Има ли някой,който да си спомня нещо от протестите преди 11години?!

Ами да де, опиянението беше наше. Само. Лапащите са едни и същи. Разликата е, че сега духащите са повече.

Помня, как да не помня унижението да работиш по цял месец за 2 кг. сирене.   /Тъкмо бях завършила университета./
Помня и протестите в студа и поледиците.
Слушахме доста радио "Дарик".  
Помня и сравненията с хиперинфлацията в Германия в началото на 20-ти век. /За справка "Черният обелиск" на Ремарк/

Но сега хората са уморени и обезверени.
 

  Радостина, ако Джоел е на 36 преди 11 години е била на 25.
  Спомням си много неща, наистина беше вълнуващо. Не знам дали сме били част от добре режисиран сценарий, а и това не ме вълнува толкова. Бяхме сплотени и добри, бяхме идеалисти. Слуховете, че се е плащало за мен останаха недоказани.

Имах предвид първите протести, след `89 година. И на първата студентска стачка и протести се говореше, че са плащали. Поне за себе си и мои познати съм сигурна, че пари не сме получавали или нещо друго. Беше си чист идеализъм.

  Винаги се говори за плащания, но аз лично не познавам нито един човек, на който са предлагани пари.

   Стига де!Защо все така грубо?!Защо да не вярваме в собственните си сили?!И за каква дестабилизация говорим?!Сега сме наистина стабилни,но в мизерията си,май в нищо друго...Защо да ревем после?!Че не си ли ревем и сега?!Хипер инфлация а?!А сега каква е,мини?!
    А за провокаторите,че тогава ги имаше,имаше ги...И аз лично налетях на един такъв-Беше със шлифер,ние играехме хоро пред Невски,а той тича и ни вика"Вие тук хоро си играете,а нас долу ни бият...".Е,аз бях втора на хорото,ама нали бях и малка,дори и не помислих,поведох всички надолу...Пък то едно меле...Едните бягат,другите които не знаят какво става,натискат отзад...Брат ми,ячко момче ме бута отзад,а аз пред себе си на един човек разстояние,гледам палки как раздават шамари...А то тяснооо,не можеш да вдигнеш ръка да се предпазиш...И от някъде гърмежи...Вярвайте ми,тогава за първи път през живота си съм се панирала...И като забих копита в земята,и ревнах с цяло гърло-Стрелят!И всичко се поуспокои...Та на другият ден си мислех за този със шлифера,и реших че не му е чиста работата...А и знаех за тунелите от долу,приятели бяха слизали там преди това,все се чудех защо тогава правителството си остана вътре в парламента...И макар че сама стигнах до изводите,които по късно почнаха да ги огласяват...Въпреки всичко продължих да боря...Вярвах,че от нас зависи всичко...На 4 февруари беше най страшно,всички които бяхме по площадите,очаквахме да ни размажат,и въпреки всичко стояхме...Все пак смятам че имаше защо...Аз лично не искам това да се повтаря...Но и също смятам че е наша отговорност,как ще живеем,а и нашите деца...

И аз скачах... бях студентка.
Много се изговори в последствие за тези платени протестиращи.
Аз също не познавам такива хора.

още помня тъмното отчаяние, което ме беше завладяло тогава. бяха много, много мрачни и депресиращи седмици.
колкото до първата студентска стачка, мисля, че нямаше платени участници сред масовката. сред организаторите - със сигурност.

    Не само  помня,  но не искам да си позволя да забравя.   За да не допусна да се повтори.   Поне в личен план,  толкова мога.
    Ужасът  започна с кризата за хляба,  а аз имах магазин за хранителни стоки. Припадналите старци пред вратата....
     отчаяните хора...  които просто не можеха да повярват, че не могат да купят нищо с парите си..Малко  преди /  есента/ 1997   затворих магазина .. т.е  фалирах,  избягах,  отказах се.    Поне оживях.   Собственикът на съседния магазин  / платове/ се гръмна в колата си.  януари.  Тихомълком и междудругото.  и не го написаха на първа страница...    Чувам, че е бил единствения.
    Ще помня.

