Здравейте, искам вашето мнение за т. нар. "открити бракове".
За какво става дума?
Щастливо омъжена съм, прекрасно дете, прекрасно семейство.
Съпруга ми преди всичко е най-добрия ми приятел.
Аз съм от така наречените в този подфорум "кръшливи жени" - обичам да бъда харесвана, сваляна и се впускам в избрачни игри, които често прерастват в срещи, целувки и интимности (до секс не се е стигало).
Споделям със съпруга си, с което мисля, че не го мамя. Е, не всичко, но не крия къде излизам, с кого. Той го приема, и като бяхме гаджета пак беше такъв. Казва ми "Не съм ревнив, далеч съм от мисълта, че мога да съм единствения мъж с когото ще контактуваш до края на живота си. Имаш пълна свобода да се срещаш и с други мъже. Не искам да ти преча, ако искаш да изживееш нещо, изживей го. Ако ще изневеряваш, гледай да не влагаш чувства и да не разбирам."
Т.е - ако не липсвам от къщи вечер, ако не лишавам семейството си и ако не му изневеря пред очите му, той няма нищо против да се срещам с други, дори не пита. И така вече близо 7 години сме заедно, от 5 семейство.
Това е неговата филосифия за живота. Разликата в годините ни е 8 години, аз съм млада, смея да кажа излеждам добре, работата ми позволява да се запознавам постоянно с много хора ...Той казва, че това била съдбата на "красивите жени", да се примиря и да внимавам. И така, аз си излизам спокойно, флиртувам си когато усетя тръпка. Няма да се влюбя в друг, няма да оставя съпруга си.
Имате ли такива примери, тази любов истинска ли е, такива бракове щастливи ли са, издържат ли дълго? Какво мислите изобщо за това?
За какво става дума?
Щастливо омъжена съм, прекрасно дете, прекрасно семейство.
Съпруга ми преди всичко е най-добрия ми приятел.Аз съм от така наречените в този подфорум "кръшливи жени" - обичам да бъда харесвана, сваляна и се впускам в избрачни игри, които често прерастват в срещи, целувки и интимности (до секс не се е стигало).
Споделям със съпруга си, с което мисля, че не го мамя. Е, не всичко, но не крия къде излизам, с кого. Той го приема, и като бяхме гаджета пак беше такъв. Казва ми "Не съм ревнив, далеч съм от мисълта, че мога да съм единствения мъж с когото ще контактуваш до края на живота си. Имаш пълна свобода да се срещаш и с други мъже. Не искам да ти преча, ако искаш да изживееш нещо, изживей го. Ако ще изневеряваш, гледай да не влагаш чувства и да не разбирам."
Т.е - ако не липсвам от къщи вечер, ако не лишавам семейството си и ако не му изневеря пред очите му, той няма нищо против да се срещам с други, дори не пита. И така вече близо 7 години сме заедно, от 5 семейство.
Това е неговата филосифия за живота. Разликата в годините ни е 8 години, аз съм млада, смея да кажа излеждам добре, работата ми позволява да се запознавам постоянно с много хора ...Той казва, че това била съдбата на "красивите жени", да се примиря и да внимавам. И така, аз си излизам спокойно, флиртувам си когато усетя тръпка. Няма да се влюбя в друг, няма да оставя съпруга си.
Имате ли такива примери, тази любов истинска ли е, такива бракове щастливи ли са, издържат ли дълго? Какво мислите изобщо за това?
Мъжът ти май е много отчаяна личност.Не мисля че това е щастлив брак. 
, да съм спокойна и да нямам нищо против. 
Защо изобщо питаш кой какво мисли, чудиш се дали тези бракове са щастливи и удържат дълго? Защо съпруга ти те съветва да се примириш със съдбата си на красива жена? 
Но в основата си нещата са едно и същи. Мъж ми никога не е направил проблем, че съм излязла с приятели от моя си кръг и съм се прибрала пияна в 4 
Нито пък аз се интересувам по време на дългите му отсъсътвия къде, какво и с кого прави. Всеки си има глава на раменете, всеки си преценява и отговаря за действията си. Може да се каже, че имаме отворен брак, като въпрос на личен избор е колко всъщност да го отвориш 
Неревнив мъж= путьо 
Не ми се мисли накъде отива света.За съжаление трябва да мисля, защото утре моето дете ще бъде жертва на същите тези идеи- ДА НЕ ДАВА ГОСПОД 
