За мобилните телефони нямаше забрана. Слава богу! Аз нямаше на кого и за какво толкова да се обаждам, но при второто раждане имах единия ден съквартирантка. Не я виждах много, защото беше зад завесата, но пък си умирах от кеф да я слушам като говори по телефона! Тя беше от някакво голямо еврейско семейство, на кого ли не се обажда, и на всекиго казваше с нежна патетичност колко много бебето прилича на него/нея (He is sooo adorable, and he looks just like you ... ). По едно време се запитах това дете да не е хамелеонче. После реших, че някои хора добре умеят да си уреждат бейбиситването още от болницата. Пък как сладко умееше само да казва, че няма да кърми, направо беше за рекламен глас на Нестле! (А мене може би са ме тресяли разни следродилни хормони вече, щом съм си ги мислела такива, че и помня какво съм мислела при това).
П.п. Леле Зора, много страшни ги разказваш! Ще взема да пусна малко новини. Дръжте се!