Точно така.Аз бих наела Скотланд Ярд,Интерпол,ЦРУ и НАСА.Също и ООН,КГБ как се казва сега?
Просто се обади на румънските Секуритате и всички други стават излишни.
- Публикувана: 18 дек. 2007, 16:23 ч.
- Последно мнение: 26 дек. 2007, 23:28 ч.
Най-големият резил!
Просто се обади на румънските Секуритате и всички други стават излишни.
Има...дал Господ!
В момента се сещам за един преди 17-18 години!
Бах на диско и закъснях до 23 часа и ме прибира едно момче,по което бях луда!
Стигаме до дома и виждам,че майка ме чака пред вратата с една пръчка
и като започнаха едни крясъци от нейна страна,ушите ми ги хвана срам....искаше ми се да потъна в земята...
В момента се сещам за един преди 17-18 години!
Бах на диско и закъснях до 23 часа и ме прибира едно момче,по което бях луда!
Стигаме до дома и виждам,че майка ме чака пред вратата с една пръчка
и като започнаха едни крясъци от нейна страна,ушите ми ги хвана срам....искаше ми се да потъна в земята... 
Бях на 19г и живеех във Франция при леля ми. Една ваканция си тръгвам от БГ и се оказва,че самолета е пълен, има място само в Бизнес класа (летях да Белгия,защото бяхме в Лил,който е на 120км). Най-добрата приятелка на леля ми беше представител на авиокомпания Балкан и уреди да седна на въпросното място. За първи път летя в този клас, всички с костюми, двама,трима с лаптоп(тогава преносимите компютри си бяха лукс),а аз с раница,яке- бомбър, все едно ще покорявам върхове. На тръгване, дядо ме изпраща със смрадливо кисело зеле(да занеса зеленце на леля,да си ядеме,че там нямало такива"деликатеси"), което взимам като ръчен багаж в самолета и го завирам от горе над седалките. Резила не спря до тук, ами зелето прокапа(излишно е да споменавам,че имах чувството,че целия самолет е усмърдян). Лошо ми стана,като погледнах на ляво и видях как един от тези с лаптопите се мъчи да разбере от къде се е взела капката върху сакото му. Стори ми се най-дългия полет в живота ми, умирах от срам, интересното е,че никой не ми каза нищо. После с кеф си ядохме зеленце.
Моята майка пък ми подслушваше по деривата телефонните разговори и разбираше къде ще ми е срещата с гаджето, след това минаваше наблизо "случайно" и се запознаваше с бъдещия кандидат-зет. Вечерта в къщи вече знаеше кой е и какви са му родителите. Не че ако не й харесваше я слушах, но се дразнех в началото. После свикнах и даже я карах да вдига телефона вместо мен ако исках да избегна някой кофти разговор с цел разкарване на гадже. Между другото свикнах че знае всичко за любовните ми трепети, стана най-близката ми приятелка и свикнах да споделям всичко с нея. И до днес й казвам всичко и знам че ако не може да помогне поне ще ми е отдушник и няма да ме предаде.
Препоръчани теми