За какво става дума?
Щастливо омъжена съм, прекрасно дете, прекрасно семейство. Съпруга ми преди всичко е най-добрия ми приятел.
Аз съм от така наречените в този подфорум "кръшливи жени" - обичам да бъда харесвана, сваляна и се впускам в избрачни игри, които често прерастват в срещи, целувки и интимности (до секс не се е стигало).
Споделям със съпруга си, с което мисля, че не го мамя. Е, не всичко, но не крия къде излизам, с кого. Той го приема, и като бяхме гаджета пак беше такъв. Казва ми "Не съм ревнив, далеч съм от мисълта, че мога да съм единствения мъж с когото ще контактуваш до края на живота си. Имаш пълна свобода да се срещаш и с други мъже. Не искам да ти преча, ако искаш да изживееш нещо, изживей го. Ако ще изневеряваш, гледай да не влагаш чувства и да не разбирам."
Т.е - ако не липсвам от къщи вечер, ако не лишавам семейството си и ако не му изневеря пред очите му, той няма нищо против да се срещам с други, дори не пита. И така вече близо 7 години сме заедно, от 5 семейство.
Това е неговата филосифия за живота. Разликата в годините ни е 8 години, аз съм млада, смея да кажа излеждам добре, работата ми позволява да се запознавам постоянно с много хора ...Той казва, че това била съдбата на "красивите жени", да се примиря и да внимавам. И така, аз си излизам спокойно, флиртувам си когато усетя тръпка. Няма да се влюбя в друг, няма да оставя съпруга си.
Имате ли такива примери, тази любов истинска ли е, такива бракове щастливи ли са, издържат ли дълго? Какво мислите изобщо за това?