори: ключовото е активния контакт с мен или тати: играех с него, показвах му разни неща, малко гимнастика, разходки на чист въздух, отначало бурни после тихо и спокойно за да не се превъзбуди когато започне да се уморява - като натрупа балансирано И впечатления И физическа умора само му се доспива и заспива и на шум и само, и като заспи не се буди от всичко, абе просто нещата са нормални и никой не става на луд.
така детето ти се научава да заспива когато му се спи а не развива алергия към спането.
Другото: леглото е само за спане, не го оставям там да заспива докато играе и като видя, че се е разсънило го вадя оттам веднага, а когато видя че то самото усеща че му се доспива - го слагам там без увъртане, но и то ако е уморено не възразява.
Важното е да имаш представа от колко физическо и психическо натоварване се уморява и да гледаш да са приблизително поравно./ако физическата умора е вповече- няма да му се спи защото не е "нахранено" любопитството му, ако психическата умора е вповече ще се превъзбуди и няма да може да се успокои за да се отпусне преди да каталяса и да се изнерви съвсем/. Другото съществено е да му създадеш сигурност там къдео спи, и голям човек няма да се отпусне да заспи ако не се чувства на сигурно място. Опитай да оставиш отключена входната врата и да заспиш- е не става. Експериментирай какво ще създаде на детето ти достатъчно сигурност и спокоъствие за да се отпуска да заспива без задръжки.
Едно дете което не се е уморило, не си е взело "дозата от живот - опознаване на себе си и този свят" а се мъчиш да го накараш да спи освен да го хване съклет и да направи всички около него сами да си говорят друго няма да стане, и не е виновно детето, а нашата мания ние да определяме кога да спят и кога и колко да ядат.
Първия ми урок беше когато кърмех баткото- поддадох се на желанието да се чувствам супер родител, да държа всичко под контрол и т.н. а спазвам правила и нормативи. И започнах да се цедя за да виждам по колко изяжда. Като че като не виждам няма да изяжда същото че и повече. Е да но от противното за мен поне цедене и като не кърмех кърмата ми почти спря. Тогава си дадох сметка че си избивам комплексите на първескиня като се мъча да се вмествам във всякакви нормативи и че го правя не за доброто на детето а за свое успокоение. И започнах да се всушвам в него за това от какво има нужда, а не в таблиците, свекърви и т.н.
Опитай се да не се поддаваш на това кой какво казва че трябва, детето ти е една малка личност и ако му повярваш и обърнеш внимание със повече спокойствие ще забележиш че то доста добре може да се грижи за себе си, и много по-добре от тебе усеща и какво е най-добре за него и от какво има нужда. Довери му се, родила си човече а не парче месо. Изчаквай да ти покаже кога е гладно, кога му се спи, и всичко ще си дойде по местата. Детенце има естествена потребност и от режим и от това да влезе в синфрон с навиците на семейството. Всичко ще се нареди. Само ти се успокой и си повярвай и на себе си и на детенце.
Успех.