Аз не мога да се сърдя дълго време и не обичам да сме си сърдити един на друг. Ако се спречкаме за нещо правя всичко възможно да се сдобрим и той от своя страна също
- Публикувана: 20 дек. 2007, 09:42 ч.
- Последно мнение: 26 дек. 2007, 19:48 ч.
Сърдитковци
Може да ме обиди само човек, който много уважавам, и на който много държа. Във форума не ми се е случвало, скайпа, нЕма ме и т.н... 
Иначе, аз съм Овне, гледам умно и след пет минути ми минава, но помня. Обаче съм непоправимо добричка, чак до глупост, голям недостатък ми е. Всичко виждам и разбирам, ама прощавам и забравям, помня, но не ми пука, хора сме, всички правим глупости и грешки. Та с една дума, не съм от сърдитковците и сополивковците.
Иначе, аз съм Овне, гледам умно и след пет минути ми минава, но помня. Обаче съм непоправимо добричка, чак до глупост, голям недостатък ми е. Всичко виждам и разбирам, ама прощавам и забравям, помня, но не ми пука, хора сме, всички правим глупости и грешки. Та с една дума, не съм от сърдитковците и сополивковците. 
Сърдя се, да. Обикновено обаче е необходимо да съм в подходящо за това настроение. Иначе не става , което е много интересен факт.
Когато се разсърдя ... Чесън добре го е описала. Но ми минава бързо, заедно с кофти настроението. После като си спомня ми става чудно как съм могла да се засегна, все едно не съм била аз.
Това - за дребните, понякога много субективни неща. Ако някой (не от близките за мен хора) постъпи некоректно с мен и извърши явна несправедливост, без да се извини - изолирам го и е много трудно пак да се класира.
Колкото до Малинките - не знам защо в подобни теми, където има и отрицателни номинации, ако някой покаже, че е засегнат, това се смята за нещо срамно, за липса на чувство за хумор и т.н. Още повече сред "незасегнатите" има със сигурност хора, които се засягат, но показват с всички сили, че не е така, че не им пука и че даже се гордеят. Толкова ли е срамно, че някой лесно се засяга? Или тя, идеалната форумка, никога не се засяга лесно, за дреболии и винаги умее да се надсмива на себе си? Онези, които поради една или друга причина са по-чувствителни какво да правят, като са такива? Да се застрелят ли? Ми такива са, мисля че не е зле да се съобразяваме с това.
, което е много интересен факт.Когато се разсърдя ... Чесън добре го е описала. Но ми минава бързо, заедно с кофти настроението. После като си спомня ми става чудно как съм могла да се засегна, все едно не съм била аз.
Това - за дребните, понякога много субективни неща. Ако някой (не от близките за мен хора) постъпи некоректно с мен и извърши явна несправедливост, без да се извини - изолирам го и е много трудно пак да се класира.
Колкото до Малинките - не знам защо в подобни теми, където има и отрицателни номинации, ако някой покаже, че е засегнат, това се смята за нещо срамно, за липса на чувство за хумор и т.н. Още повече сред "незасегнатите" има със сигурност хора, които се засягат, но показват с всички сили, че не е така, че не им пука и че даже се гордеят. Толкова ли е срамно, че някой лесно се засяга? Или тя, идеалната форумка, никога не се засяга лесно, за дреболии и винаги умее да се надсмива на себе си? Онези, които поради една или друга причина са по-чувствителни какво да правят, като са такива? Да се застрелят ли? Ми такива са, мисля че не е зле да се съобразяваме с това.
Когато съм най-ядосана никой не е в състояние да ме накара да викам, да отвърна...
Замълчавам и на секундата започвам да кроя план за отмъщение на по-късен етап
Засягам се лесно, не понасям безмислени критики и неоснователни. Глупавмо е ако ти стане криво, а се правиш, че не забелязваш...
Замълчавам и на секундата започвам да кроя план за отмъщение на по-късен етап
Засягам се лесно, не понасям безмислени критики и неоснователни. Глупавмо е ако ти стане криво, а се правиш, че не забелязваш...
Препоръчани теми