 Много се притеснявам, че ще ни пуснат по същата пързалка  , но този път виновните ще са от ЕС.

и аз и колегата, както и всички продавачи в супера на Мусагеница слушахме със затаен дъх радиото и точно до какви нива стига доларът и айде пиши нови етикети... Ужасия беше...
Добре, че точно по това време нямах бебе, щот' хората направо едвам оцеляваха тогава.

Аз също бях на площада и също като вас участвах в мелето. Много мои приятели бяха и на нито един не беше платено.  Защо ли всички си мислим, че зад всичко, което се прави, стоят парите. Може би, защото властимащите от 18 години напреднаха много с паричния потенциал, който не се връзва с балансите им, но това е друга тема.  Аз не искам да имам пари, имоти , коли  и пр. Искам да няма гладни, болни, мизерстващи деца. Не съм чак такава идеалистка, че да кажете - вижте я тая !!! Колкото имам, стига ми. Иде Коледа - по Коледа стават чудеса.  Нали вече знаете, че в България няма деца с увреждания - такава е статистиката, нали знаете, че дома в Могилино е закрит? - да ама защо  вчера или онзи ден е прието едно дете, което говори , ходи ? Докога ли? Всички тези въпроси искам да ги няма. Искам да няма просяци по улицата, да няма възрастни жени, протегнали ръка, да няма престъпници , наркомани. Искам да има полиция, която да си гледа работата, прокуратура, съд, парламент в който да има поне някакво присъствие.   Май се поувлякох, спрете ме!

Найка,това е ужасно!Аз не съм чувствала чак така нищетата от онова време,нашите имаха пари...Но пък и мои много приятели умряха по пътя,макар да съм на 31години,и затова както казва Баба Хулиганка,просто искам нещата да се оправят!И не защото съм страхотна самарянка,или непоправим идеалист,а ЗАЩОТО ИМАМ ТРИ СТРАХОТНИ МОМЧЕТА,КОИТО НЕ ИСКАМ ДА МИНАТ ПРЕЗ КОШМАРИТЕ ПРЕЗ КОИТО СМЕ МИНАЛИ НИЕ...А пътят по който са тръгнали нашите политици,води май точно натам...
Призовавам,нека не оставяме нещата да стигнат чак до там,до където тогава!!!Защото тогава се разминахме на косъм със гражданската война...Нека се обединим,и създадем партия от честни и работливи хора,които съвсем честно ще спечелят изборите,и ще поведът страната към по добро бъдеще!!!Повярвайте си!!!Ние заедно ще можем!!!

аз имам частични спомени за преди 11 години. тогава бях на 16. но ясно си спомням как стояхме с часове на опашките да чакаме да дойде хляба. помня как гледах по телевизията мелетата пред парламента и нахлуването на народа вътре. тогава си го заслужиха гадовете. мисля, че и сега си го заслужават. обещаха да вдигнат заплатите на учителите, но още не са. вдигнаха майчинството  от 190 на 220 лв. и понеже решиха, че много работа са свършили си вдигнаха и собствените заплати. как не ги беше срам  . а и онези които пък се противопоставяха - егати вица. всички са съгласни без значение какво приказват.
гледам по новините какво става във Франция - когато на французите нещо не им хареса излизат на улицата и хич не им пука - те са Франция и си отстояват правата.
лошото е, че когато на нас нещо не ни хареса си пишеме във форумите и до там си остава. а така ли трябва да бъде  и до кога ще се мълчи 

И аз съм бил на митингите и барикадите, както през 90-та като студент така  през 96-97.  Опиянявахме се от всеки митинг от всяка барикада, бяхме идеалисти, вярвахме че най накрая страната ще се опрви и нашия народ ще намери своя път.
 Явно обаче паметта ни е къса и сме доста кух народ щом избрахме да ни управляват същите тия които и 90 и 97 доведоха страната до това дередже. А всички станахме образцови кредитополучатели които робуват на погасителните вноски и кротко и послушно чакаме да ни е..ът - надупени със свалени гащи.